Решение № 99 от 17.10.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. гр. Добрич, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело № 20213200900179 по описа за 2021 година

Търговско дело № 179/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич ( преобразувано от гр. д. № 394/2021 г. по описа на Районен съд – Каварна ) е образувано по искова молба, рег. вх. № 1234/25.08.2021 г. на регистратурата на Районен съд - Каварна ), подадена от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД гр. София, бул. „***“ № 89Б, ЕИК 000694959, с която срещу Р.

М. Р. ЕГН ********** с последен известен наст. и пост. адрес с. Топола, ул.

„***“ к.к.к Карвуна 7, ет. 3, ап. 11, общ. Каварна, област Добрич, са предявени искове за установяване съществуване на вземанията на банката срещу длъжника Р. М. Р. в общ размер на сумата от 114 061.80 лв., представляваща неплатена главница, договорна лихва за периода 28.01.2017 г. – 30.12.2019 г., обезщетение за забава върху просрочени плащания за периода 28.01.2017 г. – 30.12.2019 г., обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода 28.01.2017 г. – 30.12.2019 г., такси, съдебноделоводни разноски в заповедното производство, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 29.01.2020 г. - до окончателното й изплащане, претендиран на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ.

При условията на обективно евентуално съединяване е предявен иск на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД гр. София, бул. „***“ № 89Б, ЕИК 1

000694959, срещу Р. М. Р. ЕГН ********** с последен известен наст. и пост. адрес с. Топола, ул. „***“ к.к.к Карвуна 7, ет. 3, ап. 11, общ. Каварна, област Добрич, за плащане на сумата 114 061.80 лв., представляваща неплатена главница, договорна лихва за периода 28.01.2017 г. – 30.12.2019 г., обезщетение за забава върху просрочени плащания за периода 28.01.2017 г. – 30.12.2019 г., обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода 28.01.2017 г. – 30.12.2019 г., такси, съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска – 04.10.2022 г. - до окончателното й изплащане, претендиран на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ.

Ответникът чрез назначения по реда по чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител оспорва предявените искови претенции по допустимост, основание и размер.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 15.08.2008 г. между страните по делото е сключен договор за банков кредит, по силата на който Банката се задължава да отпусне на кредитополучателя Р. сума в размер от 50 000.00 евро, за определена цел и при уговорени условия и срок, а кредитополучателят се задължава до ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока.

Банката е изпълнила задължението си за отпускане на договорената сума по посочената от кредитополучателя сметка. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, кредитът е усвоен на 25.08.2008 г. чрез превод на сумата от 50 000.00 евро по сметка на длъжника ***.

Вещото лице е констатирало, че общата сума на осчетоводените погашения по процесния Договор за ипотечен кредит са в размер на сумата от 35 911.42 евро,, извършени в периода 28.08.2008 г. – 14.08.2017 г.

Последното плащане от страна на длъжника е извършено на 14.08.2017 г. в размер на сумата от 300.00 евро.

2

С оглед неизпълнение на задълженията на длъжника, произтичащи от договора за банков кредит, Банката го е уведомила за обявяване на предсрочната изискуемост на дълга чрез частен съдебен изпълнител по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ във вр. с чл. 47, ал. 5 ГПК, като предсрочната изискуемост е произвела действие на 31.12.2019 г.

Видно от констатациите на вещото лице, с дата 31.12.2019 г. са взети счетоводни операции за отразяване предсрочната изискуемост на кредита, а с дата 13.02.2020 г. е взета счетоводна операция за отнасяне на главницата по кредита до размер от 44 431.01 евро по с/ка „Присъдени главници“.

По силата на Заповед за незабавно изпълнение № 17/31.01.2021г. и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 39/2020 г. по описа на Районен съд - Каварна, длъжникът е осъден да заплати на банката гореописаните суми.

Във връзка с принудителното събиране на сумите, банката е подала молба за образуване на изпълнително дело при частен съдебен изпълнител Слави Сербезов, рег. № 739 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Добрич. Образувано е изп. дело № 64/2020 г. по описа на частния съдебен изпълнител.

С оглед връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заповедният съд е указал на кредитора на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за възможността да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК.

Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, размерът на дължимите суми, описани по основания и размер към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК от 26.01.20220 г. са следните: изискуема главница – 86 899.50 лв./44 431.01 евро; изискуема неплатена/просрочена договорна лихва по кредита – 23 025.99 лв./11 773.00 евро; обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 28.01.2017 г. – 30.12.2019 г. – 724.68 лв./370.53 евро; обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница за периода 31.12.2019 г. – 26.01.2020 г. – 627.61 лв./320.89 евро. Вещото лице е изчислило размера на разноските по кредита – 2 341.24 лв.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

3

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК с предмет установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Предпоставките за надлежно предявяване на иска по чл. 422 ГПК са: 1.

Издадена заповед за изпълнение; 2. Надлежно предявено възражение от длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК; 3. Разпореждане на съда, съдържащо дължимите указания по чл. 415, ал. 1 ГПК и 4. Предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

При съобразяването на кумулативно установените предпоставки за предявяването на иска по чл. 422 ГПК, настоящият състав на Съда, необвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство, намира, че искът по чл. 422 ГПК, предмет на настоящото търговско дело, за надлежно предявен.

Предметът на правния спор по делото се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Съдът със своя акт следва да се произнесе по въпроса за съществуването, респ. несъществуването на правото, за което е издадена заповед за изпълнение.

С предявяването на настоящия иск по чл. 422, ал. 1 ГПК кредиторът се позовал на сключен на 15.08.2008 г. договор за банков кредит и настъпила предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл. 17, ал. 2 от Договора и чл.

60, ал. 2 ЗКИ, считано от 31.12.2019 г.

Поради обусловеността на установетелния иск по чл. 422 ГПК от издадената заповед за изпълнение, основано на извлечение от счетоводните книги на банката, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, така както са заявени от кредитора в заповедното производство.

Предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две условия: обективният факт на неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника при наличието на обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока - ТР – 4 - 2013 – ОСГТК. Преценката относно упражняването на правото принадлежи на кредитора. Настъпването на предсрочната

4 изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта – неизпълнение на длъжника и изрично волеизявление на кредитора за отнемане на преимуществото на срока. Когато кредиторът като заявител в заповедното производство се е позовал на предсрочна изискуемост на целия кредит, респ. остатъка от кредита, настъпването й трябва да предхожда образуването на заповедното производство. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното от заявителя основания. Настоящият случай не е такъв. В процесния казус, последното извършено плащане по кредита е на 14.08.2017 г., поради което Съдът приема, че към 15.12.2019 г., когато при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК връчено уведомлението за предсрочната изискуемост на длъжника, същият вече е бил в просрочие.

В процесния казус, съвкупният анализ на доказателствата по делото обосновава извода за наличието на облигационно отношение по договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ между Банката от една страна като кредитор и ответника Р. от друга страна като заемател, по силата на което банката се е задължила да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока.

Договорът за банков кредит е абсолютна търговска, изключителна банкова активна сделка – чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗКИ.

Към датата на сключване на договора за банков кредит е приложим Законът за потребителския кредит и Законът за защита на потребителите ( отм. ). Кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП и на чл. 5, ал. 2 ЗПК ( отм. ), чл. 9, ал. 3 ЗПК; банката – на дефиницията за „търговец” по смисъла на параграф 13, т. 2 от ДР на ЗПП и на чл. 5, ал. 3 ЗПК ( отм. ), чл. 9 ал. 4 ЗПК; договорът има за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитна институция по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и на чл. 4 ЗПК ( отм. ), чл. 9, ал. 1 ЗПК; липсва предвиденото в този закон основание за неприложимост.

5

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, националният съд е длъжен служебно да разгледа неравноправния характер на договорна клауза – Решение на Съда ( четвърти състав ) от 04.09.2009 г. по дело С – 243/08 и Решение на Съда ( първи състав ) от 03.06.2010 г. по дело С – 484/08.

Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузи, които не са уговорени индивидуално, са дефинирани в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи при договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е изчерпателно.

Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, като: т. 9 – при налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; т. 10 – при предвидена възможност на търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание; т. 11 – при възможност на търговеца да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата; т. 12 – при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора.