Решение № 199 от 21.03.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. ***, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20213630102679 по описа за 2021 година

Предявени са три обективно съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл.240 от ЗЗД – по отношение на главницата и по отношение на претенцията за заплащане на възнаградителната лихва и с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 79 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „***” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район „***“, ул. ”***” № 15, ет. 6, представлявано от изпълнителния директор Лилия Димитрова, със съдебен адрес: гр. ***, ул. “***“ № 15, ет. 6, чрез пълномощника юрисконсулт В. Ц. срещу О.С.Б.., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. ”*** № 117.

Ищцовото дружество твърди, че на 13.01.2020 г. между ответника О.С.Б.. и „***” ЕАД бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № ***, по силата на който на ответника бил отпуснат кредит на обща стойност 2396.91 лева, която сума следвало да бъде върната на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 228.51 лева, съгласно подписан от страните погасителен план. Договорът бил отпуснат при годишен процент на разходите 31.08% и лихвен процент 27.37%. Твърдят, че ответникът преустановил плащанията по кредита, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 01.02.2020 г. С оглед на изложеното считат, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до 01.06.2021 г . – датата на изготвяне на справката за заявлението за издавана на заповед за изпълнение.

На 22.04.2020 г. между заемодателят „***” ЕАД и „***“ ЕАД бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който било прехвърлено и вземането по 1

Договор за потребителски паричен кредит № ***. В изпълнение на задължението си по чл.

99, ал. 3 от ЗЗД „***” ЕАД е упълномощило „***“ ЕАД да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането, като ищцовото дружество посочва, че в тази връзка са изпратили до ответника уведомление за цесия чрез препоръчана поща. Адресът бил посетен, но адресатът не бил открит и не се явил, за да получи пратката. Считат, че връчването следва да бъде изпълнено чрез изпращане на приложеното към исковата молба уведомление от съда до длъжника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.

Твърдят, че ответникът не заплатил задължението си, поради което на основание чл.

410 от ГПК поискали издаване на заповед за изпълнение, по силата на която да бъде осъден длъжникът да им заплати посочената по-горе сума. Тъй като ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска, като молят съда да признае за установено, че О.С.Б.., с ЕГН ********** дължи на „***“ ЕАД сумата от 2 396.91 лева - главница, представляваща неизплатена дължима сума по Договор за потребителски паричен кредит № ***, 345.21 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 01.02.2020 г. до 01.01.2021 г., 231.36 лева – лихва за забава за периода от 02.02.2020 г. до 01.06.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото и заповедното производство разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 15.03.2022 г., в която излагат становище по съществото на спора, като молят предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се явява лично, като моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В тази връзка заявява, че не е теглил кредит за климатик, а негов познат го е изтеглил, като му е дал 300 лв. за услугата. Това възражение обаче не е направено с отговора на исковата молба, а се прави за първи път в съдебно заседание, поради което и на основание чл. 133 от ГПК следва да се счита за преклудирано, поради което и съдът не следва да го обсъжда, както и не допуска доказателства – писмени и устни за установяване на възражението, което е могло да бъде направено своевременно с отговора на исковата молба.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на Договор за потребителски паричен кредит № *** от 13.01.2020 г. “***” 2

ЕАД е отпуснало на ответника паричен кредит за закупуване на климатик в размер на 2 199 лева и закупуване на застраховка от 197.91 лева, като посочената сума била включена към главницата по кредита. Заемът е следвало да бъде погасен на 12 месечни вноски всяка в размер на 228.51 лева, съгласно подписан от страните погасителен план. Договорът бил отпуснат при годишен процент на разходите 31.08% и лихвен процент 27.37%. Съгласно клаузите на договора крайния срок за изпълнение на договора настъпвал на 01.01.2021 г., с което вземането ставало предсрочно изискуемо с целия неплатен остатък от главното задължение. От страна на ответникът не са постъпвали плащанията по кредита, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 01.02.2020 г.

На 22.04.2020 г. било подписано Приложение № 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 22.04.2020 г., по силата на което “***” ЕАД /цедент/ прехвърлило вземането, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № *** от 13.01.2020 г. на „***“ ЕАД /цесионер/, като е упълномощило цесионера и с правата да връчи на ответника уведомление за извършената цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. На длъжника било изпратено уведомление за цесия чрез препоръчана поща, като адресът бил посетен, но адресатът не бил открит и не се явил, за да получи пратката.

Тъй като ответникът не заплатил задължението си, на основание чл. 410 от ГПК поискали издаване на заповед за изпълнение, по силата на която да бъде осъден длъжникът да им заплати следните суми: 2 396.91 лева - главница, представляваща неизплатена дължима сума по Договор за потребителски паричен кредит № ***/13.01.2019 г., 345.21 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 01.02.2020 г. до 01.01.2021 г., 231.36 лева – лихва за забава за периода от 02.02.2020 г. до 01.06.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. включително.

Тъй като след издаване на заповедта за изпълнение ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Пълномощно от 22.10.2020 г., Договор за потребителски кредит с номер ***; Сертификат за застраховка, ведно с общи условия към нея;

Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит;

Декларация за предоставяне на лични данни и информация, ведно с условия за тяхната обработка; Служебен бон от 13.01.2020 г.; Извлечение от счетоводната система на „*** С.А., клон България" ЕИК ***; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г.; Извлечение от Приложение 1 от дата 22.04.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (стр. 1-ва, страницата на която е посочен процесния договор и страница последна) със заличени лични данни; Пълномощно, упълномощаващо цесионера да уведоми длъжника на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Потвърждение за извършената цесия; Уведомление за цесия; Обратна разписка, Вносна бележка за заплатена държавна такса, както и материалите, приложени по ЧГД № ***/2021 г. по описа на ШРС.

3

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че размера на задължението на ответника по договора за кредит към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.07.2021 г. е в размер на 2979.15 лева, от които 2 396.91 лева – главница вкл. застраховка, договорна възнаградителна лихва – 345.21 лева, 237.03 лева – обезщетение за забава плащането на дължимата главница, изчислено за периода от 02.02.2020 г. до 01.06.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. включително; както и че към момента на изготвяне на експертизата – 01.03.2022 г. от ответника не са извършвани плащания за погасяване на задълженията по процесния договор.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от „***” ЕАД, с ЕИК *** по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответникта О.С.Б.. в качеството му на длъжник, на заповед № 580/07.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № ***/2021 г. по описа на ШРС, и след връчването й по реда на чл. 47, ал. 5 ог ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителните искове са допустими.

По основателността на исковете:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване на установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от договор за потребителски паричен кредит № *** от 13.01.2020 г., прехвърлен с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.04.2020 г.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч. гр. д. № ***/2021 г. на ШРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и заключението на изготвената експертиза.

Не се спори между страните по делото, че на 13.01.2020 г. между “***” ЕАД и ответника О.С.Б.. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № *** от 13.01.2020 г. по силата, на който Заемодателят е предоставил на ответника паричен кредит за закупуване на климатик в размер на 2 199 лева и закупуване на застраховка от 197.91 лева, като посочената сума била включена към главницата по кредита. Страните са договорили олихвяване на усвоената сума с фиксиран годишен лихвен процент 27.37%, като 4 кредитополучателят се задължил да погаси заема на 12 месечни вноски всяка в размер на 228.51 лева. Първата погасителна вноска била платима на 01.02.2020 г., а съгласно клаузите на договора крайния срок за изпълнение на договора настъпвал на 01.01.2021 г. От страна на ответникът не били постъпвали плащанията по кредита.

Разпечатката съдържа 35 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88f0c723-4b1d-485d-8230-8deb84c3d16f