Решение № 1262 от 22.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1262 гр. Варна, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100501543 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 261984/16.0542024г., подадена от Г. Г. К., ЕГН ********** срещу Решение № 260014/14.03.2024г., постановено по гр.д. № 15336/2020г. на РС-Варна, 43 състав, с което са отхвърлени предявените от Г. Г. К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу К. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: *** и Х. В. Н., ЕГН **********, с адрес: *** искове за осъждане на ответниците да преустановят въздействието и премахнат излъчваните миризми и газове, шум и вибрации от въздуховодите на собствения им обект за търговска дейност № 4, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, ситуирани на покрива на жилищна сграда с идентификатор ***, като удължат въздуховодите до необходимата височина – над нивото на покрива на сградата с идентификатор ***, с цел ефективно отвеждане на миризмите – над нивото на 4-тия етаж, без да засягат правото на 1 собственост на ищеца и като изолират въздуховодите по подходящ начин, съобразно установените строителни правила и практики в изграждането и функционирането на вентилационните системи св сградите, с каменна вата, както и да преустановят и премахнат излъчвания шум, генериран в откритото търговско пространство на заведението – с маси и столове, ситуирано във вътрешния двор на ПИ с идентификатор ***, представляващо отворена тераса на заведението, покрита с лек покрив със ЗП от 170 кв.м. и от ситуираната на тротоара на *** маса-плот, над нормативно установения по закони извън установените часове в собствения на ответниците обект за търговска дейност № 4, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, както и да изолират откритото търговско пространство, ситуирано във вътрешния двор – ПИ с идентификатор ***, съставляващо прилежащата отворена тераса на заведението, покрита с лек покрив със ЗП от 170 кв.м, по подходящ начин съобразно строителните нормативи и правила, а при невъзможност – да премахнат отворената тераса на заведението, покрита с лек покрив със ЗП от 170 кв.м., намираща се във вътрешния двор – ПИ с идентификатор ***, както и да премахнат пространството, ситуирано на тротоара на *** с маса-плот и озвучаването му с музика, на основание чл.109 от ЗС.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си да обсъди всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на ищеца, които са били своевременно направени. Излага, че са допуснати съществени процесуални нарушения, включително във връзка с доклада на делото, поради което същото е останало неизяснено от фактическа страна. Не са допуснати и събрани доказателства, необходими за прилагане на императивна правна норма. Налице е пълна необоснованост на фактическите изводи на съда. Излага се, че съдът не се е произнесъл по искането на ищеца за осъществяване на косвен съдебен контрол по реда на чл.17, ал.2 от ГПК по отношение валидността и законосъобразността на удостоверение за търпимост № АУ 101150ВН-001 ВН от 17.10.2018г., издадено от главния архитект на Община Варна. Въззивникът набляга на обстоятелството, че е искал допълнително заключение на вещи лица в разширен състав при участие на първоначалните вещи лица, както и на вещо лице инженер по вентилация и 2 климатизация и вещо лице с квалификация „инспектор по общественото здраве“. Счита, че на практика липсва надлежно измерване на шума и вибрациите. По отношение на свидетелските показания излага, че са формално преценявани от съда, не са взети в своята пълнота и са превратно анализирани. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба от въззиваемите страни Х. В. Н., ЕГН ********** и К. Н. Н., ЕГН **********, с които жалбата се оспорва като неоснователна.

В отговора на Х. В. Н. се сочи, че ищецът не прави разлика между негаторен иск за преустановяне на въздействия от шумове, вибрации и миризми и негаторен иск за премахване на постройка. Независимо от това, е допусната СТЕ, която е установила, че обектът е законен. Излага се още, че въззиваемата изначално не попада в кръга на субективните предели по чл.109 от ЗС, като нито е съдружник, нито управител в търговското дружество, извършващо ресторантьорската дейност. Счита, че от свидетелските показания и заключенията на вещите лица е установено отсъствието на неблагоприятните въздействия, посочени от ищеца. Отправените от въззивника доказателствени искания намира за недопустими, тъй като подобни искания са правени пред първоинстанционния съд и отхвърлени от него, доколкото са неотносими или предвид, че допуснатите експертизи вече са отговорили на същите въпроси. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В отговора на К. Н. Н. се сочи, че множеството доказателствени искания на ищеца са оставяни без уважениe от съда, тъй като излизат извън предмета на доказване или съдът вече се е произнасял по тях. Въпреки, че съдът е указал на страните, че не изследва незаконосъобразност на извършено строителство, а само неправомерно въздействие от обекта на ответниците, е допуснал съдебно технически експертизи, като вещите лица са дали заключение, че обектът е изпълнен в съответствие с чл.56 от ЗУТ, строителните книжа, дадените разрешения и съгласувания на компетентните за това органи. Поддържа становището си, че искът е недопустим, тъй като не е насочен към дружеството, собственик на заведението, което е наемател на 3 имота на ответниците. Счита, че от свидетелските показания и заключенията на вещите лица е установено отсъствието на неблагоприятните въздействия, посочени от ищеца.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Г. Г.

К., ЕГН ********** срещу К. Н. Н., ЕГН ********** и Х. В. Н., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят въздействието и премахнат излъчваните миризми и газове, шум и вибрации от въздуховодите на собствения им обект за търговска дейност № 4, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, ситуирани на покрива на жилищна сграда с идентификатор ***, като удължат въздуховодите до необходимата височина – над нивото на покрива на сградата с идентификатор ***, с цел ефективно отвеждане на миризмите – над нивото на 4-тия етаж, без да засягат правото на собственост на ищеца и като изолират въздуховодите по подходящ начин, съобразно установените строителни правила и практики в изграждането и функционирането на вентилационните системи в сградите, с каменна вата, както и да преустановят и премахнат излъчвания шум, генериран в откритото търговско пространство на заведението – с маси и столове, ситуирано във 4 вътрешния двор на ПИ с идентификатор ***, представляващо отворена тераса на заведението, покрита с лек покрив със ЗП от 170 кв.м. и от ситуираната на тротоара на *** маса-плот, над нормативно установения по закони извън установените часове в собствения на ответниците обект за търговска дейност № 4, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, както и да изолират откритото търговско пространство, ситуирано във вътрешния двор – ПИ с идентификатор ***, съставляващо прилежащата отворена тераса на заведението, покрита с лек покрив със ЗП от 170 кв.м, по подходящ начин съобразно строителните нормативи и правила, а при невъзможност – да премахнат отворената тераса на заведението, покрита с лек покрив със ЗП от 170 кв.м., намираща се във вътрешния двор – ПИ с идентификатор ***, както и да премахнат пространството, ситуирано на тротоара на *** с маса-плот и озвучаването му с музика.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на апартамент № 1 и апартамент № 4, находящ се в гр. Варна, *** ***, съответно с идентификатори *** и *** по КККР на гр. Варна, а ответниците са съсобственици на съседен поземлен имот с идентификатор ***, както и на самостоятелни обекти от построения в същата сграда, един от които е обект за търговска дейност с идентификатор ***.4, находящ се на приземния етаж. В посочения търговски обект и в част от поземления имот с идентификатор *** било разположено питейно заведение и заведение за хранене ***, което се е експлоатирало от 2019г. Търговската дейност се осъществявала от „***“ ЕООД, чийто едноличен собственик е ответникът К. Н. Н.. Твърди се още, че заведението има два броя въздуховоди, които са отведени на покрива на сградата, в която то се намира, като височината им достига етажа, на който се намират обектите на ищеца. Миризмата от приготвяната храна ежедневно прониквала в апартаментите на ищеца, с което се пречело на упражняването на правото му на собственост. Излага се още, че по време на работа, вентилационната система на заведението е източник на траен шум и вибрации, които създават дискомфорт за живеещите в имотите на ищеца. От отворената част на заведенито, ситуирана във вътрешния двор, както и от маса-плот, разположена пред обекта, озвучена с музика, през работното време на заведението, също се генерирал шум, който бил над допустимия съобразно нормативно установените правила и извън установените часове, което също пречело на ищеца на упражнява правото си на собственост.

5

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговори, с които оспорват иска като недопустим у неоснователен. Считат, че не са легитимирани да отговарят по иска, тъй като описаното в исковата молба въздействие, се извършва чрез експлоатацията на търговския обект, която се осъществява от юридическо лице. Твърдят, че заведението работи от 1997г., като ищецът е бил наясно с този факт към момента на придобиване на имотите си. Сочат, че ищецът не е имал оплаквания срещу дейността на заведението. Оспорват изложените от ищеца твърдения за наличие на шум над допустимите нива, както и за негативно въздействие от излъчвани от заведението шум, вибрации и миризми.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е, а и се установява от представените нотариални актове за покупко-продажба от 2004г., че ищецът е собственик на самостоятелни обекти – жилище № 1 и жилище № 2, находящи се в сграда с адрес: ***

Безспорно е още, а и се установява от представения договор за доброволна делба от 2017г., че ответниците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, както и на два апартамента в същия, находящи се в ***, а от нотариален акт за замяна от 2017г. се установява, че същите са собственици и на обект за търговска дейност с идентификатор ***.4 по КККР на гр. Варна на същия адрес.