Решение № 183 от 29.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Варна , 29.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Пламен А. Атанасов при участието на секретаря Албена И. Янакиева като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20203100503425 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК 202745272, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“, срещу блок 817, представлявано от управителя П.Н., против Решение №260864/26.10.2020г. по г.д.№17313/2019г. на Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателят, против К. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес: *****, иск с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4198.87лв., представляваща цена по договор за цесия от 23.10.2014г., сключен между цедента “КНМ Груп“ ЕООД и цесионера “Интейк“ ЕООД, която сума не е отчетена на упълномощителя “КНМ Груп“ ЕООД от пълномощника К. Д. Т..

В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно и незаконосъобразно, като се поддържат доводите за основателност на претенцията изложени исковата молба и допълнителното становище на страната. Оспорват се изводите на районният съд, че след като процесната сума не се намира в държане на ответника, то той няма какво да предаде на доверителя си. В тази връзка се сочи, че парите са родово определена вещ, а родът не погива, поради което за ответника всякога е налице задължение и 1 възможност да предаде същото количество парични средства на упълномощителя си, дори да не разполага с конкретно получената по договора за цесия сума по своя вина. Оспорват се изводите на първоинстанционният съд, че не е установен съставът на чл.40 от ЗЗД по отношение на процесното тристранно споразумение, тъй като не е налице увреждане на упълномощителя от обективна страна, като се поддържа се, че тези изводи на съда, не почиват на закона и нормалната икономическа логика.

Сочи се, че подписвайки предходни договори за цесия, ищецът вече е произвел данъчен ефект, който се декларира и заплаща в полза на държавния бюджет. Сочи се, че всеки актив от предприятието на търговеца има себестойност, като за да съществува и функционира търговецът, той трябва да действа със спекулативна цел и да акумулира печалба, тъй като дейността му е съпътствана от разходи. Сочи се, че ако себестойността на един актив бъде изчислена по стойността на придобиване, това нарушава всякаква нормална икономическа логика, напротив в стойността на актива следва да се добавят разходите на търговеца, които той е направил, за да го вкара в търговския оборот, както и необходимостта му да генерира печалба, за да обезпечи съществуването си. Сочи се, че продажбата на активите на търговеца на стойността, на която същият ги е придобил, води до финансова смърт, поради което не може да се счита, че в процесния случай интересите на упълномощителя не са увредени. Твърди се, че търговецът няма интерес имущественото му състояние да остава непроменено, както и че в процесния случай, с оглед данъчната отчетност по придобитото вземане, не може и да се приеме, че правното и икономическо положение на ищеца не е променено от сключеното тристранно споразумение. Сочи се, че цената по процесния договор за цесия е преуредена още на същия ден с мотива, че ищецът е изпаднал в неплатежоспособност, което обстоятелство обаче подлежи на установяване само по съдебен ред и тя е отречена с влязъл в сила съдебен акт по т.д.№576/2017г. по описа на ВОС. Сочи се още че въпросната уговорка е във вътрешно противоречие с останалия текст от договора, тъй като към датата на тристранното споразумение, ищецът вече е разполагал със сума по заплатената от “Интейк“ ЕООД цесионна цена. Ето защо се поддържа, че уговорката ищецът да бъде лишен от реална парична сума, срещу пасивна новация в същия размер, по никакъв начин не е в интерес на ищеца, още помалко би могла да осуети евентуалната му неплатежоспособност. Сочи се, че с процесното тристранно споразумение е уговорена пасивна новация по все още неизискуемо вземане, срещу реално получена парична сума, което лишава упълномощителя от възможността да оперира с вече заплатената цесионна цена до настъпване на изискуемостта по предходно подписания договор за цесия с цедента-абонат на енергийното дружество. Поддържа се, че подобна уговорка безспорно уврежда упълномощителя под формата на пропуснати ползи, по отношение на които ищецът е освободен от доказване при осуетяване изпълнението на парично задължение /забава или предсрочното му изпълнение пряко волята на носителя му/ и същите се 2 презюмират в размера по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което да се с което да се уважи предявеният иск, ведно с присъждане на направените съдебноделоводните разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемият, е депозиран отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при постановяването му, съдът е съобразил всички доказателства по делото и приложимите правни норми.

Оспорват се доводите на въззивника за доказаност на елементите от фактическият състав на чл.40 от ЗЗД, като се поддържа обратното становище, в подкрепа на което са изложени подробни съображения. На следващо място се поддържа, че претенцията е неоснователна и поради недоказаност на основание на вземането с оглед липсата на индивидуализация на договора за поръчка. В условията на евентуалност се поддържа възражението за прихващане в случай, че съдът достигне до извод за основателност на главният иск. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция В съдебно заседание въззивника не изпраща представител и не взема становище.

Въззиваемият, чрез пълномощникът си, оспорва жалбата и поддържа отговора си. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4198.87лв., представляваща цена по договор за цесия от 23.10.2014г., сключен между цедента “КНМ Груп“ ЕООД и цесионера “Интейк“ ЕООД, която сума не е отчетена на упълномощителя “КНМ Груп“ ЕООД от пълномощника К. Д. Т..

