Решение № 912 от 28.07.2025, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 912 гр. Кюстендил, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин К. В.ев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. В.ев Гражданско дело № 20251520100354 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 1791/11.02.2025 г. от К. Н. К., ЕГН ********** и В. Н. К., ЕГН **********, двамата от гр. *****, ул.

********** №**, вх. *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №64, ет. 2 чрез адв. Т. П. от АК - Кюстендил, против Г. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ж.к. *****, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **.

В исковата молба се твърди, че страните са наследници на Й. М. Й., бивш жител на с. ***********, общ. Кюстендил, починал на 18.02.1959 г., видно от Удостоверение за наследници изх. № 57/30.01.2025 г., издадено от кметския наместник на с. ***********. Ищците били наследници на Д. Й. Ч. дъщеря на Й. Й., която починала на **.**.**** г. и оставила за свои наследници синовете си К. К. С. и Н. К. С., двамата понастоящем покойници и наследени от двамата ищци.

Заявява се, че с Решение №1 от 30.06.1995 г. на Поземлена комисия – Кюстендил на прадядото на страните Й. Й. бил възстановен следният земеделски недвижим имот, находящ се в с. ***********, общ. Кюстендил, местността „**********“: Поземлен имот с идентификатор *** /шестдесет и седем хиляди седемстотин и деветдесет, точка, тридесет и едно, точка, деветнадесет/ с площ 6 000 кв. м /шест хиляди квадратни метра/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение, категория: пета, номер по предходен план: 031019, при съседи на имота с номера: ***, ***, ***,

***, ***. Твърди се, че след възстановяването му по административен ред този имот е ползван необезпокоявано от ищците и 1 наследодателите им.

Заявява се, че ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост на гореописания имот №136, том IV, рег. № 4812, дело № 705 от 19.12.2024 г. на нотариус Е. П. с рег. № 188 по регистъра на НК на Република България.

Ищците разбрали за това от уведомително писмо изх. № 24-1308-09.01.2025 г. по повод постъпило заявление рег. № 01-702974/4-23.12.2024 г. на Г. П. Й., съгласно процедурата по чл. 61, ал. 1 от АПК и чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, че на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР е извършено изменение в кадастралния регистър на с. *********** за поземлен имот с идентификатор ***. Сочи се, че не били налице предпоставките за придобиване на процесния имот от ответника по давност, тъй като същият не е упражнявал владение в продължение на предвидения в закона срок и не е превърнал държането на идеалните части на ищците във владение за себе си.

С оглед на горното се иска съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Г. П. Й. не е собственик на 1/8 идеална част от процесния земеделски недвижим имот, находящ се в с.

***********, общ. Кюстендил, местността „**********“, а именно: Поземлен имот с идентификатор *** /шестдесет и седем хиляди седемстотин и деветдесет, точка, тридесет и едно, точка, деветнадесет/ с площ 6 000 кв. м /шест хиляди квадратни метра/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение, категория: пета, номер по предходен план: 031019, при съседи на имота с номера: ***, ***, ***, ***, ***, както и да отмени нотариален акт №136, том IV, рег. № 4812, дело № 705 от 19.12.2024 г. на нотариус Е. П. с рег. № 188 по регистъра на НК на Република България, с който Г. П. Й. е признат за собственик на гореописания поземлен имот за 1/8 идеална част.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на иска.

Оспорват се всички фактически и правни основания, изложени в исковата молба. Оспорва се ищците, техният чичо К. К. С. или баба им Д. Й.а да са ползвали процесния имот, както и да са наследници на 1/8 ид. част от същия.

Твърди се, че действително имотът е бил собственост на Й. М. Й. като му е бил възстановен през 1995 г. с влязло в сила решение на Поземлена комисия. Този имот обаче бил завещан на бащата на ответника П. Й.ов Й. с нотариално публично завещание №14, регистър №203, нот. дело № 40/1946 г. от Й. М. Й.. С посоченото завещание последният се разпоредил с разполагаемата си 1/3 /една трета/ от всички свои имоти, като в тази 1/3 непременно влизали къща с плевня в село *********** и овощна градина в с.

***********, м. „**********“. Заявява се, че на общия наследодател на страните са възстановени имоти с обща площ от 25 дка, поради което процесният такъв с площ от 6 дка не накърнява запазената им част.

Твърди се, че ответникът е придобил собствеността върху процесния имот много преди да бъде съставен нотариален акт №136, том IV, рег. № 4812, дело № 705 от 19.12.2024 г. на нотариус Е. П. с рег. № 188, с който единствено 2 било констатирано обстоятелството че Г. Й. е единствен собственик с оглед на това, че друг родственик на страните – Р. Й. Б., пожелал да закупи имота от ответника. Заявява се, че наследодателите на ищците знаели, че имотът принадлежи на ответника.

С оглед на това се иска съдът да отхвърли предявения иск и да присъди на ответната страна направените разноски.

В съдебно заседание, ищците, редовно призовани, не се явяват, представляват се от упълномощен процесуален представител – адв. П..

Ответникът не се явява, не се представлява. Ищцовата страна поддържа исковата претенция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Съгласно приобщеното по делото Решение №1 от 30.06.1995 г., издадено от Поземлена комисия гр. Кюстендил /л. 24 – л. 25/ е възстановено правото на собственост на наследниците на Й. М. Й., бивш жител на с.

***********, общ. Кюстендил, върху трайни насаждения от 6 дка, имот №031019, пета категория, находящ се в местност ********** в землището на село ***********. С оглед скица на поземлен имот №15-145712-28.01.2025 г., издадена от АГКК /л. 26 - л. 27/ процесният имот е с идентификатор ***, площ 6000 кв. м, находящ се в местността **********, в землището на с. *********** и съседи имоти с ид. №677790.31.87, ***, ***, ***, ***.

