Присъда № 4 от 03.04.2023, Районен съд - Велинград

Мотиви към Присъда № 4 от 03.04.2023 година по н.о.х.дело № 64 по описа за 2023 година на Районен съд Велинград.

Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград, с който на Я.А.Т., ЕГН:

********** от гр. Велинград, ул. ******** № 20, българска гражданка, без образование, неомъжена, безработна, неосъждана е повдигнато обвинение, за това че от месец юли 2020г., като пълнолетна, е улеснила /чрез предоставяне на отделно помещение в жилището си в гр. Велинград/ непълнолетно лице от мъжки пол-М.Я.Т., роден на 13.11.2003г. и лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст-З.А.Н., родена на 11.03.2006г., да заживеят съпружески, без да са сключили брак-престъпление по чл. 191, ал. 2 НК.

В съдебно заседание подсъдимата Я.А.Т., в присъствието на служебно назначения защитник адвокат С.Р.-АК Пазарджик, заяви, че желае делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК.

Съдът съобразявайки становището й определи да се проведе предварително изслушване на страните. В хода на предварителното изслушване, след като съдът разясни на подсъдимата правата й по чл. 371 от НПК и след като я уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от нея самопризнание по чл. 371 т. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимата призна изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от подсъдимата съдът, след като установи, че самопризнанието им се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372 ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал. 2 от НПК, предвид прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал. 4 от НПК, във вр. с чл. 371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не извърши разпит на подсъдимата и на свидетелите за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Прокурорът поддържа обвинението. Счита, че безспорно се подкрепя от събраните по делото доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна и да я освободи от наказателна отговорност по реда на чл. 78А НК, като й наложи административно наказание глоба в минималния предвиден от закона размер. Излага, че са налице предпоставките на чл. 78А НК по отношение на нея, тъй като не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по реда на глава VIII, раздел IV НК.

Защитникът на подсъдимата се солидализира с държавното обвинение.

Подсъдимата Я.А.Т. признава по реда на чл. 371 т.2 от НПК изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Поддържа становището 1 на защитника, че са налице условията на чл. 78А НК.

След анализ на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата Я.А.Т., ЕГН: ********** е българска гражданка, родена е в гр. Велинград, живее гр. Велинград на ул. ******** № 20, без образование, безработна, неосъждана.

Подсъдимата е майка на М.Я.Т..

Синът на подсъдимата и З.А.Н. се запознали отдавна, понеже и двамата живеели в един квартал на гр. Велинград. В началото на 2020г. започнали да се срещат по-често, харесали се и се влюбили един в друг. Родителите им одобрявали тази връзка. През месец юли 2020 г. младежите решили да се съберат и да заживеят заедно като семейство. Тогава М.Т. бил на 16 години, а З.Н. на 14. Майката на момчето приела двамата в дома си на ул. ******** № 20, където им предоставила отделна стая. Заедно с родителите на момичето направили „годеж“, за да официализират съвместното им заживяване, като съпрузи.

От месец юли 2020г. З.А.Н. и М.Я.Т. заживели като съпрузи в дома на подсъдимата Я.А.Т.. От съжителството им на 24.07.2022г. се родило детето А.З.Н.. Съжителството им продължава и понастоящем. Двамата отглеждат заедно общото им дете в дома на подсъдимата, с помощта на близките си.

Гореизложената фактическа обстановка съдът счита за безспорно установена въз основа на извършеното от подсъдимата цялостно признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл. 371, т.2 от НПК, което самопризнание напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства: протоколи за разпит на свидетелите З.А.Н., М.Я.Т., от докладна записка с рег. № 367р21621/31.10.2022 г.; сигнал от отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ град Велинград изх.№ СЛ/Д-РА–ВГ/895004/16.09.2022 година; писмо от Агенция по вписванията с №

12179/15.12.2022 г.; протокол за оглед на местопроизшествие от 14.12.2022 г. ведно с албум за посетено местопроизшествие от 14.12.2022 г.; справка за съдимост с рег. № 221229005000153115/29.12.2022 г.; полицейска справка на Я.А.Т.; характеристична справка за лицето М.Я.Т.; характеристична справка за лицето Я.А.Т.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от Я.А.Т., приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК, като в тази насока следва изрично да се отбележи, че не се събраха доказателства, които да си противоречат, поради което и не се налага отделното им обсъждане.

Във връзка с гореизложеното е видно, че извършеното от подсъдимата Я.А.Т. е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК, тъй като от месец юли 2020г. до 13.10.2021г, в гр. Велинград, е улеснила непълнолетно лице от мъжки пол – 2

М.Я.Т., роден на 13.11.2003г и лице от женски пол, което не е навършило 16 години – З.А.Н., родена на 11.03.2006г. да заживеят съпружески, без да са сключили граждански брак.

Престъпленията са насочени срещу обществените отношения, охраняващи правата на децата и непълнолетните. С действията си подсъдимата е осъществила от обективна страна една от формите на изпълнителното деяние, а именно улесняване. Като лице, които упражнява родителски контрол над непълнолетния си син М.Т., подсъдимата е приела него и приятелката му в дома си, предоставила им е самостоятелна стая в жилището си, където да създадат общо домакинство. Фактическите взаимоотношения между пострадалите, така както са установени от доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните, обвързващи мъжът и жената след сключването на граждански брак, според материалните норми на действащото семейно право, с присъщите права и задължения – съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка на семейството, изпълнение на грижи в бита и осъществявани полови контакти. Предвид изложеното, изпълнителното деяние безспорно е осъществено със своите обективни признаци.

Субективната страна на престъплението също е доказано по несъмнен начин. Деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че с предоставяне помещение в жилището си е улеснила двамата младежи да установят съпружеско съжителство. Знаела е за възрастта на съжителстващите, разбирала е, че с осигуряването на условия за живот, улеснява децата да заживеят на съпружески начала, като установят фактическо съжителство наподобяващо отношенията, които възникват при сключването на граждански брак, включващи и полово общуване и макар да е била наясно с произтичащите от това общественоопасни последици и рискове за физическото и психическото развитие на непълнолетните, е извършила инкриминираните действия. Този извод следва от цялото волево поведение предмет на инкриминираната деятелност, тъй като Я.Т. е съзнавала всичките признаци на осъществения състав на престъплението, а с извършването на деянието се е стремяла към настъпването на обществено опасните последици, т.е, в случая се касае за единство на цел и на престъпен резултат.

Причините за извършване на престъплението са липсата на чувство за отговорност от страна на подсъдимата по отношение на собствените й действия и постъпки и склонност към незачитане на установения и утвърден в страната правов ред.

По тези съображения съдът призна подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл. 191, ал. 2 НК.

Съдът счете, че в случая подсъдимата Я.А.Т. следва да бъде освободена от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК и да й се наложи административно наказание на осн. чл.78А от НК.

Налице са предпоставките на чл.78А от НК, при наличието на които съдът е 3 длъжен приложи института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от нея умишлено престъпление по чл. 191, ал. 2 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода" до две години или пробация. Обвиняемата е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Спрямо нея не е прилаган института на чл.78А от НК. От престъплението не са причинени имуществени вреди.

Наказанието с оглед разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК глоба, следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, добрите характеристични данни и оказаното съдействие на досъдебното производство. Съдът счете, че наказанието следва да се наложи в рамките на законовия минимум от 1000 лева.

С така определеното административно наказание, съдът прие, че ще се постигнат целите на чл. 36 НК, по отношение на подсъдимите и на останалите членове на обществото.

По горните съображения съдът постанови присъдата.

Да се връчи на страните препис от мотивите.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Иванка Пенчева

4