В исковата молба се твърди, че 03.09.2014г. между цесионерa “КНМ Груп“ ЕООД и цедента ЕТ “Дунавски кът-Ю.Х.“ в сключен договор за цесия, с който ищецът е придобил вземане в размер от 4298.87лв., представляваща 3 платена без основание стойност на ел. енергия по фактура №0089983804/31.01.2012г. Сочи се, че с последващ договор от 23.10.2014г., ищецът, чрез ответника като негов пълномощник, прехвърлил същото вземане на “Интейк“ ЕООД за цена от 4198.87лв., която била заплатена в брой на пълномощника Тодоров. Сочи се, че през 2016г. “Интейк“ ЕООД е предявило иск срещу “Енерго-Про Продажби“ АД за заплащане на сумата от 4298.87лв., за което било образувано гр.д.№7567/2016г. на РС Варна, което е приключило с положително решение. Твърди се, че тъй като ответникът е бил упълномощен да сключи договор за цесия, то той е бил длъжен незабавно да отчете получените средства на упълномощителя. Твърди се, че и понастоящем пълномощникът не е отчел на ищеца получената от него продажна цена в размер на 4198.87лв.

С постъпилият отговор на исковата молба се поддържа, че иска е неоснователен, като на първо място се оспорва съществуването на договор за поръчка с посочените от ищеца права и задължения на страните. На следващо място се твърди, че тъй като поради липсата на представителна власт на действалото от името на “КНМ Груп“ ЕООД лице Д.Т.., което е подписало горепосочените договори за прехвърляне на вземане на потребителите на ел.енергия към доставчика на ел.енергия, към всеки от трите договора за цесия са сключени допълнителни тристранни споразумения от 23.10.2014г., съгласно които К.Т. е върнал обратно паричната сума от 4198.87лв. на цесионера “Интейк“ ЕООД. Твърди се, че тъй като на пълномощника, е предоставена власт да се разпорежда с вземанията на упълномощителя, при условия каквито намери за добре, включително да сключва и прекратява договори за прехвърляне на вземания, то първия разполага и с представителна власт да изменя сключени договори за цесия.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася 4 служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В разглеждания случай оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на изводите на районния съд за отсъствие на предпоставките за уважаване на иска, съответно преценката доказателствената съвкупност по делото. Посочените оспорвания не съставлява новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Установява се от приетият по делото заверен препис от Договор за прехвърляне на вземане от 03.09.2014г. сключен между “КНМ Груп“ ЕООД, действащо чрез своя пълномощник К.Т. и ЕТ “Дунавски кът-Ю.Х.“, че ищецът е придобил вземане от “Енерго-Про Продажби“ АД в размер от 4298.87лв., представляваща платена без основание стойност на ел. енергия по фактура №0089983804/31.01.2012г.

С Пълномощно от 04.07.2014г., препис от което е приет по делото, “КНМ Груп“ ЕООД, е упълномощило К.Т., да представлява дружеството пред изброените в пълномощното дружества и пред ТР. Налице е и упълномощаване на същия да се разпорежда с вземанията на дружеството при условия, които намери за добре, както и да извършва всякакви правни и фактически действия на управление и разпореждане с вземанията.

Видно е от представеният препис Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., че “КНМ Груп“ ЕООД, действащо чрез пълномощника си К.Т. е прехвърлило на “Интейк“ ЕООД, представлявано от управителя Д.Т.., вземането си от “Енерго-Про Продажби“ АД, предмет на гореописания договор за цесия. В текста на договора от 23.10.2014г. се съдържа изрично отразяване, че цената за придобиване на вземането, е платена при подписването му.

5

От представеният препис тристранно Споразумение от 23.10.2014г. към договора за прехвърляне на вземания от същата дата, което споразумение е сключено между “КНМ Груп“ ЕООД, представлявано от пълномощникът си К.Т., “Интейк“ ЕООД, представлявано от управителят Теодора Николова Димитрова и ЕТ “Дунавски кът-Ю.Х.“, чрез пълномощникът си К.Т. е видно, че страните по споразумението са приели, че цената за прехвърляне на вземанията, предмет на договора за цесия от 23.10.2014г. за дължимата сума от “Енерго-Про Продажби“ АД, на стойност 4198.87лв., не е заплатена, тъй като не е настъпил падежът на задължението за плащане. В споразуменията е посочено, че към датата на споразумението “КНМ Груп“ ЕООД, е в невъзможност да заплати посочената цена, както и да води искове, против главния длъжник “Енерго-Про Продажби“ АД, поради което са приели “Интейк“ ЕООД да замени “КНМ Груп“ ЕООД, като длъжник към физическите лица и да им заплати цената за първоначално прехвърленото вземане. В замяна “КНМ Груп“ ЕООД се задължава да прехвърли в полза на “Интейк“ ЕООД безвъзмездно вземането, получено по договора за цесия с едноличният търговец. В споразуменията е отразено, че при сключване на договора за прехвърляне на вземания от 23.10.2014г., представителят на “КНМ Груп“ ЕООД-Д.Т.., е действала без представителна власт. Отразено е още в споразуменията, че К.Т., в качеството си на пълномощник на “КНМ Груп“ ЕООД връща /предава/ на “Интейк“ ЕООД, получените при сключване на договора за цесия от 23.10.2014г. сума от 4198.87лв.

Разпечатката съдържа 29 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88ea389f-a5b8-43bd-b517-089e0c67dc5f