Определение № 4060 от 16.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4060 гр. София, 16.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20238002104724 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 424/12.12.2022 г. по гр. д. № 801/2021 г. Софийският окръжен съд е осъдил М.

А. У. и М. Д. Б. да заплатят солидарно на А. А. М., действащ лично и със съгласието на своите родители А. А. М. и Н. Г. С., на основание чл. 48, ал. 1 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата 18 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от лицева травма, покриваща по критерии средна телесна повреда, състояща се в двуполюсно открито счупване на долната челюст, причинена в [населено място] от ненавършилия към 27.01.2021 г. пълнолетие техен син Л. А. М., както и сумата 3 317.85 лева - имуществени вреди, изразяваща се в разходи за лекарства, рентгенови услуги и ортодонтско лечение, ведно със законната лихва върху сумите от датата на деликта - 27.01.2021 г., до окончателното им изплащане; отхвърлени са исковете за неимуществени вреди за разликата над 18 000 лева до предявения размер от 30 000 лева, както и за имуществени вреди за разликата над 3 317.85 лева до предявения размер от 3 686.52 лева.

С решение № 835/19.06.2023 г. по гр. д. № 490/2023 г. Софийският апелативен съд е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 8 000 лева, или за разликата над 10 000 лева до присъдените 18 000 лева, както и и е отхвърлил иска за обезщетение за имуществени вреди за сумата 1 489.59 лева, или за разликата над 1 828.26 лева до присъдените 3 317.85 лева; първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която исковете за уважени за сумите 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1 828.26 лева обезщетение за имуществени вреди.

Въззивният съд е приел липсата на спор относно фактите, изложени в исковата молба, че на 27.01.2021 г. в [населено място] около 14:00 ч. синът на ответниците Л. М. - тогава на 15 1 години, заедно с връстниците си Р. Х., Я. З., Й. Й. и ищеца, отишли да се пързалят с шейни.

Л. бил със своя велосипед, бутан от свидетеля Х.. Както седял на една от шейните, дърпана от Л., А. слязъл и изритал предната капла на колелото, като изкривил няколко спици и го нарекъл „заек“. Л. видял извършеното от А. и казал: „сега ще видиш какво ще стане“, след което нанесъл удар с ръка по лицето на ищеца.

Съдът е посочил, че тази фактическа обстановка се потвърждава и от събраните в хода на производството гласни доказателства, а е установена и по воденото срещу Л. М. наказателно производство за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК по пр. пр. № 82/2021 г. по описа на РП-И. (ДП № 23/2021 г. по описа на РУ – И.), което е прекратено с постановление от 14.06.2021 г., а материалите по делото са изпратени на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни - [община], за налагане на възпитателна мярка спрямо непълнолетния извършител. С решение № 9/26.11.2021 г. по възпитателно дело № 9/2021 г. комисията е наложила на Л. М. възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗБППМН - предупреждение, и по чл. 13, ал. 1, т. 3 от с. з. - задължаване да участва в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в поведението към/при училищния психолог до края на учебната година 2021/2022 г.

По делото не е спорно и, че непълнолетният извършител живее при родителите си, които упражняват спрямо него родителските права.

Въззивният съд е приел, че оспорваната от ответниците причинна връзка между увреждащите действия на Л. и търпените вреди от А. се установява пряко от неоспорената съдебно-медицинска експертиза, според която в резултат на нанесения юмручен удар в дясната част на долната челюст на А. е настъпило травматично увреждане, изразяващо се в двуполюсно открито счупване на долната челюст. Увреждането е констатирано от проведено КТ изследване на 27.01.2021 г. в болница „Св. Е.“ в [населено място]. От експертизата се установява, че А. е постъпил на 28.01.2021 г. за лечение в Александровска болница, Клиника по лицевочелюстна хирургия, където е претърпял оперативна интервенция и е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на фрактурите на долната челюст. Наложена е междучелюстна фиксация. Приложена е и медикаментозна терапия. Изписан е на 04.02.2021 г.

Въззивният съд е приел, че ответниците - родители на непълнолетния, не са упражнили надзор над детето си и не са положили онези грижи за правилното му възпитание, които конкретно са се изисквали, в резултат на което се е стигнало до инцидента, при който в следствие на необмислената постъпка и занижен контрол над своите действия непълнолетният е причинил травмата, покриваща по критерии средна телесна повреда, състояща се в двуполюсно открито счупване на долната челюст на ищеца, поради което е налице основание по чл. 48, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на тяхната отговорност.

