Определение № 25 от 06.02.2019, Районен съд - Карлово

П Р О Т О К О Л

06.02.2019 година град

Карлово

Карловския районен съд І граждански състав

На шести февруари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСИМА ВАНГЕЛОВА-ПЕТРОВА

Съдебни заседатели: С.Г.

В. А.

Секретар: Снежана Данчева

Прокурор: Свилен Братоев

Сложи за разглеждане докладвано от Съдията

НОХД № 157 по описа за 2018 година

На именно повикване в 10.30 часа се явиха:

Районна прокуратура – Карлово, уведомена, явява се прокурор Братоев.

Подсъдимият Л.М.Х., нередовно призован. По делото не е върнат отрязък от съобщението, удостоверяващо призоваването му. Не се явява.

Защитникът на подсъдимия – адвокат П.С.Г. уведомена. Явява се лично.

Ощетеното юридическо лице – „Б.“ ООД

***, уведомен, представител не се явява. Представлява се от адвокат Г., с пълномощно по делото.

Прокурорът

- С оглед нередовното призоваване да не се дава ход на разпоредително заседание.

Адв. Г. – С оглед нередовното призоваване на подсъдимия, хода на разпоредително заседание не следва да бъде даден.

Адв. Г. – Считам, че са налице предпоставки за даване ход на делото, тъй като подсъдимият Л.Х. е редовно призован. Същият представя молба пред Вас, с която посочва, че е получавал призовките за предходните случаи, като представям и призовка, от която е видно, че същият е получил такава за 06.02.2019 г. за 10.30 часа, ведно с обратна разписка, с която е изпратена и надлежно ми е изпратил и пликовете, които са при мен, ако някоя от страните желае да ги види, ще ги предоставя.

Прокурорът – С оглед обстоятелството, което съобщихте, вероятно колежката пак ще заяви, че по съдържание това волеизявление той е редовно уведомен.

Адв. Г.

– Да, редовно е уведомен.

Прокурорът - Да се даде ход на разпоредително заседание.

Адв. Г. – Да се даде ход на разпоредително заседание.

СЪДЪТ, с оглед представените в днешно съдебно заседание от защитника на подсъдимия съдебни книжа, констатира, че същият е редовно призован за днешно съдебно заседание, не е посочил уважителна причина за неявяването си, заявява, че желае делото да се гледа в негово отсъствие, при което са нали основанията за разглеждане на делото в негово отсъствие, по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ от НПК, тъй като макар и обвинението да е за тежко престъпление, присъствието му не е задължително за разкриване на обективната истина. Поради което съдът счита, че следва да постанови разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия и даде да ход на разпоредителното заседание. Ето защо

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия Л.М.Х..

ДАВА

ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

Адв. Г. – Получила съм съобщение за насрочване на разпоредителното заседание, както аз, така и подсъдимия, ведно с препис от разпореждането на съда, както и препис от обвинителния акт преди повече от 7 дни. Уведомена съм за въпросите по чл.

248, ал. 1 от НПК. Разяснено е на подсъдими характера на разпоредителното заседание и е получил разпореждането за разпоредителното заседание.

ПРОКУРОРЪТ – Г-жо Председател, г-да съдебни заседатели, намирам, че отново е тази поговорка: „Който сее вятър, ще жъне бури.“. Това процесуално, съобразно изискванията на НПК казва, че: В многостранния съдебен акт на въззивната инстанция изрично, в критичен дух и съдържание е посочено, че гледането на делото в отсъствие на подсъдимия Х. на всичките му етапи е грубо процесуално нарушение. Отделно има такъв извод, буквално чета, че: „При започване в отсъствие разглеждане на делото на подсъдимия Х. първоинстанционния съд...“. Един вид съдът се е предоверил на защитника, че подсъдимият е редовно призован. Затова съдът е казал, ако ще даваме ход, изрично да се посочи, на кое основание ние приемаме, че това дело ще се гледа в отсъствието на подсъдимия. Аз по същество ще взема отношение, но намирам, че това е изключително важно. Той ще присъства ли в залата или няма да присъства, ако не присъства – защо. Защото аз смятам, че разглеждането на делото в негово отсъствие е изключително важно. Получих съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК, преди вече от 7 дни.

