Решение № 5448 от 22.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5448 гр. София, 22.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110142040 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

В Софийски районен съд е подадена искова молба от Д. Г. Е., чрез адв. Н. И., с която срещу „А.С.В.“ ЕАД е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване недължимост на следните суми: 674,04 лева – главница и 175 лева – разноски, за които е по ч.гр.д. № 3000/2015 г. е издаден изпълнителен лист на 29.01.2015 г. и е било образувано изпълнително дело № ****/2025 г. по описа на ЧСИ М. П., рег. **** на КЧСИ, поради погасяване на правото на принудително изпълнение за същата по давност.

Ищецът твърди, че ответникът се позовава на качеството си на джиратар, комуто било прехвърлено процесното вземане, произтичащо от запис на заповед от 10.10.2013 г., представен и пред СРС по реда на чл. 417 ГПК. Сочи, че въз основа на изпълнителния лист ответникът първоначално инициирал образуването на изп. д. № 420/2015 г. по описа на същия съдебен изпълнител. Сочи, че давността за процесните вземания е изтекла, позовавайки се на периодите на бездействие от страна на взискателя по изпълнителните дела. Счита, че давността за процесното вземане е тригодишна, тъй като произтича от запис на заповед. Моли за уважаване на иска и претендира разноските по делото.

Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди по изпълнителните дела срочно да са били извършвани и да е поисквано извършването на действия, с оглед което и давността за вземанията е била многократно прекъсвана. Счита, че давността за процесните вземания е петгодишна и същата не е изтекла, като в тази връзка се позовава на съдебна практика на ВКС и на съдилища в страната. В обобщение на доводите си моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, 1 приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете, висящ (неприключил изпълнителен процес за събиране на процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен).

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.

С оглед становищата на страните съдът приема, че помежду им не са спорни обстоятелствата, че в производството по ч.гр.д. № 3000/2015 г. по описа на СРС, са били издадени заповед за изпълнение, която е влязла в сила, и изпълнителен лист на 29.01.2015 г., че въз основа на същия е било образувано изпълнително дело № 420/2015 г. по описа на ЧСИ М. П., както че и към приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция изпълнителното производство под № ****/2025 г. по описа на същия съдебен изпълнител продължава да е висящо; че в хода на настоящото производство ответникът е цедирал вземането си в полза на „Е. М.“ ЕООД, за която цесия ищцата е била уведомена.

Доколкото е налице хипотезата на чл. 226 ГПК, то и делото е продължило хода си между първоначалните страни.

Спорните в настоящото производство въпроси са дали правото на принудително изпълнение за главното вземане, за което е бил издаден процесният изпълнителен лист, е погасено с изтичането на погасителна давност, какъв е нейният срок, настъпили ли са обстоятелства в хода на изпълнителното производство, които да са довели до спирането или прекъсването на същата, преди тя да е изтекла, настъпила ли е перемпция и кога в хода на изпълнителното производство и какво е нейното правно значение за погасителната давност за вземанията по листа.

Установява се от приетото в препис изпълнително дело № ******** по описа на ЧСИ П., рег. **** в регистъра, воден от КЧСИ, че на 10.02.2015 г. взискателят е подал молба за образуване на изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист. С молбата взискателят на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложил на органа по изпълнението е възложно да определи способа на изпълнението срещу длъжника, но е поискал и извършването на конкретни изпълнителни действия, насочени към събиране на вземанията.

Още на 10.02.2015 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждние на длъжника, дължимо му от неговия работодател „Х.И.5“ ЕООД, като е изпратено запорно съобщение до третото задължено лице.

Препис от заповедта е връчен на длъжника с поканата за доброволно изпълнение, с оглед което и същата е влязла в сила с изтичането на срока за подаване на възражение почл. 414, ал. 2 ГПК.

2

На 16.03.2015 г. по изпълнителното дело е подадена молба от длъжника, с която г-жа Е. е признала задължението си е поела задължение да изплати същото разсрочено.

На 12.01.2017 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху вземанията на длъжника към търговски банки в страната.

Отговор е получен на 18.01.2017 г. от „Ю.Б.“ АД, съгласно който вземането е признато, запорът е наложен, но по сметките на длъжника липсват авоари, които да бъдат преведени в изпълнение на постъпилото нареждане.

Отговор с подобно съдържание е постъпил по изпълнителното дело и от „Б.Д.“ ЕАД.

