Решение № 13730 от 09.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13730 гр. С., 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря Р. Е. Д. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20221110117935 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „К. Т. КФТ“ ООД, регистрирано в Търговския регистър на У., срещу „Е. Т. Е. Г.“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ вр. чл. 1, пар. 1 и чл. 31 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за заплащане на сумата в общ размер от 6328,57 евро, представляваща неплатено превозно възнаграждение по 5 бр. заявки за транспорт, за които са издадени фактури № 3081 от 04.08.2021 г., № 3201 от 16.08.2021 г., № 3769 от 28.09.2021 г., № 3761 от 28.09.2021 г. и № 3858 от 05.10.2021.

В исковата молба се твърди, че в периода юли-ноември 2021 г. страните са били в трайни търговски отношения, като ответникът възлагал на ищеца извършването на международни превози на товари. Сред тях били и следните пет транспортни заявки, които ищецът изпълнил надлежно, но не му било заплатено изцяло договореното превозно възнаграждение: 1. транспортна заявка № 50211002609 с дата на товарене 31.07.2021 г. от пункт град П., Г. и дата на доставяне в краен пункт – град П., С. на 04.08.2021 г., с уговорена цена за превоза 1490 евро; 2. транспортна заявка № 50211002700 с дата на товарене 10.08.2021 г. от пункт град П., Г. и дата на доставяне в краен пункт – град П., С. на 13.08.2021 г., с уговорена цена за превоза 1490 евро; 3. транспортна заявка № 50211003119 с дата на товарене 24.09.2021 г. от пункт град Лариса, Г. и дата на доставяне в краен пункт – град Будапеща, У. на 28.09.2021 г., с уговорена цена за превоза 1250 евро; 4. транспортна заявка № 50211003143 с дата на товарене 24.09.2021 г. от пункт град П., Г. и дата на доставяне в краен пункт – град П., С. на 29.09.2021 г., с уговорена цена за превоза 1490 евро; 5. транспортна заявка № 50211003168 с дата на товарене 29.09.2021 г. от пункт град П., Г. и дата на доставяне в краен пункт – град П., С. на 04.10.2021 г., с уговорена цена за превоза 1490 евро. За дължимите суми по посочените транспортни заявки били издадени съответно фактури № 3081 от 04.08.2021 г., № 3201 от 16.08.2021 г., № 3769 от 28.09.2021 г., № 3761 от 28.09.2021 г. и № 3858 от 05.10.2021 г. За тези превози било извършено единствено частично плащане на стойност 881,43 евро, а остатъчното неплатено възнаграждение възлизало на сумата от 6328,57 евро. Причината, поради която възложителят на 1 превоза не заплащал този остатък, бил спор между страните по заявка № 50211002609, касаещ проникването на мигранти при товара. Ищецът поддържа, че ако в резултат на това проникване са настъпили вреди, те възлизат на не повече от калкулираната в приложен към исковата молба доклад сума от 635,66 евро. При тези твърдения ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 6328,57 евро, претендирана като остатък от дължимо възнаграждение по посочените пет транспортни заявки, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба – 04.04.2022 г., до окончателното ѝ заплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника - „Е.

Т. Е. Г.“ ЕООД, който не спори, че е осчетоводил издадените от ищеца фактури за извършен превоз по процесните пет транспортни заявки. Поддържа обаче, че ищецът не е изпълнил надлежно възложените му транспортни услуги. Заявява, че е прихванал част от дължимото възнаграждение като обезщетение за вредите, претърпени по транспортна заявка № 50211002609. Товарът по тази заявка се състоял от празни алуминиеви кенове, които били замърсени от влезли в ремаркето към превозващия камион мигранти. Предвид това получателят на товара взел решение да унищожи целия товар с цел спазване на практиките за безопасност в хранителната индустрия, като не приел предложението в сочения от ищеца доклад да извърши дезинфекция на кеновете с озон. Тъй като именно на ответника било възложено извършването на превоза, а последния го превъзложил на ищеца, получателят на товара предявил претенция за обезщетение към ответника. Заплатено по тази претенция било обезщетение в размер на исковата претенция – 6328,57 евро. Предвид това, ответникът моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства – че между страните са сключени посочените пет договора за превоз и че средната пазарна цена на превозваните кенове към момента на изпращането им след припсадане на скрап, възлиза на сумата от 6328,57 евро.

