Решение № 649 от 04.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. Благоевград, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20221200500895 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „А.К.“, ООД против решение № 500048/25.1.2022 г., постановено по гр.д. № 1633 по описа за 2017 г. на РС-Р..

Жалбоподателят моли решението да се отмени на основание недопустимост, поради представяне на доказателства от страна на ответника след изтичане на преклузивния срок по чл. 131 от ГПК. Сочи, че многократно е уточнявал пред РС, че решение на ОС на ЕС не са взимани и ОС никога не било свиквано, провеждано на 03.02.2014 г. и оповестявано, което твърдение доказва с представените доказателства.Цитира определение № 89 от 22.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1464/2017 г., I г. о., ГК , според което Решението на ОС и нищожно, когато редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна собственост не съществува или дори да съществува, е налице отклонението от чл. 2 или изключението от чл. 3 ЗУЕС; 2) ОС на етажните собственици е упражнило правомощие, каквото от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС не произтича или 3) липсва (не е взето) решение на ОС, въпреки че така е отразено в протокола по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС Пред този установителен иск ограничението в процесуалната легитимация задава правния интерес, а не 1 предвиденото в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС . За този иск преклузивният срок от чл. 40, ал. 2 ЗУЕС не се отнася. Счита, че РС не е анализирал правилно експертизата. От нея се установява, че доказателствата за уж проведено общо събрание са фалшифицирани. В жалбата се прави възражение за наличие на представителна власт у адв. М. П. да представлява ЕС. По повод възражението изтъква, че изпълнението на решение на събранието на ЕС от 5.2.2018 г., на което се позовава адвокатът за упълномощаването му от Я.Х., избран за управител на ЕС, е спряно като обезпечение по гр.д. № 318/2018 г. по описа а РРС. Моли решението да се отмени. Представя писмена защита, но съображенията в същата касаят не процесното, а решение на събранието на ЕС от 5.2.2018 г.

Етажните собственици на сградата в режим на етажна собственост с идентификатор ***.1 оспорват доводите в жалбата и излагат становище според което първоинстанционният съд е процедирал правилно и законосъобразно както при събиране на доказателствата, така и при анализа на същите в атакуваното решение.

Жалбата е допустима. Подадена е срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, от лице с правен интерес, в предвидения срок.

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част.

Решението е валидно. За преценка на допустимостта му БлОС съобрази следното:

Видно е, че производството е образувано по искова молба на „А.К.“, ЕООД против Етажната собственост на сграда с идентификатор ***.1 с искане да се прогласят за нищожни решенията на общото събрание на етажната собственост от 03.02.2014 г. на сграда с идентификатор ***.1 с търговско наименование „У.Л.“, разположена в ПИ с идентификатор ***; при условията на евентуалност, ако не е уважи да се прогласи нищожността на т. 6 от протокола от 03.02.2014 г. от Общото събрание поради несъответствието й с даденото в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС правомощия на общото събрание, и при условията на евентуалност по отношение на горните два иска: да се отменят решенията на общото събрание на етажната собственост на сграда с идентификатор ***.1 с търговско наименование „У.Л.“, разположена в ПИ с идентификатор

***, поради тяхната

2 незаконосъобразност.

С постановеното решение РС-Р. е оставил без уважение като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС от „А.К.“, ЕООД против Етажната собственост на сграда с идентификатор ***.1 с търговско наименование „У.Л.“, разположена в ПИ с идентификатор *** за отмяна като незаконосъобразни на всички взети решения, обективирани в Протокол от проведеното на 03.02.2014 г. Общо събрание на Етажната собственост.

БлОС счита решението за недопустимо. Първоинстанционният съд не се съобразил с искането на ищеца „А.К.“, ЕООД и не се е произнесъл по предявения от него главен иск - да се прогласят за нищожни решенията на общото събрание на етажната собственост от 03.02.2014 г.; нито по искането му предявено при условията на евентуалност, в случай че счете за неоснователен главния иск, то да се прогласи нищожността на т. 6 от протокола от 03.02.2014 г. от Общото събрание поради несъответствието й с даденото в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС правомощия на общото събрание.

По тези два иска съдът дължи произнасяне по тяхната допустимост, респ. тяхната основателност, преди произнасянето по иска по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.

Произнасяйки се направо по иска по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС РС е нарушил диспозитивното начало да се произнесе по начина, по който ищецът търси защита на твърдяните за нарушени негови права.