Адв. Г. – Получили сме съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и сме уведомени за въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК, преди вече от 7 дни. Нямам възражения към съда. Заявявам, че исковата молба е предявена в рамките на производството и се намира вътре в делото по отношение на гражданския иск.

Адв. Г. – На подсъдимият са ясни правата по чл. 55 от НПК.

СЪДЪТ разясни на повереника на ощетеното ЮЛ правата по чл. 84 и чл. 87 от НПК.

Адв. Г. – Наясно съм с правата. От името на повереното ми дружество, желаем да бъдем конституирани като граждански ищец, за съжаление не можем като частен обвинител. Исковата молба за това е представена по делото в по-ранен етап и се съдържа в кориците на делото. Поддържам същата искова молба, със съответни преписи за другата страна, когато са били връчени.

СЪДЪТ разясни на участниците в разпоредителното заседание правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитника и съдебния секретар.

ПРОКУРОРЪТ - Нямам искания за отводи.

Адв. Г. – Нямам искания за отводи.

Адв. Г. – Нямам искания за отводи.

ПРИСТЪПИ се към обсъждане на въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК, а именно:

1. подсъдно ли е делото на съда;

2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;

3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници;

4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила;

5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация;

6. взетите мерки за процесуална принуда;

7. искания за събиране на нови доказателства;

8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него.

ПРОКУРОРЪТ – Делото е подсъдно на Районен съд - Карлово, не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. По т. 3 – ще се спра по-обстойно малко по-късно. Няма основания да се разглежда по особените правила. Няма и основание за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия, нито за назначаване на защитник, както и да се назначава вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Мярката за процесуална принуда, взета спрямо подсъдимия, следва да бъде потвърдена. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да се насрочи за разглеждане по общия ред. Следва да бъдат призовани лицата, посочени в обвинителния акт. Относно отговора ми, дали е допуснато на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия, както и на пострадалия, така както се твърди във въззивния акт, намирам следното: Не са налице тези основания, но, на първо място, за да се разглежда делото в отсъствие на подсъдимия, така както и буквално е съдържанието на анализа на въззивния съд, а и е прието от закона, че това е едно изключение. Това се явява изключение от правилото, като водещото условие е той да присъстват в залата, а изключението е съобразно преценката, дали няма да затрудни или с оглед спецификата на предмета на обвинението е, че ще затрудни. Тогава са налице преценка на останалите основания това, дали е редовно призован или е в чужбина и т.н., както е посочено в чл. 269, ал. 3 от НПК. Намирам, че категорично е по делото основанието, че Х. следва да е в съдебната зала. Ще ви дам един пример.

Съобразно обема на обвинението и анализа на доказателствения материал, се достига до извода, най-малко св.

З. е заявила, че когато е констатирала липсата на тези материални, парични активи и му е заявила, че това е негова отговорност, той е заявил: „Да бе, ама, покрий ме“. Най-малкото е при постановяване на очна ставка, като много важен способ за разкриване на обективната истина. Ние сме лишени от тази възможност. На следващо място, принципът за равнопоставеност на страните в процеса изисква съдът да си е изяснил - а не беше ли това позиция на обвинението още на ДП, преди да се напише обвинителен акт, че следва да се спре производството на тези основания, защото няма основания да се гледа делото и след като се изпълнят всички онези изисквания тогава да се даде. Тогава РС – Карлово отхвърли позицията, която бях заявил и постанови, че разглеждане на делото в отсъствието ще попречи, обаче, като се отиде на въззивната инстанция се установи, че видите ли прокуратурата е била права да посочи това изискване на закона, а съдът не го е спазил и сега всичко отново съдът го връща като вина на прокуратурата. Следващото ми основание намирам, че в категорична степен не мога да се съглася с доводите, които са изложени от въззивния съд, че: „Не ставало ясно, че не бил изяснен механизма на присвоителното деяние от подсъдимия. Не става ясно кога, в какво се е изразило промяна на поведението на Х. относно основанията, на които дължи тези пари“. По делото е установено категорично, че когато му е заявено, че има липси и е поканен да ги върне, той е отказал. Неговото поведение е следвало да има една единствена форма – активно да предостави вещите или да възстанови тяхната равностойност. Не е направил нито едното. Известен е принципът в наказателното производство, че само липсата не е основание да се направи извод за присвоително деяние. Да съпоставим изцяло неговото поведение. На него са му били връчени автомобил, касови апарати и т.н., изпълнявайки своята дейност. Той тях е върнал. Защо не е върнал другите вещи? Защото е отказал и ги е задържал за себе си. Задържането за себе си, липсата, след като е напуснал, изтичането на този срок, който прекратява трудовото правоотношение и не е взел никаква друго отношение, нито се е обаждал по телефона, нито е подал писмено, нито се е явил повече за нуждите на ДП е ясен израз на неговото намерение да измени отношението си, тези вещи, които са чужди, той да ги държи за себе си. Представете си, той едно връща, друго не.

