Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 734 от 25.05.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 138/2022
Вид
Решение № 734
Подписан
25.05.2022
В сила
25.03.2024
Състав
Атанас Кеманов, Надежда Лукова Махмудиева, Джулиана Петкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 734 гр. София, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана П.

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000500138 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни срещу Решение №260039/28.07.2021 г. по гр.д.№67/2019 г. на ОС Кюстендил, постановено по иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, предявен от Д.

К. Б. срещу ЗАД "Алианц България"АД, за сумата от 60 000 лв., претендирана като застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от травматични увреждания в резултат от ПТП на 10.07.2017 г., причинено от лек автомобил "Форд Ескорт" с рег.№***, застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 27.03.2018 г. до окончателното плащане.

С обжалваното решение съдът е уважил частично исковата претенция, като е осъдил ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 9000 лв., ведно със законната лихва от 28.06.2018 г., като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 9000 лв. до претендирания размер от 60 000 лв., и е осъдил страните да заплатят разноски по делото. Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.

С Въззивна жалба вх.№265293/01.09.2021 г. ищецът Д. К. Б., чрез адв. Р.П. и адв.

Л.Г., обжалва решението в неговата отхвърлителна част изцяло. Релевирани са оплаквания за нарушение на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на изключително занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, което не съответства на тежестта и характера на причинените телесни увреждания и произтичащите от тях болки и страдания, както и на установената съдебна практика по сходни случаи. Не са обсъдени всички събрани по делото доказателства относно тежкото състояние на ищеца при хоспитализирането му, продължителното лечение и неговите етапи, битовите ограничения и нуждата от чужда помощ през възстановителния период. Сочи се нарушение на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като е прието наличие на принос на пострадалия за 1 настъпването на вредоносния резултат. Ищецът е управлявал МПС без регистрация по обществен път, но не е нарушил конкретно правило от ЗДвП, което да е в причинна връзка с настъпването процесното ПТП. От събраните доказателства се установява, че той не е имал обективна възможност да предприеме каквото и да е действие, за да избегне удара с внезапно навлязлото в лентата му за движение МПС, което му е отнело предимството. Настоява за отмяна на решението в отхвърлителната му част, и постановяване на ново по същество, с което да се присъди на ищеца допълнително обезщетение в размер на още 51 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане. Заявява се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на ищеца в двете съдебни инстанции на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. С Определение №429/04.11.2019 г. ищецът е бил освободен на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на държавни такси по делото, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

С Въззивна жалба вх.№265302/02.09.2021 г. ответникът ЗАД"Алианц България"АД, чрез адв. Б.Н., обжалва решението осъдителната му част по предявените главен и акцесорен иск изцяло, а при условията на евентуалност настоява за намаляване на определеното от съда обезщетение. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в осъдителната му част, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила - не са установени всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, и в частност - причинната връзка между настъпилото ПТП и претърпените от ищеца травматични увреждания.

Изготвената АТЕ не почива на обективни писмени доказателства - липсва констативен протокол, оглед, снимков материал. Същата е изготвена по сведения на ищеца и на сочената за водач на увреждащото МПС Е. И.. Неясно е по каква причина обстоятелствата на настъпилото ПТП не са изяснени от органите на полицията, които се твърди да са дошли на мястото на произшествието, като вместо това ищецът е подал сигнал в РП-Дупница, сочейки че водачката на увреждащото МПС е "неизвестна", въпреки че посочва в сигнала телефонния й номер, и установеното по делото обстоятелство, че Е. И. и съпругата на ищеца са разговаряли в деня на произшествието.

Въззивникът-ответник счита, че показанията на ищеца и Е. И., дадени в хода на разследването, могат да се ползват в гражданското производство, и сочи съществени противоречия между тях и твърденията в исковата молба, които не били взети предвид от съда. В противоречие с фиша за спешна медицинска помощ съдът е приел, че травматичните увреждания са резултат от ПТП, а не - както се сочи във фиша - от падане от тераса с височина 2,5 м. В представената на съда епикриза от хоспитализация два дни след твърдяното ПТП също не се сочи увреждането да е настъпило при ПТП. Съдът е приел, че твърдяното ПТП е настъпило, въз основа на приетите по делото експертизи, които не са преценени критично от съда, и без да са обсъдени във връзка с противоречивите сведения, дадени от ищеца пред разследващите органи, както и показанията на св. Г. У.. При липса на документи, установяващи по категоричен начин настъпването на процесното ПТП, участвалите МПС и техните водачи, или евентуално показания на очевидци, изводът на съда за настъпването на ПТП е необоснован. В случай, че искът се приеме за доказан по основание, се поддържа нарушение на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на прекомерно 2 висок справедлив размер на обезщетението в размер на 18 000 лв., с оглед установените по делото вид, обем и продължителност на търпените вреди, и момента на настъпване на вредите /2017 г./, като се настоява за намаляването му. Настоява се за отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне изцяло на предявените искове, а при условията на евентуалност - за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Заявява се претенция за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. В случай, че за въззивното производство следва да се присъдят разноски на двете страни, се прави искане за присъждането им по компенсация. Въззивната жалба на ответника е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, чрез надлежен процесуален представител, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

