Решение № 98 от 18.07.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Търговище, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20243500500122 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Тузлушка гора“ЕООД(н)гр.Антоново против решение №40/09.04.2024г., постановено по гр.д.

№141/2022г. на Районен съд-Омуртаг, с което е отхвърлен предявения от ищеца против ответника Г. И. А. от гр.Омуртаг иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземания по акт за начет №11-0425/05.12.2018г. на гл. финансов инспектор от Дирекция „Извънпланова инспекционна дейност“ на АДФИ, както следва: сума в размер на 91 463.57 лева- главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 19.11.2020 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 6 250.51 лева - лихва за периода от 04.04.2018 г. до 05.12.2018г., сума в размер на 18 141.73 лева - лихва за периода от 06.12.2018г. до 18.11.2020г., за което е издадена заповед по чл.417 от ГПК за незабавно изпълнение №612/08.12.2020г. по ч.гр.д.№361/2020г. по описа на РС- Омуртаг.С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за уважаване на иска.

Писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна не е постъпил.В открито съдебно заседание процесуалният й 1 представител адв.Ц. И. от АК-Търговище оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното отхвърлително решение.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявеният иск по чл.422, ал.1 във вр.с чл.417, т.9 от ГПК за установяване на съществуването на вземания по акт за начет №11-0425/05.12.2018г. на гл. финансов инспектор от Дирекция „Извънпланова инспекционна дейност“ на АДФИ, както следва: сума в размер на 91 463.57 лева- главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 19.11.2020 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 6 250.51 лева - лихва за периода от 04.04.2018 г. до 05.12.2018г., сума в размер на 18 141.73 лева - лихва за периода от 06.12.2018г. до 18.11.2020г., за което е издадена заповед по чл.417 от ГПК за незабавно изпълнение №612/08.12.2020г. по ч.гр.д.№361/2020г. по описа на РС- Омуртаг, е обоснован с неизпълнение на задължението до настоящия момент от страна на длъжника, възразил срещу заповедта по реда на чл.414 от ГПК.

С писмен отговор по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва иска с възражения за липса на предпоставки за ангажиране на пълната му имуществена отговорност, тъй като с изтеглените от банковата сметка на дружеството суми са погасени задължения на същото.

След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд прие за установено следното:

По силата на договор за възлагане на управление № 522/01.12.2014 г. ответникът е бил управител на ищцовото дружество в периода 01.12.2014г. до 04.04.2018г., като с акт за начет №11-04-25/05.12.2018г. на АДФИ е констатирано, че към 04.04.2018 г. по дебита на счетоводна сметка 501 „Каса в левове“ е следвало да има наличност от 111 463.57 лв., формирана от изтеглени от управителя суми от банковите сметки на дружеството в общ размер на 137 900 лв., за които не е съставен ПКО, вместо намиращите се в касата 730.05 лв., а след корекция на кредитните обороти, финансовият инспектор е стигнал до извода, че в ответника следва да има неотчетена сума в размер на 91.463.57 лв.

2

Съгласно заключенията на първоначалната и допълнителната ССЕ, обаче, чието допускане и приобщаване към доказателствения материал, ведно с представените в първата инстанция разходооправдателни документи, предвид възраженията на въззивника, не е преклудирано съобразно разпоредбите на чл.146, ал.2-3 от ГПК, през процесния период в счетоводството на дружеството е заприходена 2 940.41 куб.м. дървесина, а по издадените в този период 177 превозни билета по 13 позволителни за сеч-2 984.57 куб. м. дървесина. По представените 7 граждански договора е платена сума в размер на 47 359.70 лв.Направени са и корекции на осчетоводени разходи в брой, които са документално доказани с първични счетоводни документи, фискални бонове, чиято стойност е 25 198.90 лв. Съгласно счетоводна справка изх. № 114/18.09.2018 г. и сметки за изплатени суми по чл.

45, ал. 4 от ЗДЦФЛ разходът е в размер на 44 865.16 лв., в която е включена и сумата от 15 879.97 лева, изплатена на Елица Й.а Христова- А.а, призната като разход в хода на финансовата инспекция. В счетоводната справка не са включени суми по две сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДЦФЛ за общо 17 340.37 лв., като последните не са включени в сумата от 44 865.16 лв., в равносметката на дебитния и кредитен оборот следва да бъде отразена и сумата 6 640.12 лв., относима към процесния период.Относно разходите за заплати в периода 01.01.2018 г. - 04.04.2018 г. са представени два варианта, касаещи общите разходи, поради незаписване на датите на изплащане на заплатите на служителите на дружеството- за сумата 141 404.25 лева общи разходи и за сумата 148 270.32 лв. общи разходи, ако заплатите за месец март 2018г. са изплатени в периода 01.01.2018г.- 04.04.2018г., като според вещото лице, тъй като счетоводството на дружеството е водено от външна фирма без офис в гр.Антоново, осчетоводяването на приходите и разходите е ставало покъсно от съответното събитие.

При тези обстоятелства, действително счетоводството на дружеството не е било редовно водено, но заключенията на ССЕ установяват, че направените разходи от дружеството през периода 01.01.2018г.-04.04.2018г. в размер на 141 404.25 лева, респ. в размер на 148 270.32 лв., надвишават изтеглената от ответника от банковите сметки на дружеството сума и опровергават констатациите по акта за наличие на липса на сума в размер на 91.463.57 лв., която да обуславя ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответника и предявеният установителен иск е неоснователен.

3

При разрешаване на спора първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви, които се споделят и от настоящия състав на въззивната инстанция, поради което на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд извършва препращане към същите.

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и на осн. чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като с оглед неоснователността на въззивната жалба, разноски за въззивната инстанция не следва да се присъждат.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №40/09.04.2024г., постановено по гр.д.

№141/2022г. по описа на Районен съд-Омуртаг, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4