Решение № 186 от 17.04.2024, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 244/2024
- Вид
- Решение № 186
- Подписан
- 17.04.2024
- В сила
- 17.05.2024
- Състав
- Венелин Димитров Николаев
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.15, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.43, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, ал.1, предл. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 186 гр. Плевен, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Венелин Д. Николаев при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно наказателно дело № 20244430200244 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №23-0938 -002245/11.07.2023г., издадено от *** сектор в ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ Плевен на В. Й. К., ЕГН ********** от гр. София е наложено административно наказание на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 200, 00 лв. за извършено нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят В. Й. К., който го обжалва и моли съда да го отмени. В жалбата се излагат твърдения, че наказателното постановление е неправилно, тъй като е издадено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че изложеното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, не съответства на действителното фактическо положение и е в противоречие с правилата за движение, установено в ЗДП и ППЗДП. Твръди, че на улица *** от кръстовището с ул.***“ до кръстовището с ул.*** няма никъде поставен знак №Д 4, от което следва, че улица *** в участъка с ул.***“ до кръстовището с ул.***, съставлява двупосочен път и за 1 него важат правилата за движение по такъв път. Посочва, че съгласно чл.15, ал.1 от ЗДвП на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно на- вдясно по платното за движение. Навежда доводи, че водачът на лек автомобил *** с рег.№ *** Д.А. е в нарушение на чл.43, ал.2 от ЗДП, който забранява изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, на кръстовище на равнозначни пътища.Твърди, че не може да бъде отговорен затова, че не е съобразил положението й на пътя при предприемане на маневрата. Счита, че не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата.
Ответникът в съдебното производство не се представлява в с.з.. В съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без последствие, а наложеното наказание следва да се потвърди.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Акт за установяване на административно нарушение Серия GА № 975590 е съставен на 29.06.2023г. от К. К. С. на длъжност *** при ОД МВДР Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен против В. Й. К., ЕГН *** затова, че на 29.06.2023г. в гр. Плевен на кръстовището на ул.*** и ул.*** с посока на движение към улица *** управлява товарен автомобил *** с регистрационен номер *** собственост на ***“ извършва следното нарушение:
1. Предприема маневра завой на ляво за да навлезе по улица *** с посока на движение към ул.*** като не съобразява разположеното на преминаващия покрай него движещ се в посока към улица *** лек автомобил *** с регистрационен номер ***, с водач Д.А., който го удря под ъгъл. Допуска ПТП с материални щети, с което виновно е нарушил чл.25 ал.1 от ЗДвП.
2
Жалбоподателят е подписал акта без възражения.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.179, ал. 2, вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лв. за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят дава обяснения, че на 29.06.2023г. управлявал МПС – товарен автомобил *** с рег.№ ***. Движел се по ул. ** в посока към ж.к.“***“. Спрял на светофарната уредба на пазар „***“, след което завил надясно. На следващото кръстовище предприел маневра завиване наляво, при което настъпило съприкосновение с лек автомобил ***. Сочи, че пътното платно нямало маркировка и не било обозначено с пътен знак указващ, че е еднопосочно.
От показанията на актосъставителя К. К. С. се установява, че заема длъжността *** в сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР гр.
, Плевен. Установява се, че във връзка с получен сигнал от ОДЧ посетили автопроизшествие настъпило на улиците *** и ул. *** в гр. Плевен.
След като провели разговор с двамата водачи установили, че жалбоподателят, който управлявал товарен автомобил *** се движил по еднопосочен път в крайна дясна лента, а лек автомобил *** в лявата лента. Посочва, че жалбоподателят предприел завой наляво за да се включи по ул.***, при което ударил странично движещият се направо лек автомобил ***.
Показанията на астосъставителя се потвърждават и от показанията на св. М. Г. Г. присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на акта. Свидетелят Г. дава показания, че автопроизшествието е настъпило на кръстовище на ул.*** и ул. ***. Твърди, че водачите на двата автомобила са се движили на път с две ленти за движение в една посока, съответно жалбоподателят в дясната лента, а другият участник в птп в лявата. На кръстовището жалбоподателят предприел завиване на ляво, без да се съобрази с преминаващия по- край него лек автомобил ***, вследствие на което настъпило с материални щети по двата автомобила.
