Решение № 7 от 05.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Пловдив, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20255300502789 по описа за 2025 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл.22 ЗПК.

Образувано е по постъпили въззивна жалба, подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и частна жалба, подадена от адв. К. К..

С въззивната жалба, депозирана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт К.З., се обжалва решение №3373/04.07.2025 г., постановено по гр. дело № 8602/2024 г. на ПдРС, ХХ гр. състав, с което е признато за установено в отношенията между страните П. И.

П. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, че сключеният между тях договор за потребителски кредит №7053191847 от 11.08.2021 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК; осъдена е „Ти Би Ай Банк“ ЕАД да заплати на П. И. П. сумата от 6749.17 лв., представляваща недължимо получена сума над чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит №7053191847 от 11.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2024 г. до окончателното изплащане, както и да заплати на П. И.

П. сумата от 693.97 лв. и на адв. К. К. сумата от 800 лв. адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърлят исковете и на страната да се присъдят разноските. Ако се приеме, че извършените разноски от ищеца са над минималния размер на адвокатското възнаграждение, се прави 1 възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК с искане за намаляването им под нормативно установения минимален размер на адвокатски хонорар. Оспорват се изводите на съда за противоречие на договора с разпоредите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Акцентира се, че в ГПР не следва да се включва застраховката като разход.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди.

Претендира се изплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.

С частната жалба адв. К. К. обжалва определение

№11397/09.09.2025 г., постановено по гр. дело № 8602/2024 г. на ПдРС, ХХ гр. състав, с което е оставена без уважение молбата за имение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Излагат се съображения за неправилност на съдебния акт. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново определение, с което да се съобрази възнаграждението за всеки от исковете, като се отчете и това, че пълномощник се е явявал повече от две поредни заседания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на частната жалба, като се излагат съображения, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо е допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност на решението се извършва само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на решението на районния съд.

2

С оглед доводите във въззивната жалба следва да се отбележи и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл.22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК, и по чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит №7053191847 от 11.08.2021 г., по силата на който ищецът получил в заем сумата от 15000 лв. Лихвеният процент бил 18.37%, при ГПР 19.82%. Освен главницата, ищецът трябвало да заплати и премия по застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 3941.96 лв.

Следвало да върне сума в общ размер от 24779.86 лв., в която била включена и застрахователната премия, разпределена на 36 бр. вноски, всяка в размер от 688.33 лв. Така застрахователната премия била включена в главницата по кредита, но не и в обявения ГПР. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК. Размерът на шрифта на застрахователната премия бил по-малък от 12, в разрез с императивната разпоредба на чл.10, ал.1 ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.19 ЗПК застрахователните полици били част от договора за кредит. Клаузата за ГПР също била недействителна поради противоречие с материалния закон – чл.143, ал.1, т.18 ЗЗП, чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.2 ЗПК и чл.6 от Директива 2005/29/ЕО. При изчисление на ГПР не били взети предвид застрахователните премии. В този смисъл ГПР бил неправилно изчислен и посочената в договора стойност не била реалната в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Недействителността на договора за кредит означавала, че потребителят връща само чистата стойност на кредита, като се твърди, че изцяло е заплатена главницата и допълнително начислени такси. Направено е искане за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит №7053191847 от 11.08.2021 г. е нищожен. Иска се осъждане на банката да заплати на ищеца сумата от 50 лв., платена при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендирани са разноски.

С определение от открито заседание на 11.06.2025 г. е допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск от 50 лв. на 6749.17 лв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД със становище за неоснователност на предявените искове.

Посочва, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка. Задължено лице за връщане на еднократно платената застрахователна премия бил получилият премията застраховател. Договорът за застраховка не бил сключен в предвидения от закона шрифт, но същото представлявало отделно правоотношение, като в ЗПК и КЗ не било предвидено изискване за шрифта.

Приложена е справка за плащанията и погасяванията по кредита, както и кредитно досие към процесния договор. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

3

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:

Според договор за потребителски кредит №7053191847/11.08.2021 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и П. И. П., на последния е отпусната сумата от 15000 лв.

Представени са заявление-декларация за установяване на договорни отношения, декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски кредити, сертификат №170531918472021 за застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“. Между страните е сключен рамков договор за платежни услуги за физически лица.

По делото е прието заключение на изготвената съдебнотехническа експертиза, според което договор за потребителски кредит №7053191847/12.08.2021 г., ведно с погасителен план към него и рамков договор за платежни услуги за физически лица са изписани със шрифт Arial Narrow и размер 12 пункта.

Прието е заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което размерът на годишния процент на разходите по договора е 19.82%, като в него като разход е включена само договорна/възнаградителна лихва. При изчисляване на ГПР не е включена като разход сумата за застрахователна премия по застраховка „Bank защита на кредита“ в размер на 3941.96 лв. Във връзка с чл.19 от договора, застрахователната премия в общ размер на 3941.96 лв. е включена в главницата по кредита. Ако като разход при изчисляване на ГПР се включи застрахователната премия в общ размер на 3941.96 лв., то ГПР би бил 37.34%.

Пред въззивната инстанция не се събраха нови доказателства. Не се твърди и неправилно установени факти от първоинстанционния съд, поради което от настоящия състав се прие за установена именно посочената фактическа обстановка.

Въз основа на описаните факти, състава на районния съд е приел, че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и П. И. П. е сключен на 11.08.2021 г. договор за потребителски кредит №7053191847, по силата на който на кредитополучателя е отпуснат заем в размер на 15000 лв., при ГПР 19.82% и лихвен процент 18.37%, с общо дължима сума в размер на 24779.86 лв.

Позовавайки се на съдебна практика, съдът е посочил, че следва да приложи служебното начало и при преценка относно действителността на клаузите от договора, тъй като съгласно чл.22 ЗПК, освен при неспазване на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. Прието е за неоснователно твърдението на ищеца 4 за недействителност на договора на основание чл.10, ал.1 ЗПК, като съдът се е позовал на заключението на техническата експертиза.

Прието е обаче, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, в ГПР не е включена застрахователната премия, като договорът е недействителен и се дължи връщане на платените суми над главницата. Доводите напълно се споделят и не следва да се преповтарят.

С оглед наведените във въззивната жалба възражения, следва да се отбележи и следното:

Жалбоподателят е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, доколкото в предмета на дейност са включени банкови операции, респективно - може да отпуска заеми. Ищецът в първоинстанционното производство е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 ЗПК.

Съдът, съгласно чл.7, ал.3 от ГПК, служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той е длъжен да провери дали са спазени всички изисквания относно съдържанието на договора.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от императивните изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.23 ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, не и на лихвата и други разходи.

Относно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК: доводите на жалбоподателя не се възприемат от настоящата инстанция. Действително, в ДПК в чл.9 е посочено как се изчислява дължимия размер на лихвата.