По двете въззивни жалби е изпълнена процедурата по чл.263, ал.1 от ГПК, като никоя от страните не се е възползвала от възможността да депозира отговор на въззивната жалба на насрещната страна. С виззъвните жалби страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен след подадена извънсъдебна застрахователна претенция, от родово компетентния съд, поради което е допустимо. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Не се спори между страните по наличието на валиден договор с ответника за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата 10.07.2017 г. относно лек автомобил „Форд Ескорт“, с рег.№ ***, управляван от водача Е. Й. И.. Спорни между страните пред въззивната инстанция са факта на настъпване на ПТП на 10.07.2017 г. и механизма на настъпването му, наличието на причинна връзка между такова ПТП и получените от ищеца травматични увреждания, обема и интензитета на търпените от ищеца болки и страдания, размера на справедливото обезщетение за тях, наличието на принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат.

Във връзка с установяване факта на настъпване на процесното ПТП и неговия механизъм, по делото съдът намира следното:

В исковата молба ищецът твърди, че на 10.07.2017 г. пътувал с управляван от него мотор по главен път Е-79, в посока от с. Джерман към центъра на гр. Дупница. По същото време, Е. Й. И., като водач на лек автомобил марка „Форд Ескорт“ с рег.№***, пътувала по главен път Е-79 в посока към гр. Благоевград. Около км.331+400, в района на ЗИО Дупница, в района на кръстовището за града, извършила маневра „завой наляво“, без да изчака движещия се в насрещната лента мотор, управляван от ищеца, в резултат на което настъпило ПТП, като управляваният от ищеца мотор се блъснал в предния десен калник и гума на автомобила, при което водачът на мотора - ищеца Д.

К. Б., паднал на шосето и получил травматични увреждания – разкъсно-контузна рана и открито счупване на дясното коляно, разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица, и мозъчно сътресение. Водачите на спрелите вблизост леки автомобили оказали помощ 3 на Б. и го транспортирали до ЦСМП, а от там той бил транспортиран в МБАЛ „Св.

Иван Рилски 2003“, където била извършена оперативна интервенция и му била поставена гипсова имобилизация, а виновният водач Е. И. останала на място да изчака служителите на РУ Дупница.

За установяване на процесното ПТП по делото е представено Постановление за прекратяване на наказателно производство от 01.02.2018 г. по пр.пр. вх.№2087/2017 г., ДП №878/2017 г. по описа на РП – Думприца, ДП – 691/2017 г. по описа на РУ Дупница /на л.10/, от което се установява, че същото е било образувано на 05.10.2017 г. за това, че на 10.07.2017 г. на главен път Е-79, около км.331+400, в района на ЗИО Дупница, при управление на неустановен лек автомобил, водачът му е нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Д. К. Б., изразяваща се в счупване на долния десен крайник, като деецът е избягал от местопроизшествието. При разследването била установена фактическата обстановка, която ищецът твърди в исковата молба, но поради направено искане от пострадалия за прекратяване на наказателното производство на осн. чл.343,ал.2, т.2 от НК, образуваното срещу водача Е. Й. И. наказателно производство за извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр.III, б.“а“, пр.II във вр. чл.343, ал.1, и чл.342, ал.1 от НК, се прекратява, и материалите по досъдебното производство се изпращат на началника на РУМВР – Дупница по компетентност, за вземане на отношение по административен ред.

Представена е Епикриза от ИЗ№4296/142 от МБАЛ „Св. Иван Рилски – 2003“, за хоспитализация на Д. К. Б., на 28 г., в периода от 12.07.2017 г. до 15.07.2017 г., с окончателна диагноза: „Фрактура аперта пателе декстра“. В епикризата е отразен локален статус при постъпването: „Дясна колянна става – разкъсно-контузна рана по предна повърхност с широки фистули, размачкани ръбове. Умерено кървене“.

Отразена е извършена оперативна интервенция на 12.07.2017 г., при която е извършено: „Ексцизио. Дебридмент. Дренаж. Репозицио. След щателно почистване на оперативното поле се направи дебридмент на девитализираните участъци от кожата.

Опресниха се ръбовете. Наложи се отсрочен шев на кожата. Гофриран дрен. Гипсова имобилизация.“

Представен е Фиш за спешна медицинска помощ Амб.№248/10.07.2017 г., съставен в 15.15 ч. на място в ЦСМП, при което пострадалият е съобщил, че е паднал от тераса, висока около 2,5 метра. При извършения клиничен преглед е поставена работна диагноза и пострадалият е насочен с мнение за хоспитализация в хирургично отделение.