Решение № 545 от 04.05.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. Варна, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20223100500154 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294 ГПК.

Образувано е въз основа на Решение № 60283 от 12.01.2022 г., постановено по гр. д.

№ 1018/2021 г. по описа на ВКС, с което е отменено въззивно решение № 51 от 8.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2592/2020 г. по описа на Окръжен съд-Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Производството е образувано по въззивната жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД против Решение № 3540 от 28.07.2020 г., постановено по гр. д. № 13392/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прието за установено между страните, че СЛ. С. К., не дължи на въззивното дружество сумата от 14 514,01 лв., представляваща стойност на доставена и начислена електрическа енергия за периода от 1.05.2018 г. до 30.04.2019 г., за която сума е издадена фактура № 0282741038 от 19.07.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Въззивникът сочи, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия на основание договорното правоотношение между страните. Сочи, че вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД касае реално доставена и потребена електрическа енергия, която е била отчетена от СТИ, но не е била фактурирана. Сочи, че несъответствието в измерването е установено при извършените проверки, поради което остойностеното количество е допълнително начислено на абоната. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

В законоустановения срок чл. 263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с 1 който се оспорва въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивното дружество, чрез процесуалния си представител адв. М., моли за отмяна на първоинстанционното решение.

Претендира заплащането на разноски. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

В о. с. з. въззиваемата, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Г..

Същият излага доводи за неоснователността на въззивната жалба и за правилността на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 13392/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, е образувано по предявен отрицателен установителен иск от СЛ. С. К. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, за приемане за установено между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 14 514,01 лв., представляваща стойност на доставена и начислена електрическа енергия за периода от 1.05.2018 г. до 30.04.2019 г., за която сума е издадена фактура № 0282741038 от 19.07.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се излагат доводи, че ищцата е в договорни отношения с „Енерго Про Продажби“ АД. Твърди се, че е установил, че е начислена сумата от 14514,01 лв., след като служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД направили проверка, съставили констативен протокол и била извършена корекция на общо начисленото количество електрическа енергия. Оспорва констатациите в констативния протокол за проверката. Сочи, че претендираното количество електрическа енергия не е реално доставено. Счита, че липсват правила за провеждането на корекционна процедура. Твърди, че проверката е извършена в отсъствие на ищцата, СТИ дава възможност за дистанционен отчет и да се следи постоянно състоянието му. Оспорва начина и методиката, както и основанието на начисляване на сумата и издаването на фактурата. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Енерго-Про Продажби“ АД, в който се оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия между страните. Сочи, че макар да се касае за корекцията по чл. 50 ПИКЕЕ, електрическа енергия, натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от потребителя, но същата не е заплатена от него. Намира, че е налице законово основание за извършване на корекционната процедура. Сочи, че в резултат на извършената техническа проверка е съставен Констативен протокол, като е установено, че в невизуализирания регистър 1.8.4 има показания. Предвид това, процесното СТИ е демонтирано, подменено, поставено е в индивидуална опаковка, пломбирана, като е предоставено за метрологична експертиза в БИМ. Сочи, че безспорно в имота на ищцата е консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че на 30.04.2019 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ на 2 процесния обект на ищцата. Електромерът е демонтиран, пломбиран и е изпратен за проверка в БИМ при показания в регистър 1.8.4 от – 074153 кВтч. За проверката е изготвен Констативен протокол № 1202811, който е подписан от двама свидетели, както и от служителите на „Електроразпределение Север“ АД. От Констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 1313/10.10.2019 г. на Българския институт по метрология, при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, както и че действително е потребена и преминала енергия на тарифа 4 – 074153,6 квтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики, като не е осъществяван достъп до вътрешността му, но не отговаря на техническите изисквания. На основание извършената проверка от „Електроразпределение Север“ АД е изпратено уведомление до абоната, с което го уведомяват, че е направено преизчисление на количеството потребена електрическа енергия. От представеното становище за начисление на електрическа енергия от 18.07.2019 г . се установява, че е начислена общо 74153 кВтч електрическа енергия за периода от 1.05.2018 г. - 30.04.2019 г. Във връзка със същото е издадена и фактура № 0282741038 от 19.07.2020 г. за стойността от 14 514,01 лв.

