Определение № 382 от 15.09.2022, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. Ловеч, 14.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ЕМИЛ ДАВИДОВ като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно частно наказателно дело № 20224300600340 по описа за 2022 година Производство с правно основание член 249,ал.3 от Наказателно – процесуалния кодекс.

Постановено е Разпореждане № 281/09.08.2022 година по наказателно общ характер дело № 20224330200180 по описа на Районен съд Т. за 2022 година.

С това Разпореждане съдия докладчика по делото е прекратил съдебното производство по НОХД №180/2022 година по описа на Районен съд гр.Т., водено срещу подсъдимия Т.У. М. от гр.Т., Ловешка област за престъпление по чл.343б ал.3 от НК и е върнал делото на Районна прокуратура гр.Ловеч, Териториално отделение гр.Т. за отстраняване на допуснатото отстранимо съществено процесуално нарушение.

Против това разпореждане е подаден протест от Районна прокуратура Т..Сочи се,че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно,в разрез с правомощията на съда по реда на член 248 и следващите от НПК.Развиват се съображения,че дори при наличие на белега повторност,съдът не следва да прекратява съдебното производство и да връща делото на прокурора,тъй като съгласно член 127 от Конституцията на Р България прокуратурата е единствения държавен орган,оправомощен да повдига и поддържа обвинения от общ характер.Сочи се,че не би следвало съдът да указва на обвинението 1 каква да е правната квалификация на деянието,тъй като това е изключително правомощие на прокурора.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,мотивите на разпореждането и доводите в протеста на Районна прокуратура съдът прие за установено следното :

Районна прокуратура Т. е внесла в съда обвинителен акт против лицето Т. УГР. МЛ.,за това,че на 25.07.2022 година в град Т. управлявал МПС след употреба на метаамфетамин и амфетамин,установена по надлежния ред,като е квалифицирала това деяние по член 343б,ал.3 от НК.

В хода на проведено открито разпоредително заседание и при обсъждане на въпросите по член 248 от НПК съдия докладчика е приел,че М. е бил осъждан със споразумение на РС Т. от 23.05.2022 година, влязло в сила на същата дата за престъпление по чл.343б ал.3 от НК, както и че настоящото деяние, за което е внесен обвинителния акт е за същото престъпление по чл.343б ал.3 от НК, като е очевидно, че на досъдебното производство и в изготвения обвинителен акт е бил пропуснат факта, че деянието на М. по внесения обвинителен акт е при условията на повторност по чл.28 ал.1 от НК и е очевидно, че правната квалификация на деянието следва да бъде различна от тази посочена в обвинителния акт,поради което е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на прокурора.

В светлината на принципите на член 13,ал.1,член 14,ал.1 и член 107,ал.5 от НПК въззивният съд обсъди повдигнатия в протеста конкретен въпрос за пределите на законовата компетентност на първоинстанционния съд по упражняване на последващ контрол върху обосноваността и законосъобразността на разпореждането за прекратяване на съдебното производство.

Правомощията на съда в тази форма на съдебен контрол на приключилото досъдебно производството се изразяват в извършване на проверка дали изводите на прокурора почиват на логически правилно конструиран и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване / повторноста не е отегчаващо вината обстоятелство /. На следващо място, съдът трябва да изясни дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което позволява да се отговори и на въпроса дали прокурорът е формирал 2 вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства.

Същевременно обаче съдът не бива да изземва функциите на обвинението по събирането и проверката на доказателствата и за вземането на решението на кого да повдигне обвинение /конституционните правомощие по чл. 127, т. 1 , 2, 3 КРБ /. Както и при вътрешноистанционния съдебен контрол на съдебните актове, така и при съдебния контрол при приключило досъдебно производство и внесен обвинителен акт, задължителните указания относно прилагането на закона – процесуалния и материалноправния, изключват възможността да се дават указания за определен конкретен резултат при решаване на делото. В този смисъл прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на прокурора е допустимо само когато е възможно да се извърши каквото и да е процесуално действие, което да доведе до вероятност от друг правен резултат. Затова съдът не може да дава обвързващи указания и не предопределя резултата от оценката на доказателствения материал, както и изводите по същество и съдържанието на обвинителния акт. Прокурорът, на когото е върнато делото е овластен да разреши тези въпроси суверенно, т. е. самостоятелно по свое вътрешно убеждение, което обаче не представлява субективно усмотрение, а следва да се основава съгласно чл. 14 НПК на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и закона. Именно за това протестираното разпореждане,независимо от наличието на непрецизни формулировки в него по същество е правилно и следва да се потвърди,като след връщането на делото прокурора следва да обсъди и конкретизира всички елементи на изпълнителното деяние на престъплението,за което повдига обвинение.Един от тези елементи е белега повторност по смисъла на член 28,ал.1 от НК.Наличието или отсъствието на този белег е обективен факт,имащ своето материално измерение в предходен съдебен акт,с които лицето е осъдено с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.Това няма нищо общо с вътрешното убеждение на прокурора,защото законодателя е разписал в член 28 от НК „..предвиденото в особената част на този кодекс наказание за престъпление извършено повторно се налага / а не може да се наложи /.Именно за това,както бе посочено по – горе, вътрешното убеждение няма нищо общо със субективното усмотрение.Прокурора просто е игнорирал процесуалното си задължение по член 107,ал.5 от НПК.Отделно от това,в съответствие с минималните процесуални стандарти на член 246,ал.1 от НПК 3 между обстоятелствената част на обвинителния акт не следва да има противоречие.В конкретния случай в обстоятелствената част това предходно осъждане на М. е отчетено,но в диспозитива правната квалификация на обвинението е посочена като член 343б,ал.3,което е недопустимо противоречие между обстоятелствена част и диспозитив.

Водим от горното и на основание член 345 от Наказателно процесуалния кодекс

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 281/09.08.2022 година по наказателно общ характер дело № 20224330200180 по описа на Районен съд Т. за 2022 година.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4