Решение № 1692 от 13.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1692 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100510323 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 9025 от 16.05.2024 г. по гр.д. № 52821/2023 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от Ц. П. В. срещу Столична дирекция на вътрешните работи искове с правно основание чл. 181, ал.1, пр. 2, вр. чл. 142, ал.1, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 3760 лв., представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в размер на по 120 лева на месец, за периода от 14.09.2020 г. до 24.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2023 г. до окончателното изплащане, и сумата 702,17 лв. – мораторна лихва върху главницата от 28.09.2020г. до 26.09.2023 г.

Решението е обжалвано от ищеца Ц. П. В. като незаконосъобразно, необосновано и неправилно, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважат предявените искове. В жалбата се излагат възражения срещу извода на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР за осигуряване на служителите на МВР на безплатна храна или нейната равностойност е неприложима по отношение на ищеца – държавен служител със статут по чл. 142, ал.1, т. 2 от ЗМВР, съответно - че право на безплатна храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР имат само служителите по чл. 142, ал.1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 от ЗМВР, сред които не попада ищецът. Поддържа, че са налице всички предпоставки за възникване на вземане на ищеца за левовата равностойност на неосигурената от 1 ответника храна, като е доказан и размера му, което е основания за уважаване на исковете в предявените им размери.

Въззиваемата страна Столична дирекция на вътрешните работи не е подала отговор на въззивната жалба. С писмена молба пред въззивния съд изразява становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Ищецът Ц. П. В. твърди в исковата молба, че със заповед № 8121К-9022/11.09.2020 г. на министъра на вътрешните работи е бил назначен на длъжността „главен юрисконсулт” в 01 сектор „Административно и правно обслужване” към отдел „Координация и информационно-аналитична дейност” в Столична дирекция на вътрешните работи, като е заемал тази длъжност в периода от 14.09.2020 г. до 24.04.2023 г., когато служебното му правоотношение е било прекратено на основание чл. 105, ал.1 и ал. 2 и чл. 108 от ЗДСл.

Твърди, че като служител на МВР съгласно разпоредбата на чл. 181, ал.1 от ЗМВР в този период е следвало да му бъде осигурена храна или левовата й равностойност, определяна ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи. Твърди, че от назначаването му до прекратяване на служебното му правоотношение не е получавал полагащата му се храна или левовата равностойност съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Поддържа се, че за процесния период ищецът е имал качеството на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и му се е дължало ежемесечно заплащане на левовата равностойност на неосигурената храна съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно действащите в процесния период заповеди на министъра на върешните работи, издадени на основание чл. 181, ал. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 4 от Наредба № 8121з-773/01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на МВР, равностойността на храната на служителите на МВР била определена на 120 лв. месечно. Дължимата левова равностойност на неосигурената на ищеца храна за периода от 14.09.2020 г. до 24.04.2023 г.

/32 месеца/ възлизала на сума в общ размер 3760 лв. – по 120 лв. на месец, съответно за м. септември 2020 г. – 70 лв. /при 13 реално отработени дни/, и за м. април 2023 г. – 90 лв. /при 15 реално отработени дни/. Сочи се, че съгласно чл. 20 от вътрешните правила за изплащане на заплатите в МВР, утвърдени със заповед № 8121З-90/31.01.2019 г. на министъра на вътрешните работи, всички плащания от СДВР на служителите на МВР се извършват до 27мо число на текущия месец, за който се дължат, с оглед на което изискуемостта на задължението на ответника за заплащане на левовата равностойност на храната настъпва на 28-мо число на съответния месец. Ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 3760 лв., представляваща общ размер на левовата равностойност на полагащата му се и неосигурена храна за периода от 14.09.2020 г. до 24.04.2023 г. /32 месеца/, и сумата 702,17 лв., представляваща общ размер на мораторни лихви върху всяко едно от дължимите вземания, включени в главницата, формирана от левовата равностойност на полагащата се и неосигурена храна, за периода от 28.09.2020 г. /28-мо число на найранното месечно задължения, включено в исковия период/ до 26.09.2023 г. /деня преди завеждане на исковата молба/, считано от 28-мо число на месеца, за който се отнася всяка 2 една от съответните суми.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. На първо място, излага възражение за недопустимост на исковете поради предявяването им срещу ненадлежен ответник. Счита, че СДВР не е пасивно легитимирана страна, тъй като директорът на СДВР не е орган по назначаване на ищеца, а такъв е министърът на вътрешните работи. На следващо място, ответникът изразява становище за неоснователност на исковете. Изтъква, че правото на храна или левовата й равностойност, предвидена в чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, не се отнася за държавните служители по чл. 142, ал.1, т. 2 от ЗМВР, а в хипотезата на чл. 181, ал. 3 от ЗМВР това право принадлежи само на тези държавни служители по чл. 142, ал.1, т. 2 от ЗМВР, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, като ищецът не попадал в тази хипотеза. С оглед на това счита, че не е било налице основание на ищеца да бъде заплащана левовата равностойност на храна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на сумата 3760 лв., представляваща сбор от левовата равностойност на полагащата се на ищеца и неизплатена от ответника храна за 32 месеца за периода от 14.09.2020 г. до 24.04.2023 г. , и сумата 702,17 лв., представляваща сбор от лихвите за забава, начислени за периода от падежа на всяка неизплатена месечна сума за левовата равностойност за храна по чл. 181, ал.1 от ЗМВР за 32 месеца за периода от 14.09.2020 г. до 24.04.2023 г., считано от момента, в който всяко дължимо месечно плащане за храна е станало изискуемо / 28-мо число на текущия месец/ до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба – 26.09.2023 г.