В първоинстанционното производство е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението, по която се установява, че: 1/. СТИ е минало първоначална проверка през 2015 г., като метрологичната му годност изтича през 2021 г., 2/. СТИ е било монтирано ново на обекта, като е невъзможно да се установи в кой момент е започнало вмешателството, 3/. съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ, 4/. наличието на показания в регистър 1.8.4 означава, че посоченото количество електроенергия е преминало през електромера и е потребено, 5/. допълнително начисленото количество електрическа енергия било практически невъзможно да е потребено за срок от една година.

Във въззивното производство, съобразно указанията на касационната инстанция, съдът е допускал комплексна съдебно-техническа експертиза с участието на вещо лице електроинженер и софтуерен специалист. От заключението по същата се установява, че: 1/. осъществено е неправомерно вмешателство в тарифната схема на СТИ, което е целенасочено човешко поведение,

2/. със софтуера, с който разполага

„Електроразпределение Север“ АД е невъзможно да се нанасят данни в паметта на СТИ, 3/. намесата в тарифната схема е насочена към преминаване на електрическата енергия в невизуализирания регистър, 4/. допълнително начислената електрическа енергия не би могла да бъде потребена през процесния период, 5/. за процесния период от една година максималното количество електрическа енергия е 18627.56 квтч, 6/. СТИ е бил нов към датата на монтажа, 7/. последната параметризация на СТИ е от 7.05.2015 г., 8/. не е възможно нанасянето на данни в паметта на СТИ чрез оптичния порт без отварянето му, 9/. практически е невъзможно начислената електрическа енергия да премине за период от една година, доколкото уредите на битовите абонати работят в граничен режим и не могат да издържат на такова натоварване, 10/. количеството електрическа енергия, което може да премине през процесния едногодишен период по регистър 1.8.4 е 18627,56 кВтч.

Във въззивното производство е назначена и повторна съдебно-техническа експертиза с участието на вещо лице – електроинженер. От заключението по същата се установява, че:

1/. максималното количество електрическа енергия, което може да бъде доставено за период от една година е 126 932 кВтч, 2/. при сумиране на данните на всички регистри по КП се получава общ размер на електрическа енергия от 107 381,80 кВтч, 3/. при датата на монтажа на СТИ – 29.04.2015 г. тарифните регистри са с нулеви показатели, 4/. не е възможно да се изчисли точно дневното потребление, доколкото СТИ не пази в паметта си данни кога е неправомерно е превключван регистър 1.8.4, 5/. дневното потребление е в размер на 64,91 кВтч или 23 692,15 кВтч за една година по скрития регистър Т 4.

В проведеното о. с. з. от 13.04.2022 г. вещото лице е уточнило, че е приел, че промените са направени по дневната тарифа, доколкото е по-скъпа, доколкото е невъзможно да се определи кога е било дневна и кога е превключвана нощна. Посочил е, че максималното количество електрическа енергия за денонощие е 24 ч. по 63 ампера по 230 3 волта напрежение или 347.76 квтч за 24 ч.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия.

Съдът в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, извърши служебна проверка за допустимостта на обжалваното решение. В следствие на същата и като съобрази липсата на твърдения в тази насока, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността му.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Енерго – Про Продажби” АД следва да установи при условията на пълно и главно доказване на възникването на валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била измерена, или електроенергия в повече от отчетеното.

В производството не се оспорва фактът, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по повод на продажбата на електрическа енергия. Безспорно е, че ищцата е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 ЗЕ, че ОУ са влезли в сила по отношение на него.

С отменителното си решение, връщайки делото за ново разглеждане със задължителни указания на въззивния съд, касационната инстанция е посочила, че при отсъствие на специална нормативна уредба приложение следва да намерят общите правила на чл. 183 ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност.

На съда е известна практика на касационната инстанция, в която се приема, че е налице основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. и за възможността електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г. с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385 /2016 г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия /Решение № 75 от 13.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2206/2020 г., IV г. о., Решение № 60171 от 15.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3277/2020 г., IV г. о. и др./.