Определение № 2117 от 21.08.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2117 гр. Бургас, 19.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20232100500581 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2, вр. чл.274-279 ГПК.

Образувано е по частната жалба на „Виваком България“ ЕАД, ЕИК 831642181, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 115И, подадена чрез юрк.Томова, против разпореждане № 2311 от 24.02.2023 г. , постановено по ч.гр.д.№ 1059/2023 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Виваком България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Г. С. К. от гр.Б., ж.к.“С.“, бл.*, ет.*, ап.*, ЕГН **********, за сумата от 2427.43 лв. – сбор от договорни неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги по вина на абоната, както и за сумата от 10.72 лв. – лихва за забава.

Жалбоподателят оспорва атакуваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка са изложени подробни съображения за неправилност на изводите на заповедния съд за отхвърляне на заявлението за претендираните неустойки.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане на БРС и да останови издаването на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Съгласно разпоредбата на чл.413 , ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на лицето, участващо по делото като насрещната страна.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Производството по ч.гр.д.№ 1059/2023 г. по описа на РС-Бургас е образувано по подадено от „Виваком България“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Г. С. К., за заплащане на сумата общо от 3096.52 лв., представляваща неплатени парични задължения за телекомуникационни услуги по три клиентски номера на длъжника, както следва:

1

- по клиентски номер ****: сумата от 505.62 лв., от която сума 208.58 лв. – за предоставени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № ****-**** от 26.09.2019 г., с предпочетен номер **** и по Договор за мобилни услуги № ****-**** от 09.11.2020 г., с предпочетен номер ****, с който е закупен и мобилен апарат; 293.31 лв. – сборна неустойка от следните вземания, съгласно фактура № ****/01.06.2021 г.: неустойка от 124.98 лв. за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 26.09.2019 г. в размер на тримесечни абонаментни такси, неустойка от 74.97 лв. за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 09.11.2020 г. в размер на тримесечни абонаментни такси, неустойка от 19.35 лв., равняваща се на част от стойността на отстъпките по абонаментните планове за оставащия срок на договора и неустойка от 74.01 лв., равняваща се на стройността на отстъпките от пазарните цени на предоставеното мобилно устройство за оставащия срок на договора; 3.73 лв. – лихва за забава за периода от 01.03.2021 г. до 31.05.2021 г.;

- по клиентски номер ****: сумата от 1884.29 лв., от която сума 192.91 лв. – за предоставени услуги по Договор от 17.08.2020 г. за предоставяне на интернет услуга FiberNet с номер **** и телевизионна услуга с номер ****; 1709.49 лв. – сборна неустойка от следните вземания, съгласно фактура № ****/15.10.2021 г.: неустойка от 102.48 лв. за предсрочно прекратяване на договора за телевизия в размер на тримесечни абонаментни такси, неустойка от 299.49 лв. за предсрочно прекратяване на договора за интернет в размер на тримесечни абонаментни такси, неустойка от 29.54 лв., равняваща се на част от стойността на отстъпките по абонаментните планове за телевизия за оставащия срок на договора, неустойка от 477.98 лв., равняваща се на стройността на отстъпките от по абонаментните планове за интернет за оставащия срок на договора, и неустойка от 800 лв. за невърнато оборудване за използване на интернет и телевизионните услуги; 1.81 лв. – лихва за забава за периода от 15.08.2021 г. до 14.10.2021 г.;

- по клиентски номер ****: сумата от 706.61 лв., от която сума 276.80 лв. – за предоставени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № ****-**** от 07.11.2019 г., с предпочетен номер ****, изменен с допълнително споразумение от 08.11.2019 г., с което номера е сменен на ********** и е закупен мобилен апарат, и по Договор за мобилни услуги № ****-**** от 30.04.2020 г., с предпочетен номер ****, с който е закупен и мобилен апарат; 424.63 лв. – сборна неустойка от следните вземания, съгласно фактура № ****/15.05.2021 г.: неустойка от 137.46 лв. за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 07.11.2019 г. в размер на тримесечни абонаментни такси, неустойка от 67.47 лв. за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 30.04.2020 г. в размер на тримесечни абонаментни такси, неустойка от 14.98 лв., равняваща се на част от стойността на отстъпките по абонаментния план за оставащия срок на договора от 07.11.2019 г., неустойка от 15.40 лв., равняваща се на част от стойността на отстъпките по абонаментния план за оставащия срок на договора от 30.04.2020 г., неустойка от 100.14 лв., равняваща се на стройността на отстъпките от пазарните цени на предоставеното мобилно устройство по договора от 07.11.2019 г. за оставащия срок на договора, неустойка от 89.18 лв., равняваща се на стойността на отстъпките от пазарните цени на предоставеното мобилно устройство по договора от 30.04.2020 г. за оставащия срок на договора; 5.18 лв. – лихва за забава за периода от 15.02.2021 г. до 14.05.2021 г.;

- ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 19.09.2022 г.

(първоначално подадено до СРС) до окончателното плащане, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението са изложени обстоятелствата, от които произтичат вземанията – сключените между страните договори за мобилни услуги, за интернет и за телевизия, както и за предоставяне на мобилни устройства, които са със срок от 2 години. Поради неплащане на паричните задължения от абоната по договорите, същите са прекратени предсрочно от 2 оператора, при което длъжникът дължи уговорените в договори неустойки.

