Определение № 3308 от 05.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3308 гр. Варна, 03.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20243100501544 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 вр. чл. 317 от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 56963/12.07.2024г. от Д. Х. В., ЕГН **********, адрес: гр. ************* чрез процесуалния представител адв. Н. С., срещу решение № 2448 от 28.06.2024г., постановено по гр. дело № 1306/2024г. на РС Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу ДГ № 46 „Горска приказка“, Булстат 000087763, седалище и адрес на управление: гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Георги Стаматов“ №1, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване на уволнението й за незаконосъобразно и отмяна на заповед РД 03139/05.12.2023г., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 190, ал. 1, т.3 и т.7 КТ е прекратено трудовото правоотношение; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител детска градина” при ответника и за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода от 05.12.2023г. до 05.06.2024г., в размер на 12766,26 лева.

В жалбата e изразено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон.

Въззивникът намира, че в рамките на дисциплинарното производство работодателят не е изпълнил свое основно задължение, като не е събрал доказателства, които да потвърдят извършването на посоченото в заповедта му нарушение. Работодателят излагал в хода на съдебното производство, че до момента на издаването на заповедта за дисциплинарно наказание не му е било известно кой е подателят на жалбата и не е правил опити да го издири и да установи точно кога, как и при какви обстоятелства е извършен аудиозаписът.

Поради посоченото оспорва извода на съда за липса на процесуални нарушения от страна на работодателя в проведеното дисциплинарно 1 производство.

Счита, че при издаване на оспорената заповед не е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, тъй като не са й поискани писмени обяснения за описаните в заповедта нарушения, което съществено е ограничило правото й на защита. В приетото по делото искане за даване на писмени обяснения изх.

№ РД 05-034/28.11.2023г. са поискани само обяснения за твърдяното нарушение на трудовата дисциплина на 24.11.2023 г., като за всички останали нарушения, описани в заповедта не са искани обяснения по установения ред.

Считам, че за тези нарушения не е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ и за тях не може да се ангажира дисциплинарната й отговорност. Освен това за по-голямата част от тези нарушения е изтекъл и преклузивния срок по чл.

194 от КТ, в който може да се наложи наказание, поради което също не могат да обусловят наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина.

Намира също заповедта за незаконосъобразна, защото при издаването й не са спазени изискванията на чл. 195 от КТ. Оспорената заповед не съдържа необходимите реквизити, посочени в цитираната законова разпоредба, а именно - липсва посочване кога и при какви обстоятелства са извършени нарушенията, както и доказателствата, които потвърждават извършването им, с какви действия или бездействия е осъществен състава на дисциплинарното нарушение. Посочването в заповедта, като основание за издаването й, само на разпоредби от КТ не може да се приеме за мотивиране, след като не се излагат конкретни обстоятелства и факти за извършването на нарушението, датата на извършването му и не са посочени и обсъдени всички доказателства, които го потвърждават.

Счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като при нейното издаване работодателят не е спазил разпоредбата на чл. 189 от КТ и не се е съобразил с критериите, посочени в тази разпоредба относно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Липсата на мотиви в заповедта относно изложените критерии прави невъзможна преценката за изпълнението на посочената императивна законова разпоредба.

Отправеното искане е да се отмени обжалвания съдебен акт и заз постановяване на друг, с който да се уважат предявените искове, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Намира, че съдът подробно е анализирал събраните доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни и обосновани крайни изводи. Счита, че не са налице сочените в жалбата нарушения на матералния закон и процесуалните правила, като излага подробни доводи в тази насока. Сочи, че съдът правилно е възприел фактическата обстановка, подробно е анализирал оспорената заповед и доказателствата, въз основа на което е достигнал до правелния извод за неоснователност на предявените искове. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на сторените разноски пред 2 въззивната инстанция.

Няма искания за събиране на нови доказателства.

Квалификацията на спора, очертана в писмения доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.

Постъпилата въззивна жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 вр. чл.

315, ал. 2 от ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Воден от горното и на основание чл. 267 от ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.

№

56963/12.07.2024г. от Д. Х. В., ЕГН **********, адрес: гр. ************* чрез процесуалния представител адв. Н. С., срещу решение № 2448 от

28.06.2024г., постановено по гр. дело № 1306/2024г. на РС Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу ДГ № 46 „Горска приказка“, Булстат 000087763, седалище и адрес на управление: гр. Варна, кв.

„Аспарухово“, ул. „Георги Стаматов“ №1, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване на уволнението й за незаконосъобразно и отмяна на заповед РД 03-139/05.12.2023г., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 190, ал. 1, т.3 и т.7 КТ е прекратено трудовото правоотношение; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител детска градина” при ответника и за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода от 05.12.2023г. до 05.06.2024г., в размер на 12766,26 лева.

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 1544/202г. на ВОС за 21.08.2024г. от 10,00ч., за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители по телефон, както и да им бъде връчен препис от настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3