В показанията си ***К.а заявява, че от жалбоподателя научила за 3 настъпилото автопроизшествие. Няколко дни след случая минала в участъка на светофара, където е настъпил птп- то и се уверила, че няма поставен знак за еднопосочно движение.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:
В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.
В описателната част и на АУАН и НП е посочено, че при извършване на маневра – завиване на ляво, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него и без да се съобрази с тяхното положение е станало произшествието, т.е. нарушен е чл.25, ал.1, предл.1 от ЗДвП.
Нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП въвежда общо правило за поведение към водачите на ППС, според което водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.2 (”Който поради движение със несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление”) във връзка с ал.1, т.5 от ЗДвП - Закон за движение по пътищата (”който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението”) за нарушение на чл.25, ал.1 от същия закон (”Водач на пътно 4 превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение”). В случая административнонаказващият орган не е посочил в коя от посочените хипотези на чл.179, ал. 1, т.5 от ЗДвП попада извършеното нарушение. Може само да се предполага, че става въпрос за нарушаване на правилата за предимство.
От представената по делото схема от Генералния план по организация на движението за гр. Плевен на ул.*** в участъка от кръстовището с ул.***“ до кръстовището с ул. *** гр. Плевен с наличните пътни знаци е видно, че в този участък на пътното платно няма поставен знак Д4 “Еднопосочно движение след знака“. Установява се от обективна страна още и че движението в дясната пътна лента, от която жалбоподателят е предприел маневрата, е било урегулирано от поставен пътен знак Г4. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ППЗДвП - Пътните знаци със задължителни предписания имат следните изображения и наименования “Г -4 движение само направо или надясно след знака“.
При тези факти се установява, че от правна страна с деянието си жалбоподателят като участник в движението не е съобразил своето поведение с пътните знаци като виновно е нарушил чл.6, ал.1, предл. 3
ЗДвП и чл.51, ал.2 от ППЗДвП: „Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
За извършеното нарушение на жалбоподателя е следвало да се наложи наказание на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.175, ал.1 т.5, предл.1, вр. с чл.6, ал.1, предл. 3 ЗДвП, вр. с чл.51, ал.2 от ППЗДвП. Доколкото, обаче, няма нито словесно, нито цифрово предявяване на подобно обвинение срещу К. съдът не може за първи път с този съдебен акт да признае 5 жалбоподателя за виновен за деяние, за което той до момента не се е защитавал.
При така установеното съда приема, че като е квалифицирал нарушението като такова по чл. 25, ал.1 от ЗДвП наказващият орган е издал акт в нарушение на материалния закон, поради което същият е незаконосъобразен. В случая обаче, по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН , съдът не може да измени наказателното постановление като преквалифицира извършеното административно нарушение, доколкото се касае за съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Нарушава се правото на защита на жалбоподателя да научи за какво точно се обвинява, т. е. за неспазване на които точно правила се цели да бъде ангажирана отговорността му и това нарушение не може да бъдат санирано в съдебната фаза на производството. Изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН не е самоцел и се отнася до задължението за наказващия орган да посочи не каква да е законова разпоредба, а тази, която именно е била виновно нарушена и която е всякога единствено възможна. Правната квалификация на административното нарушение следва да е релативна на описаните фактически твърдения и същите да се намират в логическо и правно единство, за да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от закона обем. Нещо, което в случая не е било изпълнено, поради което визираното процесуално нарушение е от категорията на съществените и съставлява основание за отмяна на санкционния акт Анотирана съдебна практика Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-0938 -002245/11.07.2023г. на *** сектор в ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на В.
Й. К., ЕГН ********** от гр. София е наложено административно наказание на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 200, 00 лв. за извършено нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски 6 регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.