Определение № 3410 от 30.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3410 гр. София, 30.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20251100606926 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.345,ал.1 НПК.

В Софийски Градски съд е депозирана жалба от Г.К., като представител на „Рила Комерс-Приват“ЕООД, срещу определение на Софийски Районен съд - Наказателно отделение, 6 състав, от 14.08.2025г., по НЧД 8508/25г., с което нейна жалба срещу постановление на прокурор при СРП от 11.02.2025г. за отказ от образуване на наказателно производство по пр.пр.№ 1042/25г. по описа на СРП за престъпление по чл.323,ал.1 НК, е била оставена без разглеждане, поради нейната недопустимост, тъй като предметните характеристики на спора, изключват осъществяването на съдебен контрол върху това произнасяне на прокурора при СРП.

С жалбата евентуално се претендира отмяна на атакуваното определение с излагане на аргументи, касаещи твърдени вредни последици от инкриминираното деяние, настъпили за представляваното от К. търговско дружество, изразяващи се в невъзможността да бъде ползвана „сграда и оборудване“. Наред с това жалбоподателката е поискала от районния съд и образуване на наказателно производство за имотна измама. В жалбата не се съдържат твърдения относно процесуалните качества на съдебния акт на районния съд,някакви съображения за тези твърдения, като не са направени изрични искания за неговата процесуална съдба.Поради това въззивния съд е принуден да приеме,че търсената от жалбоподателката цел е отмяна на 1 определението на районния съд и връщане на делото за произнасяне по съществото на неговия предмет.

При разглеждане по същество на депозираната от К. жалба въззивният съд приема, че същата е неоснователна по следните съображения:

Разпоредбата на чл.213,ал.4 НПК изчерпателно дефинира предметния обхват на дължимия съдебен контрол върху прокурорските актове, с които се отказва образуване на наказателно производство. В този кръг актове са единствено тези постановления, в които прокурорът е приел,че не са налице данни за конкретни лимитирани престъпления /посочени в конкретни разпоредби на Особената част на НК и такива, явяващи се тежки по смисъла на чл.93,т.7 НК/.

На следващо място следва да бъде посочено и това,че обект на съдебен контрол е единствено постановлението на първоинстанционния прокурор, с което е отказано образуване на наказателно производство, но не и това на горестоящия прокурор, с което постановения отказ е бил потвърден /на обжалване пред съда подлежи „потвърденото“ постановление, а не „потвърдителното“ такова/.

В атакуваното постановление на СРП, от 11.02.2025г., по пр.пр.№ 1042/25г., прокурорът се е ангажирал с конкретна позиция, както фактическа, така и правна, относно липсата на данни , за конкретно престъпление /по чл.323,ал.1 НК/, което не е сред визираните в чл.213,ал.4 НПК престъпления, тъй като не е сред изрично посочените там престъпни състави, а не е и тежко такова по смисъла на чл.93,т.7 НК. Това обстоятелство е било коректно установено от районния съд и правилно оценено, като такова, изключващо съдебна намеса в правомощията на прокурора да постави началото на наказателно производство, като очертае неговия персонален и предметен обхват или да откаже провеждането на такова. Именно тази процесуална дейност на прокурора и издадения в резултат на нея прокурорски акт е от характер да обоснове допустимостта на търсения от жалбоподателката съдебен контрол и да очертае неговите предели. Този извод следва от насочеността и обхвата/единствено за законосъобразност/ на възможната съдебна намеса в иначе, изричната и изключителна, компетентност на прокурора. В производство по чл.213,ал.5 НПК съдът не е длъжен, а и не може, да замести прокурора в тази му процесуална дейност, като сам и за 2 първи път анализира данните по преписката, за да установи наличие или липса на предпоставки за образуване на наказателно производство, при това конкретно за някое /някои от престъпните състави,визирани в чл.213,ал.4 НПК, тъй като правомощията му/на съда/ са контролно-отменителни, имащи за цел проверка за съответствие на изразената от прокурора воля ,относно такива конкретни обстоятелства, с приложимите законови разпоредби.

Противното становище би възложило на контролиращия съдебния състав невъзможната за изпълнение, а и ненужна задача, да изследва наличните по преписката данни за установяване на тяхната относимост/неотносимост не само към претендирани от жалбоподателя престъпления,не само към всеки от конкретно посочените в чл.213,ал.4 НПК състави на престъпления, но и към всяко едно друго „тежко“ престъпление , предвидено в Особената част на НК, което по съществото си би представлявало неправомерно изземване на функциите на прокурора. Всъщност именно това иска жалбоподателката К. от районния съд- да образува досъдебно производство, с каквито правомощия съда не разполага / или поне не още, тъй като законодателя все още не е заличил изцяло функцията му на арбитър на правни спорове/. Именно затова съдебния контрол върху постановленията на прокурора за отказ от образуване на наказателното производство не е всеобхватен. На първо място, противно становище не намира опора в относимите законови разпоредби /чл.213 НПК/,ограничаващи страните,легитимирани да го поискат, а от друга страна, такъв съдебен контрол в пред процесуалната фаза на наказателното правоотношение , представлява отклонение от закрепения в КРБ и НПК принцип за изключителността на правомощията на прокурора в тази пред процесуална дейност и в досъдебното производство, при вземане на решения относно неговото съществуване, развитие и процесуална съдба. Поради това,приложното поле /предметния обхват/ на тази съдебна намеса ,в иначе изключителните функции на друг , независим орган на съдебната власт, на когото е възложена ръководно-решаващата роля в досъдебното производство, не следва да бъде определяна, чрез разширително тълкуване на приложимите норми/в случая чл.213,ал.4 и ал.5 НПК/.

Поради това, направения от районния съд извод,че процесното постановление на СРП не попада в обхвата на чл.213,ал.4 НПК и не представлява акт годен за осъществяване на съдебен контрол, е правилен и обоснован.

3

Извън горните съображения следва да бъде посочено и това, че пред всеки от субектите,посочен в чл.213,ал.1 НПК остава открит пътя за сезиране на горестоящата прокуратура,с искане за осъществяване на инстанционен контрол върху постановление на прокурор, което намира за неправилно и незаконосъобразно. Този процесуален път е очертан от разпоредбите на чл.46,ал.4 и чл.200 НПК, който в конкретния случай не е преграден от влязъл в сила съдебен акт, издаден по реда на чл.213,ал.5 НПК.

Горните обстоятелства мотивират извод,че атакуваното определение на СРС, с което жалбата на Г.К., като представител на „Рила КомерсПриват“ЕООД срещу постановление на прокурор при СРП от 11.02.2025г. за отказ от образуване на наказателно производство по пр.пр.№ 1042/25г. по описа на СРП за престъпление по чл.323,ал.1 НК, е била оставена без разглеждане, се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Поради това и на основание чл. 345, ал.1 НПК СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 14.08.2025г. по НЧД 8508/2025г. на Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 6 състав, с което жалба на Г.К., като представител на „Рила Комерс-Приват“ЕООД срещу постановление на прокурор при СРП от 11.02.2025г. за отказ от образуване на наказателно производство по пр.пр.№ 1042/25г. по описа на СРП за престъпление по чл.323,ал.1 НК, е оставена без разглеждане.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4