Определение № 16602 от 30.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16602 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110154431 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Лено“ АД против Министерство на правосъдието (след уточнение от 19.01.2026 г.), с която се предявяват искове по чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 525,00 лв. представляваща съдебно-деловодни разходи, сторени в производството по отмяна на незаконосъобразен отказ на съдия по вписванията при СРС за извършване на нотариално удостоверяване по реда на чл. 569, ал. 5 ГПК, обективиран в Определение № 36/13.01.2025 г., както и законната лихва в размер на 48,50 лева за времето от 13.02.2025 г. до 14.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска срещу настоящия ответник – 19.01.2026 г. до окончателното плащане. Претендират се сторени разноски в настоящото производство.

Ищецът твърди, че на 13.01.2025 г. е поискал от Служба по вписванията – гр. София заличаване на отбелязване на Договор за особен залог на вземания от 19.08.2024 г., като с определение от същата дата бил постановен отказ от страна на съдия по вписванията към СРС – П. Т.. Ищецът депозирал частна жалба срещу отказа, който бил отменен с влязло в сила Определение № 13559/14.07.2025 г., по ч.гр.д. №2098/2025, СГС, ЧЖ-I-Е. В хода на производството по обжалване ответникът сторил разноски в размер на 525 лв., от които 25 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение. Твърди се, че сторените разноски представляват имуществени вреди, претърпени в резултат от незаконосъобразния акт на съдията по вписвания, постановен в рамките на правомощията му по закон – чл. 569, т. 5 ГПК, вр. чл. 15-22 от Правилника за вписванията и чл. 171 ЗЗД. Развити са съображения, че Министерството на правосъдието отговаря по реда на чл. 49 ЗЗД за действията и бездействията на своите служители – каквито са съдиите по вписванията, като отговорността е обективна и гаранционна.

Първоначалният ответник – Агенция по вписванията оспорва предявения иск, като недопустим спрямо него, с оглед на което иска прекратяване на производството. Претендира разноски.

1

Ответникът – Министерство на правосъдието в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК, изразява становище за нередовност и недопустимост на исковата молба, а по същество– за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че искът е недопустим, тъй като се основава на претенция за разноски, направени в едностранно охранително производство по обжалване на отказ на съдия по вписванията, в което не възниква отговорност за разноски и такива не могат да бъдат търсени по исков ред. По същество са изложени аргументи относно липсата на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

Оспорва се наличието на вреда, доколкото платени суми за адвокатско възнаграждение са били направени по волята на самия молител и срещу тях той е получил правна услуга. Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка, доколкото адвокатската защита не е задължителна в производството по обжалване на отказ, като счита, че разноските произтичат от договор за правна помощ, а не пряко от поведението на съдията по вписванията. Моли производството да бъде прекратено като недопустимо, евентуално – исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

При така изложените твърдения съдът счита, че е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от страните е да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК доказателствената тежест за установяване на подлежащите на доказване факти се разпределя по следния начин: в тежест на ищеца е да докаже, че съдията по вписванията при Служба по вписванията – София, извършващ работата по възлагане на ответника Министерство на правосъдието, е извършил описаното действие – постановил е незаконосъобразен акт, което има противоправен характер, в резултат от което е претърпял описаните имуществени вреди на сочената стойност, както и че ответникът е изпаднал в забава в посочения период и дължи лихва в претендирания размер. Ответникът следва да докаже обстоятелствата, от които произтичат възраженията му.

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът УКАЗВА, че чл. 45, ал. 2 ЗЗД урежда оборима презумпция за вина на делинквента, но съгласно разясненията на ППВС № 7/1959 г., отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционнообезпечителна, т. е. не произтича от вината на възложилия работата, поради което въпросът за презумптивната виновност, съответно за опровергаването й, са ирелевантни за изхода на спора.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, от страните се признават следните факти и обстоятелства, с оглед на което същите следва да се отделят за безспорни и ненуждаещи се от доказване, а именно: че на 17.02.2025 г. ищецът е поискал от Служба по вписванията – гр. София заличаване на отбелязване на Договор за особен залог на вземания, като с Определение № 36/13.01.2025 г. бил постановен отказ от страна на съдия по вписванията към 2

СРС П. Т., отменен с влязло в сила Определение № 13559/14.07.2025 г., по ч.гр.д. №2098/2025, СГС, ЧЖ-I-Е, постановено по частна жалба, депозирана от ищеца.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Лено“ АД срещу Агенция по вписвания. С молба от 19.01.2026 г. ищецът е заявил, че няма претенции към посочения ответник. Изявлението попада в хипотезата на разпоредбата на чл. 233 ГПК, според която ищецът може да се откаже от исковата си молба във всяко положение на делото, респ. да се приеме, че самия ищец заявява липса на правен интерес от иска си срещу този ответник. Предвид гореизложеното, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на първоначалния ответник – Агенция по вписванията. По общото правило на чл. 78 ГПК, присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Ако исковото производство бъде прекратено, след като е депозиран отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, се предполага, че ищецът неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото. В този случай ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ако своевременно е поискал присъждането им.

