Решение № 2731 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2731 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100504189 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Група Технология на металите А.Б. холдинг“ АД против постановление от 04.03.2025 г. на ЧСИ Р.М. по изпълнително дело № 3059/2024 г., с което е отказала да измени предходно свое постановление за разноските.

Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на атакуваното постановление. Твърди, че с покана от 03.07.2023 г. извършил прихващане между своето задължение към взискателя от 5 455 лева и насрещно задължение на взискателя към длъжника в размер на 4924.44 лв., за които суми били издадени изпълнителни листове по гр.д. № 2003/2018 г. на СГС. Двете насрещни задължения следвало да се считат погасени до размера на по-малкото от деня, в който били налице предпоставките за прихващане. В конкретния случай след извършеното прихващане задължението на взискателя било намалено до 530.56 лв. Съдебният изпълнител следвало да констатира извършените от страните компенсационни изявления и да не начислява такси и разноски в тежест на жалбоподателя- длъжник по изпълнителното дело. Налице била злоупотреба с право от страна на взискателя, който, въпреки че знаел за извършеното прихващане и за желанието на длъжника да изплати остатъка от задължението по сметка на кредитора, не посочил своя банкова сметка, а вместо това образувал изпълнително дело срещу жалбоподателя. В жалбата се поддържа становището, че при осъществена злоупотреба с право от страна на взискателя, разноските следва да останат в негова тежест. Посочено е още, че дори и да се приеме, че такси и разноски се дължат върху сумата от 530.56 лв., която остава дължима 1 след прихващането, то същите следва да бъдат изчислени върху намаления размер на вземането. Жалбоподтелят моли съда да отмени обжалваното постановление и да определи разноските, съобразно доводите, изложени в жалбата.

Ответникът по жалбата не изразява становище.

В писмено становище по делото ЧСИ е изложил доводи за неоснователност на подадената жалба.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:

Частната жалба е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Изпълнителното производство е образувано на 05.12.2024 г. по молба на Л.П.Ц., чрез неговия процесуален представител – адв.П., против „Група Технология на металите А.Б. холдинг“АД – длъжник по изпълнителен лист от 27.11.2023 г., издаден по гр.д. №2003/2018 г. на СРС.

Към молбата е приложено пълномощно за адвокат П., фактура № 633/05.07.2023 г. за адвокатско възнаграждение за образувано изпълнително дело и платежно нареждане от 06.07.2023 г. за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 88232/06.12.2024 г. частният съдебен изпълнител е уведомил „Група Технология на металите А.Б. холдинг“АД, че задълженията по изпълнителното дело са следните: 5100 лв./главница/, 5521.32 лв./лихва за периода 21.11.2014 г. – 20.12.2024 г./, 600 лв./адвокатски хонорар по изпълнителното дело/, 1419.19 лв. - такси и разноски, съгласно Тарифа за такси и разноски към ЗЧСИ.

С молба № 89053/10.12.2024 г. длъжникът е представил издаден в негова полза изпълнителен лист срещу кредитора по гр.д. № 2003/2018г. на СГС, като е заявил, че общо дължимата сума по този изпълнителен лист за главница и разноски е 4924.44 лв. Заявил е, че вземането по изпълнителния лист на взискателя възлиза на 5455 лева. Посочил е, че с покана от 03.07.2023 г., връченна на 13.07.2023г. е направил изявление за прихващане между двете насрещни задължения/ 5 455 лева и 4924.44 лв./, като вземането на взискателя след прихващането следва да се счита за намалено на 530.56 лв. Заявил е още, че с поканата от 03.07.2023 г., връчена на 13.07.2023 г., е поискал от Л.Ц. да посочи банкова сметка, по която да бъде преведена сумата от 530.56 лв. Вместо да посочи банкова сметка, Ц. образувал изпълнителното дело, като поведението му представлявало злоупотреба с право, поради което не се дължали разноски в изпълнителното производство. С молбата длъжникът е поискал от частния съдебен изпълнител да приеме, че претендираната от взискателя сума е намалена на 13.07.2023 г. чрез прихващане на 530.56 лева и поради злоупотреба с процесуално право от страна на взискателя, разноските да останат за негова сметка.

С ново възражение вх. № 89179/11.12.2024 г. длъжникът е поискал от частния съдебен изпълнител да намали разноските за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя до размера на 200 лв.

2

По възражението на длъжника № 89179/11.12.2024 г. с постановление от 01.12.2024г. ЧСИ е намалил размера на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя до размера на 200 лв.

На 18.02.2025 г. в деловодството на частния съдебен изпълнител е постъпило писмо от САС, с което е бил уведомен, че с определение от 17.02.2025г. по чгр.д. № 380/2025 г. на САС е обезсилен изпълнителният лист от 27.11.2023 г., издаден в полза на взискателя, в частта, относно законната лихва върху главницата от 5100 лв., считано от 21.11.2023 г. до окончателното изплащане.

С последваща молба вх. № 20535/21.02.2025 г. длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да му издаде удостоверение за начислените и събрани по изпълнителното дело суми - главница, законна лихва и разноски.