Видно от удостоверение за наследници с изх. №57/27.01.2025 г. / л. 11л. 21/, издадено от с. ***********, община Кюстендил, Й. М. Й., вдовец, е починал на 15.02.1959 г. Същият е имал осем деца – Ц. В., Е. С., Д. Ч., П. Й., Ц.А., В. Й., М. И. и Д. Й.. Ищците К. К. и В. К. са внуци на Д. Ч., а ответникът Г. Й. е син на П. Й.. Ч. е имала две деца – К. С., който не е оставил низходящи по права линия и Н. С., чийто деца са ищците. Съобразно удостоверение за наследници с изх. №83/10.02.2025 г., издадено от с. ***********, община Кюстендил / л. 22 – л. 23/ наследници на К. К. С., починал на 03.11.2018 г., са ищците.

Съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот №136, том IV, регистров №4812, дело 705 от 2024 г., издаден на 19.12.2024 г. от нотариус Е. П. /л. 28 - л. 29/ ответникът Г. Й. е признат за собственик на процесния имот на основание наследство и давностно владение.

Видно от удостоверение за данъчна оценка с изх. №607/28.02.2025 г., издадена от Община Кюстендил / л. 39/ относно процесния имот, то същата е в размер на 1134 лв.

Представя се по делото и Нотариално публично завещание №14, регистър №203, нот. дело №40/1946 г. / л. 52/, съставено на 01.02.1946 г. от 3 нотариус В. К. към Районен съд – Кюстендил. Със същото Й. Й. завещава на своя син П. Й., който е баща на ответника, разполагаемата си 1/3 от всичките си имоти, като в тази 1/3 „непременно влизат“ къща с плевня в село *********** и овощна градина в с. *********** , местност **********.

Приобщени са по делото още заверен препис от Решение №58-Р от 30.05.1995 г. /л. 55-56/, издадено от Поземлена комисия – гр. Кюстендил, с което се възстановява правото на собственост на наследниците на Й. М. Й. върху нива с площ 0, 963 дка, четвърта категория, имот №018068, местност ********** в землището на с. ***********, както и собствеността върху нива с площ 1, 907 дка, имот №18085, в местност ********** в землището на с.

***********. Съгласно заверен препис от Решение №58/Р31 от 15.11.1999 г.

/л. 57-58/, издадено от Поземлена комисия – гр. Кюстендил, се възстановява правото на собственост на наследниците на Й. М. Й. върху трайни насаждения с площ 4, 774 дка, пета категория, местност **********, имот №011010 в землището на с. ***********, нива 4, 00 дка, седма категория, местност ***********, имот №012062 в землището на с. ***********, нива с площ 0, 501 дка, седма категория, в местност ***********, имот №012080, в землището на с. ***********, нива с площ 3, 5 дка, четвърта категория, местност Модро поле, имот №024094, в землището на с. ***********, трайни насаждения с площ 6, 001 дка, пета категория, местност **********, имот №03109, в землището на с. *********** и нива с площ 3, 5 дка, пета категория, местност Карадичовица, имот №032034, землището на с.

***********.

Съгласно заверен препис от НА за продажба на земеделски недвижим имот №22, том I, рег. №364, дело №19 от 2025 г. / л. 59- 60/ Г. Й. е продал на Р.

Б. процесния недвижим имот.

Приобщено е нотариално дело №705 по описа за 2024 г. на нотариус Е.

П. /л. 73- л. 84/, въз основа на което е издаден НА №136, том IV, регистров №4812, дело 705 от 2024 г., с който Г. Й. е признат за собственик по наследство и давностно владение на процесния недвижим имот.

По делото са разпитани свидетелите В. Т. и М. Г..

И двамата свидетелите са втори братовчеди на ищците и племенници на ответника. Т. заявява, че му е известен процесният имот. Той бил наследство от Й. Й., намира се в землището на с. ***********, около 5 дка. Имотът бил предаден в ТКЗС, овощна градина, в която дърветата някога са засадени от ТКЗС. Понастоящем дърветата били изсъхнали, като цяло от 6-7 имотът бил запустял, и някои от наследници били ходили да си вземат дърва за огрев.

Имотът не бил заграден. Когато имало череши К. К. бил ходил в имота и си брал череши. Свидетелят Т. сочи, че ходил до имота 1-2 пъти годишно и при тези посещения не виждал в имота да е ответникът Й.. Последният идвал от време на време в ***********, тъй като имал къща в селото и евентуално домашни животни. Не му е известно между страните да е имало спор за собствеността върху този имот. Не му е известно ответникът да не е допускал 4 ищците вътре в имота.

Съдът кредитира показанията единствено на свидетеля Т. като логични и безпротиворечиви. Обясненията на свидетелката Г. не се кредитират, тъй като съдържат няколко противоречия – от една страна заявява, че е посещавала имота преди „3-4 години“, а след няколко изречения сочи, че не е била в имота „повече от 20 години“. Два пъти казва, че страните нямали кавги за имота и веднъж, че тъй като роднините й, включително страните по делото, започнали да се карат за имота и тя спряла да ходи в него. Тези противоречия и обърквания в изложението на свидетелката изключват възможността за базиране на съдебните изводи върху нейните показания.

Посочената обстановка съдът прие за безспорно установена на база събраните и преценени, както по отделно, така и в съвкупност, писмени и гласни доказателствени средства.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът по чл. 124, ал. 1 от действащия ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на пресъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. Както всеки установителен иск има за цел да разреши възникнал правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и установи със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по повод на вещта, обект на оспорваното право.

Допустимостта на исковата претенция се извлича от наличието на снабдяване на ответника с нотариален акт за собственост и последващо прехвърляне на процесния имот на друго лице.