В срока за отговор на исковата молба ответникът, е подал отговор на исковата молба, с който е поискал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 102,26 евро. Ето защо ответната страна има право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в размер на 102,26 евро.

Възраженията на ответника Министерство на правосъдието за недопустимост на производството съдът намира всъщност касаят обстоятелства по съществото на правния спор, предвид което ще бъдат изследвани с крайния съдебен акт.

Към исковата молба са представени под опис писмени доказателства, всички допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.

Иска се служебното изискване на преписката в Служба по вписванията – гр. София по молба с вх. № 1181 от 13.01.2025 г., както и ч.гр.д. № 2098/2025 г. на СГС, ЧЖ-I-E, които доказателства са относими и допустими.

Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, допустими, относими и необходими за изясняване на спорния предмет.

По повод твърдението на ответника, че не е получил описаните в първоначалната исковата молба доказателства под № 4 и 5, то същите следва да се направи препис от последните и да му бъдат изпратени заедно с настоящото определение.

Оспорва се по реда на чл. 193, ал. 1, вр. ал. 3 ГПК истинността на представения към исковата молба договор за правни услуги от 12.02.2025 г. и се иска на основание чл. 183 ГПК представяне в оригинал на документа.

Ответникът твърди, че същият е с недостоверна дата и подпис на лицето, подписало го като възложител, като не удостоверява с обвързваща 3 доказателствена сила извършеното плащане за 500 лв. в полза на изпълнителя по договора.

По искането по чл. 183 ГПК съдът ще се произнесе след приобщаване на в.ч.гр.д. № 325/2025 г. и в зависимост от обстоятелството дали документът е бил представен по същото.

С оглед приобщаването на документа, ще се произнесе и по искането по чл. 193 ГПК. Съдът намира за необходимо да посочи, че с обвързваща съда материална доказателствена сила се ползва само официалният свидетелстващ документ, при оспорването на който следва да се открие производство по чл.

193 ГПК. Разписката за извършено плащане на адвокатско възнаграждение съставлява частен свидетелстващ документ, поради което при оспорването и не се открива производство по чл. 193 ГПК - съдът е свободен да прецени удостоверените с документа обстоятелства по вътрешно убеждение, наред с всички доказателства по делото. Не подлежи на проверка в производството по чл. 193 ГПК и достоверността на посочената в документа дата. Доказване на достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК е необходимо в изрично предвидените в закона случаи, с оглед противопоставимост на третите лица, каквото изискване не е изрично установено за договора за правна защита и съдействие и адвокатското пълномощно в Закона за адвокатурата – достоверността на датата се преценява от съда съобразно общите правила за формалната доказателствената сила на частните свидетелстващи документи, отнасяща се единствено до факта, че изявлението е направено и негово авторство, без да обхваща други данни, в т.ч. датата и мястото на съставяне на документа, така както са посочени в него. /Опр. № 607 от 29.12.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4979/2016 г., IV г. о., ГК/.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАПЪТСТВА страните към медиация, доброволно уреждане на спора, респ. преговори за спогодба.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 233 ГПК, производството по гр.д. № 20251110154431 по описа за 2025 година на СРС, 90 състав по отношение на първоначалния ответник Агенция по вписванията.

ОСЪЖДА „Лено“ АД, ЕИК: ...., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, да заплати на „Агенция по вписванията“, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „..., сумата от 102,26 евро, представляваща разноски по делото.

ПРИКАНВА страните към спогодба или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите, приложени под опис към исковата молба и отговора на исковата молба.

КОНСТИТУИРА като трето лице – помагач на страната на ответника 4

П. Д. Т., съдия по вписванията в Служба по вписванията при Районен съд – гр.

София.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на третото лице - помагач преписи от всички книжа по делото, на посочения адрес по месторабота, като изрично се посочи и подчертае в съобщението, че книжата са предназначени лично за съдията по вписванията.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на ответника Министерство на правосъдието преписи от Договор за правни услуги от 12.02.2025 г. и Определение № 13559/ 14.07.2025 г., които се намират в приложенията към исковата молба по административно дело № 2298/2025 г. на Административен съд – гр. Пловдив, приложено към настоящото гражданско дело.

ДА СЕ ИЗИСКА от Служба по вписванията – гр. София в едноседмичен срок от получаване на съобщението да предостави заверено копие на всички документи, находящи се в преписката, по която е постановено Определение № 36/13.01.2025 г. на съдия по вписванията П. Т., по повод молба с по молба с вх. № 1181 от 13.01.2025 г., подадена от „Лено“ АД, ЕИК 203217465.

ДА СЕ ИЗИСКА от Софийски градски съд за послужване ч.гр.д. № 2098/2025, СГС, ЧЖ-I-Е.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да бъдат връчени и преписи от отговора на исковата молба.

Разпечатката съдържа 44 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88eb6e96-30c6-43f1-9d62-824d37db5bb5