Решение № 149 от 19.03.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Христина Михова

Елена Каракашева при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора М. Гр. К. като разгледа докладваното от Елена Каракашева Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20268002200071 по описа за 2026 година Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 420, ал.2 във вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на К. П. Х. за възобновяване на производството по н.ч.д. №4184/2024г. на Софийски градски съд, по което е приета за изпълнение присъда от 01.03.2021г. на Кралския съд в Кентърбъри, изменена с решение от 01.02.2022г. на Апелативен съд в Лондон, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия за налагането на наказание лишаване от свобода за срок от четиринадесет години.

В изготвеното лично от осъдения Х. искане са релевирани доводи, ангажиращи касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.Водещото оплакване на искателя е относно незаконосъобразното определяне на остатъка от наказанието,наложено му от британския съд, което следва да изтърпи в Р.България.В подкрепа са изложени аргументи, с които се изразява несъгласие с дейността на Софийски апелативен съд, който със свое решение №313 от 01.10.2025г., постановено по в.н.ч.д. № 637/25г. е потвърдил посочения по-горе акт на СГС.В обобщен вид упреците на искателя са в следните направления:1/в потвърдителното си решение АС –София не е разчел правилно и съответно не е съобразил отменителните указания на ВКС, дадени с решение №234/19.05.2025г. по н.д. №214/2025г. по описа на съда; 2/ при повторното разглеждане на делото въззивния съд не е обсъдил същността и духа на британската присъда, в частност на това, че същата включва приспадане на автоматичното 1 преизчисление на предсрочното освобождаване, работа и миграционни марки за чужденците; 3/ въззивния съд не е съобразил и приложил постановеното по повод на сходна фактология решение по в.н.ч.д. №563/2020г. на САС; 4/въззивния съд не е дал отговор на въпроса по какъв точно начин осъдения Х. е бил трансфериран в Р.България, въпреки документирания му отказ за подобно действие; 5/ като е потвърдил първоинстанционното определение, съгласно което осъдения Х. следва да търпи наказание лишаване от свобода за срок от 14 години, вместо 7 години, САС е нарушил разпоредбите на КТОС и по –конкретно чл.10 от същата; това е довело до утежняване на статута му на осъдено лице, което е несъвместимо с поетите от Р.България ангажименти на плоскостта на КТОС.

Отправеното искане е за иницииране на процедура по връщане на искателя в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, където да доизтърпи остатъка от наложеното му ефективно наказание , което според неговите виждания е в размер на 7 години лишаване от свобода..

В съдебното заседание пред

ВКС, искателят се представлява от служебно назначения му защитник-адв.И., който поддържа искането с изложените в него доводи, доразвивайки същите.В последната насока акцентира върху незаконосъобразно определеният от приемащата държава режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като счита, че следва да бъде заменен с „общ“.Позовавайки се на разпоредбите на КТОС аргументира позиция, че подзащитният му следва да бъде автоматично освободен след изтърпяване на половината от наложеното му от изпращащата държава наказание, в каквато насока отправя искане към касационната инстанция.

Реализирайки правото си на лична защита и на последна дума, осъденият Х. заявява, че е налице нарушение на чл.10 от КТОС, тъй като с приетата за изпълнение присъда се влошава положението му на осъдено лице.Излага съображения, че незаконосъобразно е бил трансфериран в Р.България, доколкото е изразил изрично несъгласието си в тази насока.Твърди, че приемането за изпълнение на присъдата със зачитане на 14-годишен срок на ефективно изпълнение е неправилно, като в съответствие с действителния й смисъл, е следвало да се постанови автоматичното освобождаване на лицето след изтичането на седем години.Счита, че е следвало да бъде автоматично освободен през месец декември 2025г., към който момент е изтърпял половината от наложеното му наказание, като се позовава на приет от английската държава закон за миграционните мерки.Позовава се и на цитирана практика на ВКС и САС, която намира за относима към конкретния случай.Отправеното искане е за изменение на постановеното определение в посочения смисъл.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване.Счита, че оплакванията, изложени в искането, освен че са несъстоятелни, влизат в конфронтация със спецификите на трансферното производство.Акцентира върху определеното от изпращащата държава 2 наказание лишаване от свобода, което е в размер на 14 година, без да са посочени каквито и да било условия по отношение на срока.Пледира искането да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното :

Настоящата процедура по глава ХХХІІІ-та от НПК е втора по ред, протичаща след като с решение № 234 от 19.05.2025г. на ВКС, І Н.О. по н.д. №214 /2025г. по описа на съда е възобновено производството по в.н.ч.д. №955/2025г. на САС, като е отменено постановеното по него решение от 19.11.2024г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.

При новото разглеждане на делото, с решение №313 от 01.10.2025г., постановено по в.н.ч.д. № 637/25г., Софийски апелативен съд отново е потвърдил определение № 3582 от 16.07.2024г., постановено по ч.н.д. №4184 по описа на СГС, с което е приспособена по реда на чл.457, ал.3 от НПК присъда от 01.03.2021г. на Кралския съд в Кентърбъри, изменена с решение от 01.02.2022г. на Апелативен съд –Лондон, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, с която българския гражданин К. П. Х. е признат за виновен и осъден за извършени престъпления „избягване на забрана, ограничения за внос на наркотици“ –престъпления по чл.170 от Закона за управление на митниците и акцизите от 1979г., за което му е определено наказание в размер на 14 години лишаване от свобода, съответстващо на извършено престъпление по чл.242, ал.2 от НК на Р.България, за което престъпление е постановено осъденият да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 14 години.На основание чл.57, ал.1, т.2, б.А“ от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието.На основание чл.457, ал.3 от НПК е зачетено времето, през което Х. е бил задържан, считано от 20.06.2020г. до 01.02.2022г., времето , през което е изтърпявал наложеното наказание в осъдилата го държава, считано от 01.02.2022г до трансфера в Р.България на 21.06.2024г., както и изтърпяното наказание в страната ни от 21.06.2024г. до влизане в сила на определението.

Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от легитимирано за това лице по чл. 420, ал.2 от НПК и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК.

Разгледано по същество, то е неоснователно.

Неоснователно е оплакването, че въззивния съд не е разчел правилно и не е съобразил отменителните указания на предходния касационен съдебен състав.Последните не касаят съществото на делото, още по-малко пък постановяването на крайния съдебен акт от въззивната инстанция в желаната от искателя посока.Съставът на ВКС, постановил отменителното решение е констатирал доказателствена непълнота по значими за настоящото производство обстоятелства и е дал задължителни указания единствено в посока тяхното набавяне и

3 установяване.Именно в изпълнение на тези указания, при новото разглеждане на делото, въззивният съд е изискал чрез механизма на международно-правно сътрудничество допълнителна информация от съответните съдебни власти в осъдилата българския гражданин държава /Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия/.Постъпилата в отговор на отправеното искане информация е била приобщена от САС по надлежния процесуален ред към доказателствената съвкупност по делото и интерпретирана коректно в мотивите към проверявания съдебен акт.В този смисъл, проверявания съд е спазил стриктно дадените му от върховната съдебна инстанция указания, като отправения упрек в обратната насока е несъстоятелен.

