Решение № 3831 от 23.09.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 3831

Велико Търново, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - II тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДИАНА КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ

При секретар М. Н. като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КОСТОВА канд № 20267060600816 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г. чрез адв. Ц. гр. София, [улица], ет.4, ап.19 против Решение № 164/23.4.2026г. постановено по НАХД 1607/2025г. по описа на Районен съд Велико Търново., с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП 25-1275-002559/29.8.2025г. издадено от Началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР В. Търново, с което за извършено от касатора нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.3, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 30 лева 15,34 евро.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила - касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1 т.1 и т. 2 от НПК приложим по силата на чл. 63в от ЗАНН. Посочва, че е неверен изводът на съда, че не са допуснати нарушения на изискването за форма по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, доколкото не е установено с точност мястото на извършване на нарушението, същото не е конкретизирано, дадена е само посоката на движение, поради което същото не е пълно, точно и ясно описано. Намира, че съдът не е извършил преценка на всички доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, поради което е постановил необосновано решение. Допуснатото съществено процесуално нарушение е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

От съда се иска да отмени обжалваното решение като постанови акт по съществото на спора и отмени НП или върне делото за ново разглеждане от друг състав на ВТРС. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР В. Търново не заема становище по спора.

Представителят на ВТОП не се явява и не заема становище по спора.

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съгласно чл. 218 от АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна , съгласно чл. 210, ал.1 от АПК приложими в производството по силата на препращащата норма на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 164/23.4.2026г. постановено по НАХД 1607/2025г. по описа на Районен съд Велико Търново., с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП 25-1275-002559/29.8.2025г. издадено от Началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР В. Търново, с което за извършено от касатора нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.3, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 30 лева 15,34 евро.

За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установена следната фактическа обстановка: На 11.8.2025г. около 15,35 часа на ПП I -4 км.112 в посока гр. Варна касаторът при управление на л.а. [Марка] модел Х7Хикс Драйв 40 с рег. № [рег. номер], собственост на Райфайзен лизинг България ЕООД е извършил забранена маневра- изпреварване на друго МПС при наличие на пътен знак В 24 в зона на кръстовище. Очевидци на нарушението били св. С., актосъставител и св. А., вписания свидетел в АУАН, които последвали МПС и успели да го спрат около км след кръстовището. За нарушението, квалифицирано като такова по чл. 6, т.1 от ЗДвП е съставен АУАН GA № 4316370/11.8.2025г. подписан и връчен на касатора. В законовоустановения срок не са постъпили възражения, поради което е издадено процесното пред ВТРС НП.

Тази фактическа обстановка, съдът е установил след като е ценил всички доказателства в тяхната съвкупност и поотделно: свидетелски показания на актосъставител С. и св. в АУАН А., представените по делото писмени доказателства.

При така установените факти, съдът е намерил, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН относно изискванията за форма. Намерил е за неоснователно възражението за липса на пълно описание на нарушението поради липса на конкретизация досежно време, място, нарушена правна норма, тъй като в АУАН и НП е посочено времето,15,35 часа на 11.08.2025г. кръстовище в посока гр. Варна, на ПП I -4 км.112. Посочването на пътя, посоката на движение, както и съответния км са достатъчни да се индивидуализира нарушението. Съдът е намерил за неоснователни и изложените доводи за нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като АНО не е извършил самостоятелна проверка на фактите, а изцяло се е доверил на съставения АУАН. След като е установил, че АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, съставен е от оправомощен орган, АНО е издал процесното пред ВТРС НП. Доколкото касаторът нито в АУАН, нито в законовоустановения тридневен срок е направил каквито и да било възражения, то за същия не възниква задължение за проверка на тяхната основателност. ВТРС е намерил, че не е допуснато твърдяното нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН нито е било ограничено правото на защита на касатора. Неоснователно е намерено и възражението, че контролните органи при съставяне на АУАН не са обяснили къде предполагат, че е извършено нарушението, доколкото това противоречи на техните свидетелски показания. Ако касаторът е имал някакви съмнения, или неяснота относно мястото на извършване на нарушението, същият е следвало да направени съответните възражения. След като съдът е изискал скица на посочения участък за вертикалната сигнализация и хоризонтална маркировка, от която е видно че участъкът кв. 112 до 113 представлява кръстовище на първокласния път с този за с. Балван, бил е обозначен с пътен знак В24, е формирал извод, че нарушението от обективна и субективна страна се явява доказано.

