Определение № 33 от 22.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33 гр. Велико Търново, 22.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254000500014 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от Д. З. Т., в качеството си на управител на „Агрокрафт“ ЕООД, ЕИК 202673691, със седалище и адрес на управление: с. Родина, общ.

Златарица, област Велико Търново, п. к. 5092, Стопански двор против Определение № 1354/15.10.2024 год., постановено по в. ч. гр. д. № 107/2024 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на „Агрокрафт“ ЕООД, ЕИК 202673691 със седалище с. Родина, общ. Златарица, Стопански двор за освобождаване от заплащане на държавни такси по обжалване на решението по делото съобразно указанията, дадени с Разпореждане № 1019/02.10.2024 г. в размер на 15 лв., като неоснователна.

В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Претендира се да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

1

Производството по в. ч. гр. д. № 107/2024 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано въз основа на жалби от „Агрокрафт“ ЕООД, с. Родина, чрез управителя Д. З. Т., на А. И. Д. от гр. Варна, чрез адв. М. Ц. АК - Варна, на Г. Н. Г. от гр.

Златарица и на „Агрополизем“ ЕООД, гр. Велико Търново, чрез адв. Р. В. от АК – Велико Търново срещу Постановление за разпределение на суми от 29.09.2023 г., постановено по изп. д. № 333/2021 г. по описа на ЧСИ С. К., предявено на 03.10.2023 г. Постановено е Решение № 123/05.03.2024 г., постановено в. ч. гр. д. № 107/2024 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

По повод депозирана от жалбоподателя жалба, Вх. № 10266/30.08.2024 г. срещу Решение № 123/05.03.2024 г., постановено в. ч. гр. д. № 107/2024 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, същият е направил искане за освобождаване от д.т., на основание чл.

83, ал. 2 от ГПК за тази жалба.

С обжалваното Определение № 1354/15.10.2024 год., постановено по в. ч. гр. д. № 107/2024 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е оставена без уважение молбата на „Агрокрафт“ ЕООД, ЕИК 202673691 със седалище с. Родина, общ. Златарица, Стопански двор за освобождаване от заплащане на държавни такси по обжалване на решението по делото съобразно указанията, дадени с Разпореждане № 1019/02.10.2024 г. в размер на 15 лв., като неоснователна.

Съдът е мотивирал отказа си като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК, тъй като ГПК не предвижда възможност да бъдат освобождаване от заплащане на държавни такси по преценка на съда с оглед материалното им състояние юридически лица.

Обжалваното определение е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. не разполагат с необходимия финансов ресурс в наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежавано имущество и получавани доходи. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

Съобразно константната практика на ВКС на РБ, споделяна от настоящия състав, гарантираното в разпоредбите на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КПЧОС) и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС) право на страните при възникнал спор, на достъп до съдилищата за произнасяне по техните граждански права и задължения, не е абсолютно, тъй като на държавите-членки е предоставен свободен избор на средства за постигане на тази цел - правната уредба на основанията за освобождаване от държавна такса и на субектите, които имат право да се ползват от тях, е законодателен приоритет на всяка държава. Правото на юридическите лица на освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански 2 процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на: чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, на чл. 84 от ГПК или на особена разпоредба в друг закон (напр. чл. 620, ал.

1 и ал. 5, чл. 649, ал. 6, чл. 694, ал. 2 от ТЗ), както е в случая, то държавна такса се дължи предвид общото правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1 от ГПК, тъй като съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страна от внасянето й, само ако тя е физическо лице.

Аналогична е и практиката на Съда на Европейския съюз. В същата се приема, че принципът на ефективна правна защита, закрепен в чл. 47 от ХОПЕС, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба (Определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12). В тази връзка, съдът следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си съдът може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, съдът може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Когато става дума за юридически лица, съдът може да вземе под внимание положението им, например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата.

В случая с оглед предмета на делото и етапа, на който се намира производството, размера на дължимата държавна такса по жалбата – 15 лв., от която частният жалбоподател иска да бъде освободен, както и правно-организационната му форма, а така също и фактът, че е юридическо лице, преследващо стопанска цел, следва да се приеме, че липсват възприетите във формираната практика основания за освобождаване на частния жалбоподател от заплащане на държавна такса.

Невъзможността на търговеца, да поема разходите по осъществяване на търговската си дейност, обуславя различен правен интерес и ред за защита – подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност. Приложимите в този случай разпоредби на Част VІ на ТЗ предвиждат изрично облекчения за търговеца в несъстоятелност (чл. 620 ТЗ).

3

С оглед изложеното не е налице ограничаване на правото на достъп до съд на частния жалбоподател, поради което обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1354/15.10.2024 год., постановено по в. ч. гр. д. № 107/2024 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено, ведно с мотивите, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4