На 01.11.2017 г. до „Б.Д.“ ЕАД и до „Ю.Б.“ ЕАД са изпратени нови запорни съобщения, като са получени отговори за налагане на запорите, както и за наличие на предходно наложени изпълнителни мерки от други съдебни изпълнители за събиране на вземания по други изпълнителни дела. Наложен е и запор върху банковите сметки на длъжника в „Р. Б.“ АД.

На 09.01.2019 г. взискателят е подал молба по изпълнителното дело, с която е поискал да бъде извършена справка за банковите сметки на длъжника и да се наложи запор върху същите. След извършена справка на 13.03.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Б.Д.“ ЕАД, получен е отговор за налагане на запора и за наличие на предходни запори на сметката на длъжника.

Със запорно съобщение от 03.01.2020 г. е наложен запор върху вземането за пенсия на длъжника, дължимо й от НОИ, като последният е уведомил съдебния изпълнител, че считано от 01.08.2004 изплащането на пенсия е било прекратено.

На 23.10.2020 г. е изпратено ново запорно съобщение до „Ю.Б.“ АД, на което е изпратен отговор, че запорът е наложен, по сметката липсва авоар, като същевременно са били наложени предходни запори.

След посочената дата в продължение на период от повече от две години взискателят не е поискал, а съдебният изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ не е извършил конкретни изпълнителни действия, насочени към принудително събиране на вземанията, с оглед което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона на 04.11.2022 г.

На 28.08.2023 г. взискателят е отправил до съдебния изпълнител ново искане – за извършване на проверка за наличие на банкови сметки и в случай че такива бъдат установени, съдебният изпълнител да наложи запор върху последно разкритите две сметки.

От страна на съдебния изпълнител е извършена нова справка, но не са установени новоразкрити банкови сметки, съответно не са изпратени нови запорни съобщения до банките.

На 14.11.2024 г. длъжникът е подал молба по изпълнителното дело, с която е поискала да не се извършва опис на имуществото й, като се задължава да изплаща по 100 лева месечно до пълното погасяване на дълга.

На 28.11.2024 г. е подадена нова молба от взискателя, с която е поискано налагане на запор на банкови сметки на длъжника,

С постановление от 13.03.2025 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С молба от 21.05.2025 г. взискателят „А.С.В.“ ЕАД е подала молба за образуване на ново изпълнително дело и е било образувано ИД № 2025851040**** по описа на 3

ЧСИ П.. С молбата е направено искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника.

С молба от 22.05.2025 г. на ЧСИ П. е възложено да извърши имуществено проучване на длъжника и на основание чл. 18 ЗЧСИ да определи способа на изпълнение.

На 27.05.2025 г. са изпратени запорни съобщения до „Б.Д.“ АД, до „Ю.Б.“ АД и до НОИ. От третите задължени лица са получени отговори, че запорите не могат да бъдат изпълнявани.

На 07.01.2026 г. по делото е постъпила молба от „Е. М.“ ЕАД, с която това лице е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело на основание настъпило по силата на договор за цесия частно правоприемство. Към молбата е приложен договор за цесия и приложения към него. Новият взискател е поискал от съдебния изпълнител да извърши конкретни изпълнителни действия, насочени към събиране на вземанията.

При така очертаното развитие на изпълнителното производство и с оглед доводите на страните, ангажирани в производството, по приложението на закона съдът приема следното:

Както се посочи и по-напред, между страните не е формиран спор относно влизането в сила на заповедта за изпълнение. Ищцата изрично сочи в исковата си молба, че се позовава на факти, настъпили след приключване на производството по издаване на изпълнителното основание, а именно настъпила погасителна давност. Не се оспорва и обстоятелството, че вземанията, за които е бил издаден процесният изпълнителен лист, са били прехвърлени по силата на сключен между ответника и първоначалния кредитор договор за цесия, който е породил действие и по отношение на длъжника.

По въпроса за продължителността на погасителната давност за вземания по влязла в сила заповед за изпълнение и по-конкретно дали същата е три или пет години, настоящият състав на първоинстанционния съд приема следното:

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Независимо, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, която е влязла в сила, а не въз основа на влязло в сила съдебни решение, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, както е в настоящия случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. По същността си правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има установително действие в отношенията между страните. Съгласно сега действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането (в този смисъл определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, ІV г. о., определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о. на ВКС и др.). Ето защо и съдът приема, че продължителността на погасителната давност за главното вземане в случая е петгодишна. Без значение е обстоятелството, че вземанията произтичат от запис на заповед и същите се погасяват с изтичането на тригодишен срок. В случая заявителят е упражнил правата си по издадения от ищцата запис на заповед, а считано от влизане на заповедта за изпълнение в сила е започнала 4 да тече нова давност, която е с петгодишна продължителност.