Със съобщение изх. № 10830/26.02.2025 г., издадено по молба № 89053/10.12.2024 г., частният съдебен изпълнител е уведомил длъжника, че при наличието на два изпълнителни листа по делото за насрещни задължения на страните по изрично съгласие на взискателя следва да се извърши прихващане в хода на изпълнителното производство, но не може да вземе отношение дали вземането е било погасено преди образуването на делото, вследствие на извършеното прихващане. В постановлението е посочено, че ЧСИ има право да прекрати делото в предвидените в чл.433, ал.1 от ГПК хипотези, но прихващането не е една от тях. Прихващането като вид плащане в изпълнителния процес може да доведе до приключване на делото само и единствено при наличие на две насрещни ликвидни и изискуеми вземания, общо съгласие на страните за извършване на прихващане и писмено искане на взискателя за прекратяване на делото. В постановлението е заявено, че задължението на взискателя по изпълнителното дело е следното: главницата възлиза на 5100 лв., 200 лв. разноски по изпълнителното дело, 348.25 лв. с ДДС – авансови такси и 532.80 лв. с ДДС – такси по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Задължението на Л.Ц. към „Група Технология на металите А.Б. холдинг“ АД е 4924.44 лв. По делото са постъпили суми в размер на 6250.05 лв. След извършено прихващане следва да се възстанови на Ц. сумата от 4994.44лв., след което делото да се прекрати.

С ново възражение вх. № 23763/04.03.2025 г. длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да измени своя акт, обективиран в съобщение № 10830/26.02.2025г., в частта за разноските. Посочил е, че не дължи никакви разноски по изпълнителното дело, тъй като вземането на взискателя е било частично погасено преди образуването на делото чрез извършено прихващане с покана от 03.07.2023г. и е останал неизплатен остатък от 530.56 лв.

Вместо да посочи банкова сметка, по която да бъде преведена сумата, взискателят образувал изпълнителното дело. Поведението на взискателя представлявало злоупотреба с право, поради което направените от него разноски следвало да останат в негова тежест.

С обжалваното постановление от 04.03.2025г. по възражение вх. № 23763/04.03.2025 г. частният съдебен изпълнител е отказал да редуцира разноските, възложени в тежест на длъжника. В мотивите към постановлението е приел, че взискателят оспорва твърдението на длъжника за извършено прихващане, а при наличието на материалноправен спор съдебният 3 изпълнител не е компетентен да разреши същия. Прихващането не е предвидено в чл.433, ал.1 от ГПК като основание за прекратяване на изпълнението. В мотивите на постановлението е посочено още, че адвокатският хонорар вече е редуциран с постановление № 9564/19.12.2024 г. в размер на 200 лв., което е влязло в сила. Не са налице предпоставките на чл.79, ал.1 от ГПК, за да останат разноските в тежест на взискателя.

Обжалваното постановление е правилно.

Правото да се извърши извънсъдебно прихващане е обусловено от ликвидността и изискуемостта н а вземането на лицето, което осъществява прихващането. За да настъпи конститутивният ефект на прихващането, основанието и размерът на вземането на прихващащия следва да бъдат установени по безспорен начин със сила на пресъдено нещо в исков процес или посредством проведено заповедно производство - при неоспорено вземане от длъжника. Изискуемосттта и ликвидността на вземането обуславят възникването на потестативното право на извънсъдебно прихващане, а материално-правният правопогасяващ ефект настъпва с факта на отправяне на изявлението на прихващащия по реда на чл. 104, ал.

1 ЗЗД.

Длъжникът се е позовал пред ЧСИ на извънсъдебно прихващане. Действително, за двете вземания/на кредитора и на длъжника/ са били издадени изпълнителни листове по гр.д. № 2003/2018г. на СГС. Частният изпълнител първоначално с постановление, обективирано в съобщение № 10830/26.02.2025г. е приел, че следва да се извърши прихващане след образуване на делото и че взискателят не го оспорва, но впоследствие с обжалваното постановление от 04.03.2025г. е приел, че взискателят оспорва прихващането.

Посочил е, че при това положение не би могъл да разреши материалноправния спор между страните.

В изпратения препис на изпълнителното дело липсва писмено изявление от взискателя дали оспорва или е съгласен с извършеното прихващане. Липсва и изявление на взискателя за прекратяване на производството.

Настоящият състав приема, че когато длъжникът се е снабдил с изпълнителен титул срещу взискателя, не съществува възможност за ЧСИ да зачете извършеното от длъжника прихващане, тъй като законът не е предоставил компетентост на съдебния изпълнител да извършва подобна преценка. Материалноправното прихващане по чл.103 и чл.104 от ЗЗД не е сред изпълнителните способи, уредени в ГПК. Съгласно Определение № 69 от 12.02.2015 г. по т.д. № 1689/14 г. на ВКС, ТК, ІІ Т. О., съдебните изпълнители нямат правомощие да извършват, нито да констатират компенсация.

Подобно на всички възражения за погасяване на изпълняемото право, произтичащи от юридически факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, компенсационното изявление на длъжника може да бъде зачетено от съдебния изпълнител, само ако длъжникът успешно е провел отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК. Правопогасяващо възражение като прихващането може да бъде релевирано само пред гражданския съд, тъй като съдебният изпълнител няма правораздавателни правомощия и не може, в случай на материалноправен 4 спор между страните в изпълнителното производство, да събира доказателства и да извършва преценка дали наистина са настъпили факти с погасителен ефект. В рамките на индивидуалното изпълнително производство, развиващо се по правилата на ГПК, не е предвидена възможност длъжникът, срещу когото е образувано изпълнителното дело, да извърши прихващане, и на това основание да се намали дългът по делото и евентуално да се стигне до прекратяване или приключване на последното. Аргумент за това е и нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК - в изпълнителното производство е невъзможно позоваването на каквито и да било правопогасяващи възражения, освен ако изрично законодателят не е предоставил такава възможност при извършването на конкретно действие (в хипотезата на т.

1 от чл. 433, ал. 1 от ГПК - възражение на длъжника, че е платил преди образуване на изпълнителното производство). В този случай законодателно е регламентиран начинъ т на релевирането му - като плащането бъде удостоверено с разписка от взискателя, квитанция от пощенската станция или писмо от банка, каквато хипотеза процесуалният закон не предвижда по отношение на възражението за прихващане. По изложените съображения частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.