Решение № 4341 от 03.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4341 гр. Варна, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110109571 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Х. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, чрез процесуалния му представител – адв. Й. А., срещу ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 300 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 486.29 лв., съставляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.08.2023 г. – 15.09.2024 г. върху сумата 3190 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, присъдено с влязло в сила решение № ******2025 г. по гр. д. № ******2024 г. по описа на ВРС, 21 състав.

В исковата си молба ищецът Х. К. К. излага, че на 05.08.2023 г., около 02:30 часа, в гр. Варна, ******, управлявайки мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р 1000“, с рег. № ******, бил блъснат от лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № ******, управляван от Г.В.. На 07.08.2023 г. уведомил застрахователя на виновния водач – ответното дружество, за настъпилото ПТП.

Като застрахователно обезщетение получил сумата в размер на 4601.54 лв., която била крайно недостатъчна да покрие щетите, поради което на 16.09.2024 г. завел съдебен иск срещу застрахователя за изплащане на необходимото застрахователно обезщетение. С решение по гр. д. № ******2024 г. по описа на ВРС, 21 състав, ответното дружество било осъдено да му заплати сумата 3190 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.09.2024 г. до окончателното й изплащане. Посочва, че на основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се покрива от застрахователя на основание функционална отговорност. Поддържа, че датата, от която ответникът е в забава за плащане на дължимото обезщетение, е уведомяването му на 07.08.2023 г. за настъпилото събитие. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗК „Л.И.“ АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния му представител – юрк.

А.Г.. Посочва, че искът е предявен във връзка с влязло в сила решение по гр. д. № ******2024 г. по описа на ВРС, по силата на което дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата 3190 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й 1 изплащане, както и съдебно-деловодни разноски. В това производство не е претендирана мораторна лихва. Счита, че ищецът е могъл да предяви тази си претенция с исковата молба, по повод на която е образувано гр. д. № ******2024 г. по описа на ВРС. Излага, че не е бил поканен доброволно да заплати мораторна лихва върху присъденото обезщетение, поради което счита, че не е дал повод за завеждане на настоящото дело. Предвид това, моли да не бъдат присъждани на ищцовата страна сторени по делото разноски. Не оспорва, че е налице дължима мораторна лихва в размер на 486.29 лв., като твърди, че същата е заплатена на ищеца в срока за отговор на исковата молба, за което представя и съответни доказателства.

По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния си представител – адв. Й. А., който моли предявеният иск да бъде отхвърлен, предвид извършеното плащане на претендираната сума от страна на ответника в хода на процеса, като моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че на 07.08.2023 г. ищецът е уведомил ответника за настъпило на 05.08.2023 г. ПТП, с участието на застрахования при него лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № ******; че при застрахователя е образувана преписка по щета № ****** по която ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 4601.54 лв.; че с влязло в сила решение № ******2025 г. по гр. д. № ******2024 г. по описа на ВРС, 21 състав, ответникът е осъден за заплати на ищеца застрахователно обезщетение във връзка с това ПТП за претърпените от него по собствения му мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р 1000“, с рег. № ******, имуществени вреди в размер на 3190 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 16.09.2024 г. до окончателното й изплащане.

Не е спорно, а и от представеното преводно нареждане /л. 20 от делото/ се установява, че на 12.09.2025 г. /в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК/ ответникът е заплатил на ищеца претендираното обезщетение за забава в пълния му размер от 486.29 лв. Така извършеното плащане е изрично признато от процесуалния представител на ищеца в проведеното по делото открито съдебно заседание.

Ето защо осъщественото плащане следва да бъде съобразено от съда с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Предвид извършеното плащане на претендираната сума, съдът намира, че исковата претенция подлежи на отхвърляне, тъй като същата е погасена – платена е в хода на процеса.

Относно отговорността за разноски съдът приема, че на никоя от страните не следва да бъдат присъждани такива по следните съображения:

Предмет на иска е претенция, касаеща обезщетение за забава. Съдът напълно споделя изложеното в отговора на исковата молба, че липсва презумпция за дължимост на мораторната лихва /такава страната може изобщо и да не претендира/, поради което в случая е приложима именно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска /какъвто именно е настоящият случай, предвид и извършеното плащане в срока за отговор на исковата молба/, разноските се възлагат върху ищеца.

Още повече, че в рамките на вече проведеното производство по гр. д. № ******2024 г. по описа на ВРС, 21 състав, ищецът е имал възможност да предяви този си иск, а не да води отделно съдебно дело, в което да претендира отделно адвокатско възнаграждение извън вече присъденото такова в размер на 740 лв. по предходно воденото производство. Ето защо и доколкото съдът е длъжен служебно да приложи императивна правна норма, каквато се явява чл. 3 ГПК, разноски на ищеца не следва да се присъждат, като въпросът за сторените такива следва да се разреши в рамките на отношенията между адвоката и неговия клиент.

В полза на ответника също не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото предявеният иск подлежи на отхвърляне, предвид извършеното от негова страна плащане на 2 претендираната сума в хода на процеса, с което си действие е направил своеобразно признание на предявения иск.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, срещу ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 300 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 486.29 лв., съставляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.08.2023 г. – 15.09.2024 г. върху сумата 3190 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, присъдено с влязло в сила решение № ******2025 г. по гр. д. № ******2024 г. по описа на ВРС, 21 състав, поради извършено плащане на сумата 486.29 лв. в хода на процеса.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3