Решение № 15067 от 04.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15067 гр. С..., 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20241110172415 по описа за 2024 година

Производството е исково по молбата на „М...“ ЕООД, ЕИК .... със седалище в С..., и адрес на управление бул.А...... чрез адв. П. прямо Н. Й. С., ЕГН **********, адрес: гр. С..., ж.к. Д......., ап. 49 с искане за постановяване на установително решение спрямо ответника, за това, че дължи на ищеца по запис на заповед, издаден на 22.08.2023 г. с издател - ответника част от цялата сума по книгата – цялата в размер на 2335.30 лв., а именно за сумата от 855.70 лв.

Излага се, че за нея ищецът се е снабдил със заповед по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 49519/2024 г., която е била връчена на ответника и възразена в законовопределения срок.

С оглед дадените от съда указания за предявяване на иска и при твърдения, че ценната книга отговаря на формалните изисквания на чл. 535 от ТЗ, се търси решение за сумата 855.70 лв., а не за цялата сума от 1907.18 лв. , за която е издадена заповедта за изпълнение с № 26803/ 27.08.2024г; по ч.гр.дело с № 49519/ 2024г. и като се ангажират доказателства се претендират разноски и решение в този смисъл.

В срока за отговор е депозиран такъв от ответника, с който искът се оспорва със следните съображения: сочи се, че записът на заповед е бил издаден от него като обезпечение на вземания по „Индивидуален договор за 1 заем с код 90753/ 22.08.2023 г.“, който е потребителски, както и по „Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем код 90753“. Излага се, че обезпечения договор с оглед разпоредбите на чл.22 от ЗПК, е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т.7-9, а именно: недействителен е на основание чл. 22 във връзка с чл.11 ал.1 т.9 и т.

10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание.

Нормите на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК изискват в договора за потребителски кредит задължително да се посочи лихвеният процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, а според чл.11, ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Сочи се, че в конкретния случай тези изисквания не са спазени - ГПР от 45.36% не отговаря на действително прилагания. В погасителния план, който е даден на кредитополучателя, е видно, че е начислена неустойка, която се плаща при всяка вноска по кредита, която обаче се навежда, че е скрита договорна лихва и би следвало да е калкулирана при изчисляване на ГПР.

Отделно се излага, че неустоечната клауза, съгласно която в задължение на кредитоискателя е да плати неустойка за непредоставяне на обезпечение, е неравноправна съгласно чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, поради което е и нищожна на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП.

С оглед наведеното се желае тази клауза да се приеме като неправомерна по смисъла на чл. 143 ал. 2 т.5 и т. 19 от ЗЗП, а с оглед нарушение на чл. 11 ал.

1 т. 10 от ЗПК - в договора за заем не е посочен реалният размер на ГПР, а е посочен само формално по начин който не е достатъчно пълен, точен и ясен, да се установи нищожност на целия договор за кредит на основание чл. 23 от ЗПК като се вземе предвид, че чистата стойност на кредита е 1200 лв.

Предвид това, че при извършваните от ответника плащания по погасяване на вноски не е издаван насрещен документ и при стореното в исковата си молба признание, че от сумата 2335,30 лв., за която е издаден процесния запис на заповед, се търси в заповедното производство по ч.гр.дело № 49519/2024 само сума от 1907,18 лв., се навежда, че са извършени погашение по кредита в размер на 428,12 лв. като от чистата стойност по кредита, която е 1200,00 лв. следва а се приспаднат тези суми. При горното и като се оспорва заявената 2 претенция се анагжират доказателства и се възразява по възнаграждението на пълномощника на ищеца.

Искът е с правно основание по чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, чл.

240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.535 и чл.536 от ТЗ като с нарочна молба до съда и с оглед указания на съда по иска ищецът е уточнил и така е докладвано производството, че цялата сума по издадената в полза на ищеца записа на заповед е в общ размер 2335.30 лв. и е формирана като сбор от главницата в размер на 1200 лв., договорната лихва по чл. 3, ал. 8 от Индивидуалния договор за заем в размер 133.80 лв., възнаграждението по чл.

1.2 от Индивидуалния договор за заем в размер 294.44 лв., възнаграждението по чл. 1.3 от Индивидуалния договор за заем в размер 687.04 лв. и 20.02 лв. застраховка по Застрахователна полица № MYCR90753 с УНИКА Живот АД, като предмет на делото е само сумата от 855.70 лева като сбор от неплатен остатък от главницата за 148.66 лева, лихвата от 687,04 лв. по чл.1.3. от Договор за заем и 20 лв. застраховка от застрахователната полица с трето неучастващо по спора лице “Уника-живот“ АД. Излага се, че от страна на ответника е постъпило плащане по Договора в размер от 498.12 лева, с което длъжникът е погасил 166.38 лева за главница, 31.17 лева за лихва, 20.02 лева за застраховка и още 208.55 лева за лихва.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК и правните разпоредби, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч.гр.д. № 19050/2024 год. по описа на СРС се установява, че същото е образувано на 01.04.2024 г., въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника заявление на основание чл.417 от ГПК.