На следващо място, не почива на истината възражението на искателя, че въззивния съд не е разчел правилно същността и духа на британската присъда.Вярно е точно обратното.В изложените на л.6 мотиви към проверявания съдебен акт въззивният съд е коментирал постановената от британските съдебни органи присъда, като изрично е посочил, че наложеното с нея наказание на българския гражданин Х. е лишаване от свобода в размер на 14 години, без да са поставени условия, касателно срока на изтърпяване в посоката, твърдяна от искателя.Вярно е, че в съпътстващата трансферното производство документация /виж л.14 от НЧД №4184/24г. по описа на СГС/ е посочено, че във вътрешното законодателство на Обединеното кралство са направени промени, по силата на които, затворници, извършили престъпления след 04.04.2005г., автоматично се освобождават от ареста след изтърпяване на половината от наложеното с присъдата наказание и след това подлежат на надзор до края на срока, определен с присъдата, като очевидно на това основание Х. претендира, че следва да бъде освободен автоматично на датата 22.12.2025г., към който момент бил изтърпял половината от наложеното му наказание /по отношение на тази дата ще се изложат допълнителни съображения по-нататък в решението/.От допълнителното набавената от САС информация от компетентните британски власти /приложена на л.49 от ВНЧД №637/25г. по описа на САС в справката, изготвена от Налини Хюсеин от отдел „Трансграничен трансфер“ при Обединеното кралство/ обаче е видно:1/ че в британската държава няма законодателна промяна, която да е относима към осъждането на българския гражданин /т.3 от справката/, и 2/ съгласно т.5 от същата, ако по отношение на българския гражданин Х. не бе проведено трансферно производство, а същия продължаваше да търпи наложеното му наказание в Обединеното кралство, ще бъде освободен условно на 22.06.2027г..Интерпретирайки коректно първоначалната и допълнително набавената информация, въззивния съд обосновано е извел заключение, че евентуално предвижданото предсрочно освобождаване на Х. след изтърпяване на половината от наложеното му с присъдата наказание от 14 години лишаване от свобода, не е безусловно, като изтърпяването на остатъка е свързано с поставяне под надзор на осъденото лице.На тази плоскост, законосъобразен и споделен от настоящият касационен състав е и следващият изведен от въззивния съд извод, че въведеното в Обединеното кралство предсрочно освобождаване на осъдени лица е въпрос, свързан с изпълнението на наказанието, а не с неговия вид и размер, които единствени 4 подлежат на приспособяване от изпълняващата държава.При така изложените от въззивния съд съображения не може да бъде споделена отправената критика към последния, аргументирана с това, че „се е измъкнал с мотива, че освобождаването на седмата година… е само начин на изпълнение на присъдата…“.Позицията на проверявания съд в коментираната насока е убедително защитена, като е основана както на същността на постановената присъда, така и на останалите събрани по трансферното производство доказателства, включително и тези, на които акцентира молителят.Тази позиция не бележи отклонение от трайната и последователна съдебна практика, която неотклонно приема, че компетентния съд на приемащата държава е оправомощен да се произнесе само по въпросите, свързани с изпълнение на наказанието.В трансферното производство, приемащата държава има компетентност единствено и само да приспособи дадената за изпълнение присъда, когато това се налага, като обсъждането и преценката на значимите за инкриминираната дейност обстоятелства, престъпната съставомерност, приложимият закон и индивидуализацията на наложените санкции като вид, размер и начин на изтърпяване, остават в обхвата на изключителната компетентност на решаващия чуждестранен съд.Това разбиране е в унисон с разпоредбите от националното ни законодателство, уреждащи процедурата по трансфер, както и с тези, визирани в чл.9 и следващите от КТОЛ.Тук е мястото са се коментира възражението на искателя по отношение на датата, на която според него е следвало да бъде автоматично освободен – 22.12.2025г.Макар изложените по-горе съображения да не изискват нарочен отговор на това възражение, доколкото то присъства в искането, касационния съд ще отбележи, че към посочения момент, осъденият Х. не е изтърпял половината от наложеното му с присъдата наказание.Този извод следва от заявеното от британските власти в отговор на отправеното от въззивния съд питане, според което:1/ времето, прекарано на работа при задържането под стража, според законодателството на Обединеното кралство, не се включва в наложеното наказание /т.6 от горепосочената справка/; и 2/ според т.2 от същата, датата, на която осъденият би могъл да бъде условно освободен, ако търпеше наказанието си в издаващата държава е 22.06.2027г.