Защото го смята за негово. Следващият порок е това, че съдът прави извода, че това било нелогично твърдение в обвинителния акт, че изпълнителното деяние на присвояване може да се извърши само и единствено с действие, не може да има бездействие. Аз съм от това поколение, което съм свикнал да се позовавам от написаното в учебниците – проф. А. С., изтъкнат финалист, професор в софийския университет, Наказателно право, особена част, издание 1997 г., на стр. 60, когато анализира престъплението срещу собствеността, изтъква, анализирайки тази форма на изпълнителното деяние сочи – „разпореждането се осъществява най-често с действие, но е прието в практиката, че то може да стане и бездействие“. Например, когато не се отчете повереното имущество с намерение да се задържи като свое. Съпоставен извода с въззивната инстанция, че това е невъзможна форма, с анализа на професора е един: Съдържанието на акта е незаконосъобразно. Друг аргумент, проф. д-р Н. Ф., отново издателство „Сила“ - 2014 г. Може да е спорна личност, но е най-брилянтния и теоретик, и практик. Неговите съждения следва да имат необходимата тежест. На стр. 426, когато разсъждава за формата на изпълнителното деяние – за обсебване, но те са престъпления срещу собствеността, с разликата с качеството на субекта, та, тогава когато престъпното поведение се изразява в следното - След като правомерно е владял посочените вещи, подсъдимият е започнал да ги третира като свои. Изпълнителното деяние може да се изрази, както в разпореждане на речта, тоест активни действия, така и с отказ да я върне, каквато е хипотезата.

Какъв е изводът? И съдебната теория, и съдебната практика няма колебание относно това. Може ли присвояването да се изрази, както грешно е прието, само с действие или би невъзможно с бездействие. При каква хипотеза сме извършили? Не мога да приема това словосъчетание, че нелогично било обяснението за противозаконно някакво бездействие. Направих си труда да намеря и да представя пред Вас Решение № 178 от 10.04.2003 г. на ВКС, на 3 наказателно отделение, № 112/2003 г., което касае прословутото дело в дискотеката в София, където загинаха изключително много деца. Буквално, това което се сочи, твърдението за противозаконност и т.н., вижте какви са техните – противоправно, престъпно бездействие и т.н. Тоест това са термите, които са приети в практиката и неможе това да е довод, с който ние ще трябва да се съгласим с него. Може да не е доказано. Не мога да се съглася. Аз платих „данък“ по това дело достатъчно, когато изразих своето мнение относно поведението на съдиите, във връзка с първоначалното връщане, но не мога да се примиря, че с този съдебен акт, че ние трябва да се съгласим защото имало съществено процесуално нарушение. Моето становище е следното: Винаги един акт може да е съвършен, по-съвършен и най–съвършен. В случая в пълен обем са установени всички онези факти и пак Ви обръщам внимание в заключение. При тези ограничени условия, които КрлРС постави на прокуратурата да се разглежда разследването в негово отсъствие. Ако имахме възможността той да се яви още на ДП можеше да се стигне и до други изводи.