Издадени са заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 1 907.18 лева, представляваща част от главница по запис на заповед от 22.08.2023г ведно със законна лихва за период от 16.08.2024г. до изплащане на вземането. Установява се, че срещу издадената заповед е постъпило възражение от длъжника, съответно, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземането в размер на 855.70 лева въз основа на който е образувано настоящото производство като ищецът е предявил иск само за част от цялата сума по заповедта с оглед приетото по реда на 3 инстанционния контрол съждение, че претендираното вземане в размер на 1907.18 лева се основава на неравноправни клаузи по Договора, обезпечен с издадената ценна книга и е обезсилил издадения ИЛ като е отменил разпореждането за незабавно изпълнение.

В настоящия случай ищцовото дружество основава вземането си срещу ответника на основание менителничен ефект - процесния запис на заповед, издаден на 22.08.2023г. и предявен за плащане на 02.07.2024 г. Записът на заповед е едностранна, абстрактна правна сделка, при която издателят безусловно обещава на поемателя да заплати определена сума пари. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа.

Съдът приема, че основанието за издаване на запис на заповед не е елемент от съдържанието на волеизявлението за плащане. Документ, който съдържа посочените в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити представлява запис на заповед и е годен да породи задължението по него. И обратно съгласно разпоредбата на чл. 536, ал. 1 от ТЗ не е "запис на заповед" документ, който не съдържа всички реквизити изрично посочени в чл. 535 от ТЗ.

Допустимите изключения от правилото на чл. 536, ал. 1 от ТЗ са посочени изрично и изчерпателно в ал. 2-4 на същата законова разпоредба. Предвид естеството на предявения иск и посоченото от ищеца в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК основание за възникване на вземането му /менителнично задължение по процесния запис на заповед/, съдът е длъжен служебно да прецени наличието на всички задължителни съгласно закона реквизити на процесния запис на заповед.

Съдът приема и така, както е изложил в издадената заповед, че процесния запис на заповед, на който ищецът основава вземането си е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Представеният по делото запис на заповед, издаден от ответника съдържа всички установени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ задължителни реквизити, представляващи условие за действителност на менителничното волеизявление.

В приложената в оригинал ценна книга е посочен и падеж: "на предявяване", т.е. издателят на записа на заповед е определил падежа на същия съгласно разпоредбата на чл. 486, т. 1 ТЗ. На следващо място, съгласно 4 задължителните разяснения дадени в т. 17 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК /сега т. 10/ е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. Предметът на делото по иска по чл. 422 ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение на основание запис на заповед.

В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуване на редовен от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение.

При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което ценната книга е издадена, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право за съществуването, съответно несъществуването на вземането.

Според мотивите на ТР, тежестта се разпределя по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК. Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или във връзка, с които е издаден менителничния ефект, съдът е длъжен да ги обсъди в мотивите си и при доказана връзка между него и конкретното каузалното правоотношение, независимо коя от страните го е въвела, съдът е длъжен да разгледа и заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения като гаранция запис на заповед.

В настоящия случай страните не спорят, че менителничният ефект е издаден по повод сключен между страните Договор за заем, приложен към записа. От Договора се установява още, че между ответника, в качеството на заемател и „М...“ ЕООД, в качеството на заемодател, е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът предоставил за ползване на ответника сумата от 613.55 евро или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ за еврото спрямо лева за срок от 26 седмици, платими на 13 броя погасителни вноски, всяка по 52.46 5 евро или 102.60 лева.

Представена и приета без възражение от страните разписка № 907853/ 22.08.2023г. за получени суми в брой, съгласно която на тази дата ответникът е декларирал, че в качеството си на заемател по процесния договор за паричен заем е получил лично и в брой сумата от 1200 лева, представляваща главница по посочения договор.

Предвид изложеното съдът намира, че безспорно се установява валидно възникнало каузално правоотношение между страните, обезпечено с процесния запис на заповед, поради което, съобразно чл. 5 ГПК, чл. 7, ал. 3 ГПК и т. 1 и т. 3 от ТР 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва служебно да извърши преценка за наличие на неравноправни клаузи, респективно за противоречие на уговореното между страните с императивни материалноправни норми, както и да обсъди възраженията на ответника в тази насока.

На първо място сключеният договор за кредит не страда от пороците, визирани в чл.10 и чл.11 от ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който е достатъчно ясен и с големина позволяваща прочитането без затруднения на съдържанието на договора. Налице са и всички изискуеми реквизити на договора, предвидени в чл.11 от ЗПК, вкл. и изготвен и предоставен на кредитополучателя погасителен план с отразени двуседмични вноски.