Наличието на сключени договори за превоз се установява и от представените на лист 150-168 и 182-187 по делото товарителници. От същите се установява, че за периода юли – септември ответникът „Е. Т. Е. Г.“ ООД е извършил 5 на брой превоза на товари. От представените на лист 49-53 по делото фактури се установява, че общата стойност на възнагражденията, които ответникът е следвало да изплати на ищеца по тези договори за превоз е в размер на 7210 евро.

Между страните не се спори, че ответникът е извършил частично плащане на задълженията си към ищеца по процесните договори за превоз в размер на 881,43 евро.

Възникналият между страните спор касае изпълнение по една от заявките за превоз, а именно транспортна заявка № 50211002609. От приложена по делото ЧМР Товарителница се установяват основните елементи на договора за превоз – изпращач Crown Hellas Can Packaging S.A.,Централно управление А., Г., завод в П., получател на стоката – Crown Bevcan Slovakia Sro, Кечнец, С., място на доставка на стоката – П., С., място и дата на вземане на стоките – завод в П.: индустриялна зона П., Г., указания на изпращащата страна – Производителят/изпращачът на стоката/ не позволява на превозвача разтоварването и товаренето /пренатоварването/ на стоките от едно превозно средство на друго; не позволява на транспортното средство да се движи офроуд или да товари /претоварва/ стоките от едно превозно средство на друго.

Посочен е превозваният товар – празни алуминиеви кенчета опаковани в 20 бр. пакети 2

– палети, с общо брутно тегло от 2574 кг. Като презовзач е посочено дружеството Е. Т.

Е,, SS***WDV*** (съгласно изявленията в исковата молба товарен автомобил № SS*** с ремарке с рег. № WDV*** ).

Страните не спорят относно обстоятелството, че товаренето на стоката е извършено от ищеца като превозвач в гр. П., Г., като товаренето е извършено на полуремарке, теглено от камион. Не спорят още, че след натоварването вратите на полуремаркето са били пломбирани, а при преминаване на гранично-пропусквателния пункт и извършване на проверка от страна на митническите органи пломбата е била махната, вратите са били отворени и е установено, че в ремаркето пътуват три лица.

Товарната композиция продължила пътуването си и пратката е доставена на купувача в С. на 04.08.2021 г. При приемането на пратката получателят посочил, че пратката не може да се използва за производство поради риск от замърсяване и технически повреди. Поради това превозвачът докладвал събитието на своя застраховател и бил извършен оглед на товара и оценка на вредите. Впоследствие целият товар е унищожен.

Съгласно заключението на доклада от инспекцията на лист 220-230 по делото, по време на огледа на стоките не са открити никакви следи от замърсяване.

Установени са 7 бр. палета със следи от стъпки, като горните два реда на тези палета са увредени, а по кутиите /кеновете/ под тях няма следи за физическо въздействие, поради което могат да бъдат дезинфекцирани. Направено е изчисление въз основа на констатираните физически вреди на 7 бр. палета, като е установено, че на всеки ред има по 360 кена, и е установено, че загубата на стоки е в размер на 342,82 евро, като тяхната остатъчна стойност е 107,46 евро, т.е 235,36 евро, разходите за децинфекция и преопаковане възлизат на 400 евро, поради което размерът на загубата е 635,36 евро.

След огледа от представители на застрахователя е предложено на получателя да извърши дезинфекция с озон на товара, за да се отстрани риска от замърсяване. Това предположение не е прието от получателя на стоката. Според заключението на доклада бракуването на целия товар е неоправдано.

