Решение № 23457 от 29.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23457 гр. София, 29.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БМ при участието на секретаря РТХ като разгледа докладваното от БМ Гражданско дело № 20231110145676 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск от „Зе“ АД срещу ЗАД „ЗЕАД БВИГ“ АД с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за плащане в размер на 681,74 лева, заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяване на задължението, представляваща непогасена част от регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Каско” за вреди в резултат от ПТП и ликвидационни разноски.

В исковата молба са изложени съображения, че на 28.11.2022 г. в гр.

София е настъпило ПТП, при което водачът управлявал лек автомобил с рег.

№ *** застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност, поради несъобразена скорост и дистанция удря спрелия пред него лек автомобил с рег. № *** застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“ и реализира ПТП, вследствие на което на застрахования при ищеца автомобил са нанесени щети. По уведомление на застрахования, ищцовото дружество е образувало щета, по която е определило и изплатило обезщетение в размер на 2 567,90 лева, като е сторило и ликвидационни разноски за определяне на обезщетение в размер на 15 лева. Изложените са съображения, че ответникът е поканен да заплати дължимата сумата, като последният е погасил сумата от 1901,16 лева, поради което предявява дължимата и до момента разлика в размер на 681,74 лева. Претендира разноски.

1

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по размер. Поддържа, че размерът на дължимото обезщетение е завишен и че заплатеното от ищцовото дружество обезщетение надхвърля средните пазарни цени за труд и части. Счита, че не всички вреди, за които се претендира обезщетение, са в причинно-следствена връзка с ПТП. Сочи, че с извънсъдебното плащане по регресната претенция е изпълнило задълженията си. Оспорва и претенцията за мораторна лихва.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С определението по чл.140 от ГПК на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от Г П К са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: настъпило на ПТП на 28.11.2022 г.; наличието на сключен договор за застраховка „Каско“ относно лек автомобил с рег. № *** валиден към датата на ПТП, с ищеца; наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно лек автомобил с рег. № *** валиден към датата на ПТП, с ответника; изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 2 567,90 лева, както и сторени ликвидационни разноски в размер на 15 лева; заплатена сума в размер на 1901,16 лева от ответното дружество.

Между страните се спори относно вредите, настъпили в причинноследствена връзка с ПТП и размерът на дължимото обезщетение.

За установяване механизма на ПТП е представен протокол за ПТП и са събрани гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел. Съдът констатира, че в писмения отговор ответникът не оспорва механизма на ПТП и възразява срещу допускане на свидетел за установяване на безспорни обстоятелства, свързани с механизма на ПТП. От показанията на разпитания свидетел се установява, че механизмът на ПТП е идентичен с посочения в протокола за ПТП, който не е оспорен от ответника.

Приета е съдебна авто-техническа експертиза, по която е направено заключение относно механизма на ПТП, че настъпва по описания в протокола за ПТП механизъм, поради движение с несъобразена скорост водачът на л.а.

„***“ с рег.№***, реализира ПТП със спрелия пред него товарен автомобил „***“ с рег.№***. Според вещото лице всички вреди, отразени в описа на 2 застрахователя са в причинно-следствена връзка с ПТП, като стойността необходима за възстановяване на товарния автомобил е 3164,27лева.

От заключението на САТЕ, което съдът кредитира, се установява, че действителната стойност, необходима за възстановяване на застрахованото при ищеца МПС, е по-висока от тази, която е платена като застрахователно обезщетение, поради което са неоснователни възраженията на ответника за прекомерност на платеното обезщетение. Съдът приема за доказано, че действителните вреди са в определения от вещото лице размер, но с оглед диспозитивното начало следва да се уважи иска до предявения размер.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 450,00лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗЕАД „БВИГ“ АД с ЕИК *** да заплати на „ЗД е“ Ад с ЕИК *** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сума в размер на 681,74 лева, ведно със законната лихва от 15.08.2023г. до окончателното плащане, представляваща непогасена част от регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка „Каско” за вреди в резултат от ПТП, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в размер на 450,00лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3