Първоинстанционният съд е уважил заявлението частично, като е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните суми за предоставени мобилни услуги общо от 658.37 лв. и за законната лихва върху главниците от подаване на заявлението – 19.09.2022 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 23.79 лв. за направените разноски, съобразно уважената част от заявлението.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за претендираните неустойки в общ размер от 2427.43 лв. и за лихвата за забава в общ размер от 10.72 лв. Съдът е приел, че за вземането за неустойки е обоснована вероятността да е основано на неравноправни клаузи, които са нищожни по смисъла на чл.143, т.5, вр. чл.146, ал.1-3 ЗЗП, доколкото се касае не за такси по договора, а за стандартни месечни абонаментни такси. По отношение на мораторната лихва съдът е приел, че искането е в противоречие с императивна законова забрана (чл.10, ал.3 ЗЗД), тъй като величината й е в резултат от натрупване на лихва върху изтекли лихви.

Бургаският окръжен съд намира така постановеното от БРС разпореждане за частично неправилно, а частната жалба за частично основателна.

По вземанията за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите в размер на тримесечни абонаментни такси, възлизащи в общ размер от 806.85 лв.:

В случая искането не противоречи закона и добрите нрави, касае се вземане основано на клауза, изразена по ясен и разбираем начин, като съдът не констатира обстоятелства, даващи основание да се приеме, че същата е неравноправна. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. С цитираната норма не се изключва възможността за уговаряне на неустойка, а вложеният от законодателя смисъл е да се избегне възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на потребителя. В действащото законодателство не съдържа дефиниция за „необосновано високо обезщетение“, като извод за несъразмерност на дължимото обезщетение, договорено като неустойка със загубите на търговеца, следва да бъде изведен по правилата на житейската логика. Кредиторът има интерес да бъде възмезден за вредите от неизпълнението в случаите, когато договорната връзка е прекратената поради причина, за която длъжникът отговаря (чл.88, ал.1 ЗЗД). Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на услугата в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и при неизпълнение на насрещната страна, поради чието виновно поведение договорното правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена като неравноправна или вероятно неравноправна. Самият факт на съизмеряване на дължимата неустойка с размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя без наличие на 3 насрещна такава, което да го поставя в неравноправно положение. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити интересите си, като подаде възражение пред заповедния съд, а в исково производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява точно и подробно клаузите от договорите, включително да се произнесе и по тяхната нищожност, но след като е уведомил страните, че ще извърши такава преценка.

Предвид горното, съдът намира, че претендираната за твърдяното неизпълнение неустойка в размер на три месечни абонаментни такси не е необосновано високо обезщетение, а цели постигане на основните функции на неустойката – да стимулира страната да изпълни задължението си (превантивна цел), да осигури точното изпълнение на договора (обезпечителна цел) и да компенсира вредите, възникващи за кредитора от неизпълнението на договора (обезщетителна функция). Ето защо, претендираната от заявителя неустойка по договорите в общ размер на 806.85 лв. (124.98 лв., 74.97 лв., 102.48 лв., 299.49 лв., 137.46 лв. и 67.47 лв.) следва да бъде присъдена на кредитора, поради което обжалваното разпореждане в тази част е неправилно и следва да бъде отменено.

По същите изложени по-горе съображения настоящият съд намира, че искането за неустойка в размер на 800 лв., равняваща се на стойността на невърнатото оборудване за ползване на телевизионна услуга и интернет, не се основава на неравноправна клауза и обезщетението не е необосновано високо, а цели постигане на основните функции на неустойката. Ето защо, това искане също следва да бъде уважено, а обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в тази част.

Що се отнася до вземанията за неустойки в общ размер от 820.58 лв., равняващи се на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове за мобилни услуги, телевизия и интернет за оставащия срок на договорите, както и на стойността на отстъпките от пазарните цени на предоставените мобилни устройства, съдът приема следното: Според клаузите в представените договори, при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на длъжника, същият дължи, освен уговорените неустойки за предсрочното им прекратяване и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментите планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Съдът намира тези клаузи за уговорена допълнителна неустойка за неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като предвиждайки в договора за едно и също неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърля безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява необосновано висока. Отделно от това, съдът намира, че с клаузите за начисляване на неустойка за дадена отстъпка от цената на мобилните устройства заявителят се стреми да извърши промяна на съществен елемент от договора, а именно - цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя, като подобна уговорка противоречи на добрите нрави и води до явна нееквивалентност на престациите, каквато не е такава е целта на закона. Така определеният размер на неустойката противоречи и на обезщетителната и санкционната й функция, като не само че не обезпечава вреди, а "увеличава" без съгласието на насрещната страна цената на предоставеното устройство. Ето защо, в тази искането на 4 заявителя е неоснователно и правилно е отхвърлено от заповедния съд, поради което обжалваното разпореждане на БРС следва да бъде потвърдено в частта, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение за тези неустойки в общ размер от 820.58 лв.