Не е спорно по делото и се установява от събраните по делото доказателства – заповед № 8121К-9022/11.09.2020 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване н длъжност от 14.09.2020 г., удостоверение изх. № 513р-103760/24.10.2022 г. на началник на 01 сектор към отдел „Човешки ресурси” при СДВР и заповед № 8121К-3594/10.04.2023 г., че в исковия период 14.09.2020 г. - 24.04.2023 г. ищецът е бил служител на МВР, като е полагал труд в ответната СДВР по силата на служебно правоотношение, заемайки длъжността „главен юрисконсулт” в 01 сектор „АПО” към отдел „Координация и информационноаналитична дейност” при СДВР. Следователно ищецът е бил със статут на държавен служител по чл. 142, ал.1, т. 2 от ЗМВР, което не се оспорва от ответника.

Предвид предмета на предявения иск – за дължими на служителя в МВР плащания при полагане на труда по служебното правоотношение, искът по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР е насочен срещу надлежен ответник - СДВР, тъй като ищецът е полагал труд именно в СДВР, независимо от това, че орган по назначаването е бил министърът на вътрешните работи.

СДВР е със статут на юридическо лице по чл. 37, ал. 2 от ЗМВР и по аналогия на чл. 61, ал.2 от КТ, вр. чл. § 1, т. 1 от ДР на КТ, служебното правоотношение е възникнало с него, 3 съответно всички плащания във връзка с изпълнението на служебните задължения на ищеца са дължими от него.

Ответникът не твърди, а и не са налице данни по делото той да е предоставял на ищеца храна през исковия период или да му е заплащал равностойността й. Оспорването от ответника на предявения иск се основана на възражението му, че предвиденото в чл. 181, ал.

1 от ЗМВР право на служителите на МВР да получават храна или левовата й равностойност не се отнася за държавните служители по чл. 142, ал.1, т. 2 от ЗМВР, какъвто е бил ищецът.

Следователно, спорът между страните е по приложимото право – дали по отношение на държавните служители в МВР по чл. 142, ал.1, т. 2 от ЗМВР е приложима разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, съответно дали ищецът е в кръга на служителите на МВР, на които се следва храна или левовата й равностойност – съобразно приложимата нормативна уредба.

Отговор на този въпрос е даден с Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024 г. по тълк. дело № 1/2024 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което държавните служители по чл. 142, ал.1, т.2 от ЗМВР, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право да им се осигурява безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност съгласно разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че изричният текст на чл. 1 от ЗМВР, имащ характер на обща разпоредба, определяща предметния обхват на закона, предвижда, че същият урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на МВР и статута на служителите в него, поради което останалите текстове на същия следва да се тълкуват с оглед и във взаимовръзка с тази разпоредба. Ето защо и разпоредбата на чл. 142, ал.4 от ЗМВР, която предвижда, че в ЗМВР статутът на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 се урежда със ЗДСл, следва да се тълкува във връзка с чл.1 ЗМВР, чл.56, чл. 151 ЗМВР и др., като общите разпоредби относно статута на служителите на МВР следва да се прилагат по отношение на служителите по чл.142, ал.1, т. 2 от ЗМВР. Изключването изцяло на статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР от приложното поле на този закон би противоречало на основните принципи на управление на държавната служба в МВР. Обстоятелството, че правният статус на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 се урежда и от ЗДСл, а не само в ЗМВР, не означава, че по същността си те са някаква категория служители на държавата извън останалите, които изпълняват държавна служба в МВР. Разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР предоставя правото на безплатна храна на всички служители на МВР. На държавните служители в МВР, чийто статут се урежда и от ЗДСл, не е отречено правото да са със статут на служители на държавна служба в МВР, чието функциониране е свързано с упражняването на държавна власт. Следователно, на всички служителите в МВР, заемащи служебни правоотношения, се предоставя право на безплатна храна и съответно се дължи левова равностойност на храната по чл.181, ал.1 ЗМВР.

С оглед дадените с горепосоченото тълкувателно решение задължителни за съдилищата разяснения и предвид установеното по делото, че ищецът през исковия период е полагал труд по служебно правоотношение с ответника като държавен служител по чл. 142, ал.1, т. 2 от ЗМВР, същият е имал право да получи храна или левовата й /съответно 4 равностойност в евро/ на основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл.4 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на МВР, служителите на МВР, на които не се осигурява храна, получават ежемесечно левовата й равностойност, която се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.

Размерът и доволствията, които се дължат на всички служители на МВР, в това число и на ищцата, се определят ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи – чл.