По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е споделил изводите в първоинстанционното решение относно конкретно установените вредоносни последици, вида и характера на увреждането - двуполюсното открито счупване на долната челюст; претърпяната оперативна интервенция; значителните по интензитет 2 болки и страдания в рамките на възстановителния период от около два месеца, които постепенно отшумявали; неудобството от употребата основно на течна храна поради невъзможността за дъвчене, установено от приетата по делото медицинска експертиза и от показанията на свидетелите М. (баба на пострадалия) и Е. (работеща в ортодонтската клиника, където е провеждано лечение на ищеца, предхождащо инцидента); съобразени са и продължителността и интензитета на болките, трудното общуване, нуждата от психологическо лечение, негативното отражение върху психиката на пострадалия, продължителното му отсъствие от училище и липсата на контакт с връстниците, младата му възраст - 13 години към датата на инцидента. Съдът е посочил, че по този начин са съобразени указанията, дадени в т. II на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и последвалата практика на ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД, като определеният от първоинстанционния съд размер от 20 000 лева е достатъчен да репарира всички търпени от ищеца неимуществени вреди, тъй като е съответен на причинената вреда и поради това се явява справедлив. Следва да се държи сметка и за това, че предмет на иска е обезщетяване на болките и страданията, търпени от детето, но не и тези, които са претърпели родителите му във връзка със същия инцидент.

По отношение на размера на обезщетението за имуществените вреди въззивният съд е съобразил събраните от първоинстанционния съд доказателства за извършени разходи за лечение, които възлизат на сумата 3 656.51 лева, който размер не е оспорван от страните.

По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца въззивният съд е приел, че в случая необузданата реакция на пострадалия, изразяваща се в безпричинното ритане на колелото и изкривяването на спиците му, както и провокативното му поведение, вкл. отправянето на обида, от една страна, и последвалата такава реакция от страна на деликвента - удара в лицето на ищеца, са еквивалентни. Безпричинната проява на агресия, особено в тази възраст, нормално предизвиква реципрочно поведение. За конкретната проява е характерна типичната емоционална импулсивност и внезапност.

Причинно-следствената връзка се състои в това, че ако пострадалият нямаше такова поведение, вредите не биха настъпили изобщо. В причинно-следствения континуум действията на двете деца са равноценни. Поради изложеното въззивният съд е приел, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, че съпричиняването на вредите от страна на ищеца и от детето на ответниците е в размер на 50/50. Съпричиняването на вредоносния резултат, от своя страна, влече редуциране на обезщетенията, съответно - на това за неимуществени вреди до размер на 10 000 лева, и за имуществени вреди - до размер на 1 828.26 лева. До посочените размери обжалваното решение е потвърдено, а за разликата над тях - отменено и исковете са отхвърлени.

Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени и от двете страни. Жалбите са подадени в срока по чл. 283, изр. 1 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са допустими.

По касационната жалба на ищеца:

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на ищеца са поставени следните въпроси, по които според него е налице основание за допускане на касационно 3 обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди поотделно и в съвкупност целия събран по делото доказателствен материал - по този въпрос се поддържа противоречие със следната практика на ВКС: решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на I-во г. о., решение № 166/03.08.2011 г. по гр. д. № 1065/2010 г. на III-то г. о., и решение № 221/15.04.2002 г. по гр. д. № 677/2001 г. на I-во г. о.;

2. Може ли въззивният съд за първи път в мотивите към решението си да приеме за безспорен конкретен факт, без преди това същият да е бил обявен за такъв от първоинстанционния съд, или без преди това въззивният съд да се е произнесъл с определение, с което да уведоми страните по делото, че този факт се изключва от предмета на доказване- според касатора обжалваното решение противоречи на решение № 74/25.07.2019 г. по гр. д. № 2999/2018 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 4/06.02.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на ВКС, I-во г. о., и решение № 41/09.07.2020 г. по гр. д. № 1607/2019 г. на ВКС, II-ро г. о.;

3. Допустимо ли е съдът да изгради крайните си изводи по съществото на спора, като се позовава на специални познания в областта на науката, за което не е била допусната и приета експертиза, изготвена от компетентно вещо лице - поддържа се противоречие със следната практика на ВКС: ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, т. 3, решение № 346/19.02.2018 г. по гр. д. № 619/2017 г. на IV-то г. о., решение № 118/15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г. на I-во г. о., решение № 446/16.11.2011 г. по гр. д. № 1375/2010 г. на IV-то г. о., решение № 139/12.01.2021 г. по гр. д. № 151/2020 г. на III-то г. о., и решение № 50127/01.12.2022 г. по гр. д. № 1189/2022 г. на I-во г. о.;

4. При отсъствие на категорични доказателства за причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, следва ли да се приеме за безспорно доказано наличието на съпричиняване - поддържа се противоречие със следната практика на ВКС: решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на II-ро т. о., решение № 50/27.07.2015 г. по т. д. № 271/2014 г. на II-ро т. о., решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на II-ро т. о., решение № 165/26.10.2010 г.по т. д. № 93/2010 г. на II-ро т. о., решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/29012 г. на ІІ-ро т. о., решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ-ро т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ-ро т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ-ро т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ-ро т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І-во т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ-ро т. о.;

5. При определяне на квотата съпричиняване по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респективно дължимото се обезщетение за неимуществени вреди, следва ли съдът да съпостави конкретното поведение на деликвента и това на увредения, и да се отчита тежестта на допуснатите от всеки действия/нарушения, намиращи се в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат - по този въпрос се поддържа противоречие със следната практика на ВКС: решение № 117/08.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на I-во т. о., решение № 4