ВТРС е посочил, че нарушената правна норма, правилно е посочена като такава по чл. 6 т. 1 от ЗДвП,а санкционната такава е чл. 183,ал. 3 т. 6 от ЗДвП. ВТРС в мотивите си е отразил нормативната промяна на този текст с ДВ бр. 64/5.8.2025г., където наказанието е Глоба в твърд размер от 50 лева, поради което на основание чл. 3, ал.1 от ЗАНН е приложена действащата норма към момента на извършване на нарушението т.е. приложен е по- благоприятния закон.

ВТРС е извършил и преценка за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН и след като не е открил многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства , нито намалена степен на обществена опасност на дееца и деянието, правилно не е освободил касатора от административно- наказателна отговорност с прилагане на предупреждание.

Постановеното от Районен съд – Велико Търново Решение е неправилно, а така подадената касационна жалба – основателна.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил правни изводи. Освен това следва да се има предвид, че съгласно чл.220 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящата инстанция преценява прилагането на материалния закон единствено въз основа на фактите, установени от въззивния съд в обжалваното решение. Районният съд не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, а обстоятелството, че при преценката на едни и същи доказателства решаващият състав е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е налице логическо противоречие с обстановката, то не съставлява нарушение на процесуалните правила. Реално фактите не се спорят и от самия касатор. С оглед на горното не е нарушение на чл. 348, ал.1 т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

В случая обаче, видно от съдържанието му, възпроизведено по-горе, НП не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Изложените в НП обстоятелства не позволяват извеждането на обоснован извод за местоположението на пътния знак, чието предписание е било нарушено. Посочено е, че автомобилът, управляван от касатора е предприел маневра изпреварване при наличие на пътен знак, В24, без обаче да е посочено къде същият е поставен. Посочването на мястото на извършване на нарушението като км не изпълнява законоустановеното изискване за точно описание на нарушението. Наистина фактът дали полицейските органи са обяснили в последствие къде е извършено нарушението е правно ирелевантен, единствено съществено е дали от описанието в повдигнатото административно обвинение съдържащо се в АУАН водачът на МПС е разбрал за индивидуализиращите белези от обективна и субективна страна на нарушението. В този смисъл не се споделя изводът на ВТРС за липса на формално нарушение по чл. 57, ал.1 т. 6 от ЗАНН, поради което само на това основание НП следва да бъде отменено.

При тези данни съдът намира, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено на посочените по-горе формални основания, възпрепятстващи адекватното упражняване на правото на защита от страна на касатора, тъй като то се реализира изцяло в пределите на административно-наказателното обвинение против него, лимитирани от реквизитите на НП по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, на които изисквания обаче обжалваното НП не отговаря в необходимата степен, а законът не урежда възможност за саниране на нередовностите в НП, подобно на предвидената такава за нередовностите в АУАН – чл.53, ал.2 от ЗАНН, когато е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, какъвто именно е разглежданият случай.

Следователно като неправилно Решението на ВТРС следва да бъде отменено и постановено друго по съществото на спора, с което НП да бъде отменено.

При този изход на спора, от касатора се претендират разноски, от които доказани такива са четиристотин лева, видно от договор за правна защита стр. 4 от въззивното дело. От страна на ответник касационна жалба в съпроводителното писмо е направено възражение за прекомерност на същите. Превалутирани същите са 102,26 евро, поради което съдът намира, че същите не са прекомерни с оглед размера на наложената санкция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административния съд - В. Търново

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 164/23.4.2026г. постановено по НАХД 1607/2025г. по описа на Районен съд Велико Търново ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ НП 25-1275-002559/29.8.2025г. издадено от Началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР В. Търново, с което за извършено от Г. С. Г. гр. Банкя [улица] нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.3, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 30 лева или 15,34 евро.

ОСЪЖДА ОД на МВР В. Търново да заплати на Г. С. Г. гр. Банкя [улица] разноски в производството в размер на 102,26- сто и две евро и двадесет и шест цента

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