В решението РС е посочил, че по допустимостта на предявения иск по чл. 40, ал. 1 и 2 ЗУС е обвързан от задължителните указания на БлОС дадени с определение № 248/20.1.2020 г., постановено по в.ч.гр.д.798/2019 г. по описа на БлОС, с което е отменено определение от 18.9.2019 г., с което е прекратено настоящото дело.

Вярно е, че БлОС в определение № 248/20.1.2020 г., постановено по в.ч.гр.д.798/2019 г. е споделил изводите на РС, че решението на общото събрание на ЕС са отменими единствено по реда на ЗУЕС в срока за обжалването им, като е отменил прекратяването с указания да се провери дали атакуваните решения са влезли в сила /т.е. спазени ли са изискванията за тяхното обявяване/.

След произнасянето от БлОС по в.ч.гр.д. е постановено от ВКС 3

Решение № 50024/27.3.2023 г., по гр.д № 978/2022 г., на 2 г.о., с което е даден отговор на въпроса за допустимостта решение на общото събрание на етажната собственост да се атакува с иск по чл. 26 от ЗЗД.

ВКС е приел, че извън срокът по чл. 40 ЗУЕС нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост (чрез иск при наличие на правен интерес или преюдициално по друг спор) може да се установява, само ако са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за взето решение.

Такива биха били случаите, в които е взето решение на общо събрание по реда на ЗУЕС, независимо, че той е неприложим, тъй като е налице изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС или е регистрирано и не е прекратено сдружение на етажните собственици, в което участват всички етажни собственици, ако общото събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС или липсва взето решение, въпреки че такова е отразено в протокола на общото събрание (и ако протоколът е оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС), както и когато не са налице условията на чл. 8 ЗУЕС (наличието на обособеност, при която отделен вход дава достъп само до част от индивидуално притежаваните обекти, които единствено обслужва). Извън хипотезата на привидност за взето решение на общото събрание, пороци на същото, независимо дали водят до нищожност (включително и поради противоречие с императивни правни норми) или до незаконосъобразност на решението, могат да се установяват само чрез иска по чл. 40 ЗУЕС, но не и чрез иск за нищожност на решението на ОС или преюдициално при спор, свързан с изпълнение решение на общото събрание, предявени извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

С оглед изложеното първоинстанционното решение следва да се обезсили и делото се върне за разглеждане от друг състав на РС- Р., който при новото разглеждане на делото следва да се произнесе по допустимостта респ. основателността на двете искания за претендираната нищожност на решенията на ОС, проведено на 03.02.2014 г. и едва, след това да се произнесе по искането, предявено при условията на евентуалност - по чл. 40 от ЗУЕС за отмяната им, съобразно искането на ищеца.

Направеното в жалбата възражение срещу наличието на представителна власт у адв. М. П. да представлява ЕС, БлОс счита за неоснователно.

Изтъкнатото в подкрепа на възражението обстоятелство, че като 4 обезпечителна мярка по гр.д. 318/2018 г. по описа на РРС е спряно изпълнението на решението на събранието на ЕС от 5.2.2018 г., на което се позовава адвоката за упълномощаването му от Я.Х., на което той е избран за управител на ЕС, според съда не е основание да се приеме твърдението на жалбоподателя, че ЕС се представлява от Д.Ф.. От материалите по делото изпратените от Община Банско на намиращите в Общината документи, касаещи ответната ЕС /на л. 353 и сл. от първоинстанционното дело/ и от извършената от РС-Банско служебна справка за етапа на движението на делата и за наложените обезпечителни мерки /на л. 459/ се установява, че Д.Ф. е бил избран за управител на УС на ЕС, с решение на събранието на ЕС от 06.2.2017 г., което решение по гр.д. 318 по описа за 2017 г. на РС-Р. е отменено. По всички останали решения на събранието на ЕС, в т.ч. и по решението от 2.2.2014 г., което не е предмет на съдебно производство, управител на УС е Я.Х.. Затова възражението на жалбоподателя за представляване на етажната собственост от Д.Ф., е неснователно.

При връщане и новото разглеждането на делото с оглед на изхода му съдът следва да се произнесе и по претенциите на страните на направените в настоящото производство разноски.

Водим от изложеното БлОС

РЕШИ:

Обезсилва решение № 500048/25.1.2022 г., постановено по гр.д. № 1633 по описа за 2017 г. на РС-Р.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Р..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5