Решение № 1151 от 14.08.2020, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Русе, 14.08.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в открито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА

АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3512 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 143 вр. чл.146 ЗЗП, чл. 19, ал. 4 и чл. 19, ал. 4 и чл. 33 от ЗПКр., вр. чл. 26 от ЗЗД от Г.В.Т. против КРЕДИХЕЛП ООД (понастоящем МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ ООД).

Ищецът моли да бъде прогласена нищожността на индивидуален договор за заем код 10062157/13.02.2019 год. и на договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем код 10062157/13.02.2019 год., като противоречащи на императивни изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПКр. Моли в случай, че не бъде уважен иска за прогласяване на нищожността на индивидуален договор за заем код 10062157/13.02.2019 год., в условията на евентуалност на този главен иск, да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 12 от индивидуалния договор като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗПК и като противоречаща на добрите нрави.

В указания срок ответникът не е подал отговор, не оспорва иска, няма доказателствени искания.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото е представен договор за заем, сключен на 13.02.2019 год. между ищеца Г.В.Т. от една страна и ответника Кредихелп ООД (понастоящем МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ ООД) от друга. От договора е видно, че страните са се споразумели за следното: ответникът, в качеството си на заемодател, да предостави в заем на ищеца – заемател, сумата от 409.03 евро /или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ за евро спрямо лева, съгласно който 1 евро се равнява на 1,95583 лева /при фиксиран лихвен процент по заема 39.61 % и годишен процент на разходите – 41.59 %. От своя страна заемателят се задължил да върне сумата в срок от 26 седмици, като размерът на двуседмичната вноска е 34.92 евро /с левова равностойност 68.30 лева/. Общият размер на всички плащания по кредита е 453.98 евро/ 887.90 лева/. В чл. 12 от договора за заем е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от сключване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора чрез осигуряване на трето лице – поръчител, солидарен длъжник, който да отговаря на следните изисквания: да има навършени 25 години, минимален брутен осигурителен доход 1500 лева, валидно трудово правоотношение от поне 6 месеца преди сключване на договора, стабилна кредитна история, както и поръчителят да не е активен потребител на заемни продукти на дружеството. При неизпълнение на това задължение заемателят дължал неустойка в размер на 280.83 евро /с левова равностойност 549.25 лева/.

По делото е представен и погасителен план по процесния договор за заем.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, което се установява както от приетите писмени доказателства. В договора са посочени конкретните условия на заема.

Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор по свята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на а чл. 9 от ЗПК. Съгласно ал. 1 договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Нормите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по- малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В този смисъл е и нормата на чл. 5, ал. 4 от ЗПК, касаеща общите условия към договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:

-т. 9- лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;

-т. 10- годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД посочва като нищожни договорите, които противоречат на закона. Противоречието се изразява в неспазването на императивна правна норма или основен правен принцип. В исковата молба се твърди, че договорът е нищожен, тъй като при сключването му са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9 и 10 от ЗПК.

Установената съдебна практика на ВКС (Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о. и др.) приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

От съдържанието на договора за паричен заем от 13.02.2019 год. се установява, че същият е бланков.

Въз основа на гореизложеното и приетите по делото писмени доказателства, съдът приема, че процесният договор имат характер на потребителски и не попада в изключенията на чл. 4 от ЗПК. Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от закона, съответно ответникът се явява кредитор /чл. 9, ал. 4/, тъй като се предоставя кредит под формата на заем.

Съдържанието на договора за потребителски кредит е изрично уредено в нормата на чл. 11 от ЗПК. От своя страна чл. 22 предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

При анализа на съдържанието на процесния договор, съдът констатира, че същото отговаря на императивно предвиденото, с изключение на чл. 12 от договора.

Процесният договор за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, съставен е в два екземпляра. Липсват нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК. Всяка от страниците на договора е подписана от ищеца, като поставените подписи не са оспорени. В договора и погасителния план се съдържат условия за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и общия размер на тези плащания и общата стойност на кредита. Към договора е представен и погасителен план, подписан от ищеца и представляващ неразделна част от договора за заем. Предвидено е правото на заемателя във всеки един момент при поискване и безвъзмездно да поиска извлечение под формата на погасителен план, предвиждащ извършените и предстоящи плащания /чл. 7 от договора/, т. е. спазен е и чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК.

Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, който е фиксиран, начинът на усвояване, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, както и условията за прекратяване на договора /чл. 7, т. 2 и чл. 19 от договора/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в чл. 1, ал. 1 на договора, което обстоятелство е признато от ищеца с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Освен това непредоставена на предварителна информация по договора /преддоговорна информация/ е основание за налагане на санкции по съответните административно- наказателни разпоредби на ЗПК и ЗЗП, но не води до недействителност на сключения договор.

Конкретно ответникът твърди, че процесният договор за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Не са налице нарушения на чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК. По смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПК лихвен процент по кредита е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Фиксираният лихвен процент по кредита е определен от закона като лихвен процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит или уговарят няколко лихвени процента за отделни периоди от продължителността на договора за кредит, през които се прилага само определеният фиксиран лихвен процент – § 1, т. 5 от ДР на ЗПК. В сключения договор е посочен фиксиран ГЛП в размер на 39.61 %. При положение, че лихвения процент е точно фиксиран в договора и ясен за страните, то не може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл. 11, т. 9 ЗПК или доколкото по настоящия договор за кредит липсва формиране на лихвени процент на база на променлива компонента (референтен лихвен процент), то не просто не е необходимо, а е невъзможно кредиторът да посочи индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, респ. методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а ЗПК, тъй като по договора е приложим фиксиран, изначално определен, непроменлив лихвен процент. При фиксирана лихва липсва задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Липсват нарушения и на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. ГПР е посочен ясно в сключения договор за заем и е в размер на 41.59 %. Годишният процент на разходите не е по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с постановление на Министерския съвет на Република България - основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта /Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения/.

ГПР представлява „печалбата“ на кредитора, под формата на „договорна лихва“ и „другите разходи“, пряко свързани с договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

По настоящия договор за паричен заем

ГПР е фиксиран. Посочена е и общата сума за плащане по договора – 469,19 евро/ с левова равностойност 887.90 лева/. Механизмът за пресмятане на ГПР е по формула, съдържаща се в приложение № 1 към ЗПК, като няма законово изискване механизмът да бъде посочен и в договора за паричен заем. Разпоредбата на чл.