Определение № 908 от 26.02.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 2227/2024
- Вид
- Определение № 908
- Подписан
- 26.02.2025
- Състав
- Дияна Ценева, Милена Даскалова, Теодора Гроздева
Цитирани разпоредби
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2, предл.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2, предл.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, предл. 5 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 908 гр. София, 26.02.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дияна Ценева
Членове:
Теодора Гроздева
Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20248002102227 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 288 ГПК .
С решение № 260191 от 18.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 5166/2021г. на Софийски градски съд е :
1. отменено решение № 263540 от 02.11.2019 г. по гр. д. № 87112/2017 г. на Софийски районен съд и вместо него :
- са отхвърлени предявените от П. Н. П. срещу В. Н. Я. и П. Я. Я. /починал в хода на делото и заместен от наследниците му В. П. Я. и Н. П. Я./ искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД – за обявяване за нищожен на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 124, т. VІ, рег. № 4025, дело № 1057/2008 г., с който Е. Ф. П. е продала на В. Н. Я. 4/6 ид. части от апартамент № 87, находящ се в бл. 214 в [населено място],[жк], вх. Д, със застроена площ 59, 80 кв. м., представляващ по действащата кадастрална карта самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] , ведно с избено помещение № 15 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, като привиден – прикриващ договор за дарение, и разкриване на прикритото съглашение.
- е отхвърлен предявеният от П. Н. П. срещу В. Н. Я. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за възстановяване на запазената част на П. Н. П. от наследството на Е. Ф. П. чрез намаляване на извършеното с нотариален акт № 124, т. VІ, рег. № 4025, дело № 1057/2008 г., разпореждане от Е. Ф. П. в полза на В. Н. Я., до размера на 2/9 ид. части от гореописания имот.
- е допуснато да се извърши съдебна делба между П. Н. П. , В. Н. Я., В. П. Я. и Н. П. Я. на апартамент № 87 в [жилищен адрес] в [населено място],[жк], със застроена площ 59, 80 кв. м., представляващ по действащата кадастрална карта самостоятелен обект в сграда с 1 идентификатор [№], ведно с избено помещение № 15 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, при следните квоти:
6/36 ид. части за П. Н. П.; 22/36 ид. части за В. Н. Я.; 4/36 ид. части за В. П. Я. и 4/36 ид. части за Н. П. Я..
2. потвърдено допълнително решение № 20039592 от 11.02.2021 г. по гр. д. № 87112/2017 г. на Софийски районен съд /с характер на определение/, с което П. Н. П. е осъден на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК да заплаща на В. Н. Я., В. П. Я. и Н. П. Я. сумата от 100 лева месечно, представляваща обезщетение за еднолично ползване на гореописания съсобствен недвижим имот за период от влизане в сила на съдебния акт по чл. 344, ал. 2 от ГПК до окончателното приключване на делбеното производство.
В срок против решението на Софийски градски съд е постъпила касационна жалба на П. Н.
П., чрез адв. С. С.. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2, предл.2 от ГПК за допускането му до касационно обжалване.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните правни въпроси:
1. Как се разпределя доказателствената тежест и какво е значението на косвените доказателства за разкриване симулативността на сделка? Сочи се противоречие с решение № 31 /09.03.2012г. по гр.д. № 502/2011г. на ВКС, трето г.о.; решение № 80 /05.04.2011г. по гр.д.
№ 1262/2009г. на ВКС, четвърто г.о. и решение № 226/12.07.2011г. по гр.д. № 921 от 2010г. на ВКС, четвърто г.о.
2. Длъжен ли е въззивният съд ясно и точно да посочи какви фактически и правни изводи прави и въз основа на кои доказателства, както и да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения, както и да анализира в пълнота събраните доказателства и да изложи свои мотиви? Поддържа се противоречие с Тълкувателно решение № 1/2009г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС и решение № 72 от 25.06.2018г. по гр.д. № 1934/2017г. на ВКС , четвърто г.о.
3. Нищожен ли е като привиден и прикриващ договор за дарение сключеният договор за продажба, по който не е платена продажната цена и продавачът е направил признание, че не е получил суми от продажбата? Поддържа се, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 99 па гр.д. № 2343/2013г. на ВКС, трето г.о. и решение № 72 от 25.06.2018г. по гр.д. № 1934/2017г. на ВКС, четвърто г.о.
В срока за отговор ответниците В. Н. Я., В. П. Я. и Н. П. Я., чрез адв. Ж. С., оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба против решението, имащо характер на определение, в частта му, с която съдът се е произнесъл по искането чл. 344, ал. 2 ГПК е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Съгласно приетото в т. 6 на Тълкувателно решение № 2
1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, споровете по чл. 344, ал. 2 ГПК се разглеждат двуинстанционно, като ВКС се произнася по жалби срещу тези определения само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд. В настоящия случай въззивният съд се е произнесъл като въззив по тази претенция, потвърждавайки акта на първоинстанционния съд, предвид на което и определението като необжалваемо е влязло в сила и не подлежи на касационно обжалване.
В останалата й част касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, от ищеца по решение, постановено по предявен иск за делба на недвижим имот, което подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 13.06.1990 г. Н. В. П. е придобил собствеността върху процесния апартамент. Н. П. е починал на 24.10.1996г. и е оставил за наследници съпругата си Е. Ф. П.. /починала на 12.08.2017 г./ и децата си П. Н. П. и В. Н. Я..