От представената кореспонденция на лист 107-126 и 231-243 по делото между получателя на товара – Crown Bevcan Slovakia и оценителя се установява, че получателят не желае да извърши препоръчаната от оценителя процедура по дезинфекция на товара с озон, поради това, че всеки отделен кен ще трябва да бъде разопакован на ръка, обработен с озон на ръка и опакован отново на ръка.

Същевременно, за ефективността на подобна процедура получателят трябва да направи микробиологично изследване и да се допита до регулаторния си орган и клиентите си относно въпроса дали такова обработване с озон не би имало неблагоприятно въздействие върху продуктите. От друга страна, всяко пряко въздействие върху кена променя неговите характеристики. Поради това, при получателя на пратката кеновете се подреждат по определен начин и теглото се разпределя равномерно по такъв начин, че да няма риск за тяхната цялост. В конкретния случай не е ясно каква тежест и сила са упражнени върху кеновете. Всяка лека деформация на кена може да доведе до фалшифи шевове, а те невинаги са лесно видими, и изтичане на продукт. Всеки поет риск може да доведе до изтегляне от пазара на големи количества продукти на ключови за получателя клиенти. Същевременно, оценителят е дал пример на получателя на пратката с други подобни на неговия случаи, при които е била извършена дезинфекция на пратки с озон, която процедура е била приета от клиентите, като е предоставил и координати на фирмата, която е извършила тези процедури.

От заключението на съдебно-химическата експертиза на лист 335-348 по делото, се установява, че пратката е съдържала 20 пластмасови палети празни алуминиеви кутии /кенове/ за различни напитки. Кеновете са били организирани на два 3 реда, между отделните редове е имало картонени листове. Най-отгоре на опакования в палет товар е имало лист хартия с метална рамка. Целият товар е опакован със стреч фолио. Установено е нарушаване на целостта на транспортната опаковка на две от проверените транспортни палета. Не се установява цялостно разкъсване на стреч опаковката и последващи увреждания на палетата. Според заключението частично повредените палета и намиращите се в тях кенове могат на бъдат дезинфекцирани трайно и ефективно с озон без да бъде увредена тяхната структура. Използването на озон за дезинфекция е доказано безвреден процес за здравето на хората. Според вещото лице наличието на стъпки върху част от транспортираните обекти и частично разкъсване на стреч опаковката на две от тях не е достатъчно основание да се смята, че товарът е увреден механично и замърсен химично. По делото липсват доказателства за вирусово или бактериално замърсяване на товара, поради което може да се приеме, че кеновете могат след подходяща дезинфекция да бъдат вложени в производство на безалкохолни напитки.

Съдът кредитира заключението в частта относно фактическите констатации, дадени като отговор на поставените задачи, но не е обвързан от направените от вещото лице предположения относно възможността конкретните превозвани кенове да бъдат използвани безопасно при бутилиране. Съдът не кредитира заключението по съдебнохимичната експертиза в частта относно направените от вещото лице изводи, според които „Наличието на стъпки върху част от транспортните обекти и частично разкъсване на стреч опаковката на два от тях не е достатъчно условие да се счита, че товарът е увреден механично и замърсен химично. Това дава основание да се приеме, че металните кенове не са увредени механично и замърсени химично и биологично и могат да бъдат вложени в производството на безалкохолни напитки“. Този извод излиза извън обхвата на поставените към вещото лице задачи, като въпросите към него са безопасно ли е поначало за човешкото здраве използването на озон и могат ли кеновете да се използват при бутилиране на безалкохолни напитки след обработването им с озон. Вещото лице няма за задача да дава заключение относно начина, по който следва да бъде решен възникналият между страните спор, в тази връзка извън компетентността и задачите на вещото лице е и препращането към Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, която освобождава превозвача от отговорност за загуба или повреда, ако товарът не е подходящо опакован.