Решение № 385 от 03.07.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е №385 гр. Пловдив, 03.07.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр. състав, в публично съдебно заседание на 25.06.2019г, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА при секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 980 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).

Подадена е искова молба от В.П.В. с ЕГН ********** и адрес *** чрез упълномощения процесуален представител адв.

Я.Я. ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК

*********, седалище ** и адрес на управление ***. Твърди се, че на дата *** в с. **, обл. **, е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил марка „Опел“, модел „Калибра“ с рег. №

ЕВ 9140 АС - С. Й. М., нарушила правилата за движение по пътищата, като шофирала със скорост над максимално допустимата (с 83-84 км/ч при ограничение от 50 км/ч), блъснала и убила пешеходеца Т.П.В. на ** г. – брат на ищеца. М.била призната за виновна и осъдена с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 184 / 2015 г. по описа на ОС – ** и решение на Апелативен съд – **, постановено по ВНОХД № 303 / 2015 г. Сочи, че по отношение на лекия автомобил „Опел Калибра“ с рег. № ЕВ 9140 АС към момента на настъпване на инцидента е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, обективирана в полица №

02113000893235. Навежда твърдения, че между двамата братя винаги е съществувала много близка връзка: от раждането си двамата израснали в семейната къща в с. **, взаимно си помагали, прекарвали заедно почивните си дни в грижа за семейната къща и стопанство. Ето защо ищецът понесъл много тежко загубата на брат си и предвид близките им отношения продължава и към настоящия момент да изпитва мъка по починалия си брат. Предвид гореизложеното и позовавайки се на ТР № 1 / 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца В. сумата от 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените болки и страдания от загубата на брат му, ведно със законната лихва за забава от датата на процесното ПТП

- ** до окончателното изплащане. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК 83830482 депозира отговор на исковата молба, с който поддържа, че искът е неоснователен. Доводът, който излага е, че ищецът не попада в кръга на лицата, които имат право на обезщетение, тъй като към датата на процесното ПТП цитираното в исковата молба ТР № 1 / 2016 г. не се е прилагало, тъй като същото е прието на дата 21.06.2018 г. Поддържа се, че макар тълкуването да има обратно действие, в случая поради наличие на предходна задължителна съдебна практика, приложение е имала тя. Наред с горното оспорва ищцовите твърдения за наличие на особено близка, трайна и дълбоко емоционална връзка между починалия и ищеца и действително претърпени неимуществени вреди. В отношенията между двамата братя няма нищо изключително, което да подлежи на обезщетяване. Покойният и ищецът са живели на различни места с отделни семейства. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия, тъй като се движил върху пътното платно по посока на автомобила, в нарушение на установените правила за движение, като по този начин е изложил сам себе си на риск.

В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът В. подава допълнителна искова молба, с която заявява, че оспорва изцяло отговора на ответната страна и поддържа изцяло заявеното в исковата молба.Твърди, че законодателната промяна и въвеждането на лимит на обезщетението в размер на 5 000 лв. съгласно § 96, ал. 1 във вр. чл. 493а, ал. 2 от ЗИДКЗ противоречи на Директива № 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета на ЕС по изложени в допълнителната искова молба съображения. Счита, че в този случай разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗНА следва да се тълкува разширително и приложение да намери посочената Директива, която да дерогира разпоредбата на ЗИДКЗ, а съдът да определи обезщетението по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Алтернативно, в случай, че съдът не прецени да приложи разпоредбите на Директива 2009/13/ЕО, то моли да се отправи преюдициално запитване по реда на чл. 628 вр. чл. 629, ал. 1 от ГПК към Съда на ЕС относно това налице ли е колизия между сочените норми.

В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответната страна не е депозирала отговор на допълнителната искова молба.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

По допустимостта:

Доколкото произшествието е настъпило на *** съответно застрахователният договор е сключен преди влизане в сила на КЗ от 01.01.2016г, приложима към него съгласно параграф 22 ПЗР на КЗ е част четвърта от КЗ /отм./. Поради това в настоящия случай не е необходимо изпълнението на допълнителната специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, съгласно чл. 498, ал.3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ, а именно изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

По основателността:

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Следователно предмет на установяване в процеса са следните материалноправни предпоставки: деликт и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от делинквента. Съответно материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина.

В случая е налице влязла в сила присъда, признаваща вината на водача за настъпване на произшествието поради нарушаване правилата за движение и причинената в резултат на това смърт по непредпазливост на пострадалото лице.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената смърт на пострадалото лице в резултат на настъпилото ПТП, именно заради което деецът е наказан за престъпление по чл. 343, ал. 3, буква „В“ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК за причинена смърт по непредпазливост. Тези факти са елемент от състава на престъплението и без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.

При това положение налице са всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, като наред с това наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на събитието не се оспорва от ответника.

Няма спор също, че ищецът е брат на починалия.

Спорът е относно материалноправната легитимация на ищеца като брат на починалия да получи обезщетение за неговите болки и страдания от смъртта му.

С ТР 1/2016 на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Обяви се за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.

За да се разбере правилно идеята на ТР, е необходимо да се обсъдят и мотивите му. С тях се разясни, че най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.

Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20 и чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.

Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Разпечатката съдържа 34 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88ef54c9-7bf9-49ea-9d70-008867dea848