С нотариален акт № 124, н.д. № 1057/23.10.2008 г. Е. П. е продала на съсобственика сидъщеря й В. собствените си 4/6 ид. части от спорния апартамент за сумата от 18 100 лева, която сума продавачът Е. П. заявила, че е получила от купувача преди подписването на нотариалния акт. Към момента на сключване на договора приобретателката В. Я. е била в брак с П. Я..
Съдът е посочил, че според показанията на св. М. П. /живееща на съпружески начала с ищеца от 20 години/, около К. на 2008 г. Е. П. й споделила със сълзи на очи, че е прехвърлила апартамента на дъщеря си, като в отговор на въпроса на свидетелката "Поне почерпиха ли те нещо, дадоха ли ти парички?", тя казала: "Какви парички ще ми дадат, нали знаеш, че нямат". Свидетелката живяла в едно домакинство с Е. П. повече от 25 години и е полагала грижи за нея, а ответницата е идвала един или два пъти. Въз основа показанията на свидетелят В. Я., съсед на имота на ищеца в [населено място], е прието за установено, че през 2016 г. в селото се носела приказка, че Е. П. е продала на дъщеря си дела от апартамента. Е. П. споделяла, че синът и снаха й се грижели за нея, както и че дъщеря й живеела мизерно. Съдът е посочил, че според показанията на св. Р. Д. и С. А. от 2014 г. В. Я. взела майка си да живее при нея. Няколко години преди смъртта й Е. П. и дъщеря й не можели да влязат в спорния апартамент, тъй като братът бил взел ключа. Отношенията между В. и брат й били влошени. Е. П. споделяла на свидетелката Д., че иска да прехвърли апартамента на дъщеря си, а синът й е бил агресивен с нея през последните години.
Въз основа на приетото за установено, въззивният съд е направил извод за неоснователност на исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД – за обявяване за нищожен на договора за покупко- продажба от 2008г., с който Е. П. е продала на В. Я. собствените си 4/6 ид. части от процесния апартамент, като привиден – прикриващ договор за дарение. Според въззивния съд ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърдяната от него относителна симулативност на договора за покупко-продажба. Начало на писмено доказателство, правещо вероятно твърдението му, че съгласието за сключване на договор за продажба е привидно и волята на страните е била за безвъзмездно разпореждане, 3 няма по делото. Ангажираните от ищеца гласни доказателства не установяват по несъмнен начин твърдяната привидност на договора за продажба като прикриващ дарение.
Въззивният съд е изложил мотиви, че от показанията на св. П. не може да се направи несъмнен извод, че страните са имали воля да сключат договор за дарение, а не за продажба.
Съдържанието на преразказаните думи на прехвърлителката би могло да бъде индиция за възникнало у нея преосмисляне и/или евентуално съжаление, че е прехвърлила имота на дъщеря си, но не и че към момента на сключване на сделката, действителното й намерение е било да надари дъщеря си. Установените от свидетелите факти, касаещи поведението на ищеца и неговата съпруга спрямо прехвърлителя и техните отношения, не установяват относимия към спора факт за привидно сключване на договора за продажба и действителна воля на страните по него за дарение на имота. Неотносими към предмета на доказване по иска за нищожност и разкриване на симулацията са въпросите кой е живял в апартамента, какви ремонти са извършвани в него и какви са отношенията между наследниците. Съдът е посочил, че дори и да се приеме, че прехвърлителката не е получила уговорената продажна цена, то това само по себе си не обуславя извод за симулативност на договора за продажба.
Незаплащането от купувача на продажната цена би могло да бъде само индиция за липса на намерение у него да се обвърже с последиците на договор за продажба, но не и пряко доказателство за това. Съдът е приел, че по делото няма други доказателства, сочещи, че страните по сделката са имали намерение за безвъзмездно прехвърляне на имота.
С оглед неоснователността на иска за обявяване нищожността на договора да продажба като привиден /прикриващ дарение/ и за разкриване на симулацията, неоснователен е и обусловения иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на Е. П..
При направения извод за неоснователност на исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и като е съобразил настъпилите правоприемства, въззивният съд е приел, че спорният имот е съсобствен между страните, като ищецът П. Н. П. притежава 6/36 ид. части от него, В. Н. Я. -22/36 ид. части, а В. П. Я. и Н. П. Я. - по 4/36 ид. части и е допуснал делба между тях при посочените делбени части.
С оглед тези мотиви на въззивния съд не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По първия правен въпрос не се констатира въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца е било да докаже, че сключеният договор за покупко- продажба е симулативен и прикрива дарение, като искът е отхвърлен не поради изводи, формирани на база неправилно разпределение на доказателствената тежест, а защото въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява твърдяната симулативност на договора.
Трайно е разбирането в практиката на ВКС, вкл. и в цитираната от касатора, че пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт. Приема се също в съдебната 4 практика, че симулацията може да бъде разкрита и въз основа на косвени доказателства, ако въз основа на съвкупната им преценка следва несъмнен извод за наличието на такава симулация. В обжалваното решение не се констатира съдът да е направил изводи, противоречащи на тази практика. Въззивният съд не е приел, че доказването не може да се проведе с косвени доказателства, а е приел, че събраните по делото доказателства не сочат на категоричен извод, че договорът за продажба е привиден и действителната воля на страните по него е за дарение на имота. Несъгласието на касатора с този извод на въззивния съд не може да обоснове допускане до касационно обжалване, защото касае правилността на изводите на съда, която не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
Разпечатката съдържа 40 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88f403ce-9a46-49d1-b662-271d9c91345a