Решение № 1130 от 01.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1130 гр. Пловдив, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно гражданско дело № 20265300501374 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 81В, чрез юрк.П. Ц., срещу решение № 1023 от 09.03.2026 г., постановено по гражданско дело № 12279/ 2025 г. по описа на РС -Пловдив, VІ гр. състав, с което e отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата Г. Н. Д., ЕГН **********, му дължи сумата от 700,00 лв. главница по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен между Г. Н.

Д. и „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 о т ГПК в съда – 11.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 3414/18.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 о т ГПК по ч.гр.д. № 4653/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVIII граждански 1 състав.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Г. Н. Д., ЕГН **********,подаден чрез назначения по делото особен представител адв. Н. Т., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск предявен от ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, по реда на чл.415,ал.3 от ГПК във вр .с чл.415,ал. 1 от ГПК с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата Г. Н.

Д., ЕГН **********, му дължи сумата от 700,00 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен между Г. Н. Д. и „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 о т ГПК в съда – 11.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 3414/18.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 о т ГПК по ч.гр.д. № 4653/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVIII граждански състав.

В исковата молба са изложени съображения, че на 25.02.2020 г. между ответницата Г. Н. Д. и кредитора „Сити Кеш“ ООД бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответницата Г. Д. получила 2 сумата в размер на 700,00 лв., при уговорен фиксиран лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 48,63 %. Сумата по кредита следвало да бъде върната на 12 броя погасителни вноски в срок до 25.02.2021 г., когато падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит. Договорът бил подписан при Общи условия и спазване на ЗПК. Сочи се, че сключването на договора било осъществено от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и при спазване изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Вземанията по горепосочения договор за кредит били прехвърлени на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. Излагат се твърдения за уведомяване на длъжника за извършената цесия, като нарочно уведомление било приложено и към исковата молба. Твърди се, че ответницата не е изпълнила поетото по договора за кредит задължение, въпреки изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Поради неплащане на задължението от длъжника, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 4653/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив. Била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Поради това за ищеца бил налице правен интерес да предяви настоящия иск за установяване на вземането.

В писмения си отговор ответницата, чрез назначения й по делото особен представител – адв. Н. Т., е оспорила исковата претенция като неоснователна. Оспорила е сключването на договора, получаването на исковата сума , цедиране на вземането на ищеца и уведомяването й за цесията.Заявила е и правопогасяващо възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност.

Като писмени доказателства в първоинстанционното производство са приети съответно договор за паричен заем Кредирект № *** г., с кредитодател „Сити Кеш“ ООД и кредитополучател Г. Д.. Видно от съдържанието на договора страните са договорили главница в размер на 700 лв., при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и ГПР 48,24 %, като ведно с договора е представен и погасителен план с посочена дата на последно плащане - 25.02.2021г.

3

Приета по делото е разписка за извършено плащане с номер * от 25.02.2020г. , с посочено описание „Паричен превод към EasyPay:заем съгл.

Дог *** , в съдържанието на която като наредител е посочено дружеството „Сити Кеш“ООД, с получател Г. Н. Д. и за сума от 700 лв.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г., със страни: „АПС Бета България“ ЕООД, в качеството си на цесионер и „Сити Кеш“ АД, в качеството си на цедент. В чл. 4.3 от договора е предвидено, че цедентът /прехвърлителят/ упълномощава цесионера, който се задължава от името на цедента да изпраща писмени уведомления за сключената цесия до длъжниците. Представено е и пълномощно, с което „“Сити Кеш“ООД, в качеството си на цедент, упълномощава „АПС Бета България“, в качеството си на цесионер, да уведомява длъжниците, описани в Приложение №1 от 13.01.2022г. към договор за цесия от 13.01.2022г., за настъпилото прехвърляне на вземанията, съгласно чл. 99 ЗЗД. Прието е и приложение № 1 от 13.01.2022г., в съдържанието на което е отбелязан и договор № *** от 25.02.2020г., за сума от 700 лв., с длъжник Г. Н. Д..

Представено е и уведомление за цесия от „АПС Бета България“ ЕООД до Г.

Н. Д., относно договор за кредит № ***г., както и общите условия на договора за потребителски кредит, предоставян от разстояние, уреждащи отношенията между „Сити Кеш“ООД и потребители.

При тези данни по делото с обжалваното решение съдът е приел,че така приетите по делото писмени доказателства са негодни да установят спазването на писмената форма на процесния договор за паричен заем, предвид изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП. От същите не може да се направи извод дали потребителят-ответницата е приела предложението на кредитора „Сити Кеш“ ООД за сключване на договор за заем, нито дали доставчикът на финансовата услуга от разстояние е предоставил на ответницата в срок всички условия по договора и информацията по чл. 8 и чл. 9 от ЗПФУР, съгласно изискването чл. 10, ал. 1 от същия закон, нито дали ответницата е дала съгласие за сключване на договора в изискуемата форма именно след получаване на достъп до тази информация. По така изложените съображения съдът е отхвърлил предявения иск.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото 4 е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Съгласно чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. По см. на § 1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното присъствие на доставчика и на потребителя.

Процесният договор за потребителски кредит е именно за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства /кредитиране/ и е сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.

При договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен на докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора /чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР/, като за доказването на електронните изявления чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР препраща към Закона за електронния документ и електронния подпис. Съгласно чл. 184, ал. 1 от ГПК електронния документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. В случая общите условия и процесният договор за кредит са представени като преписи, възпроизведени на хартиен носител. Истинността на документите не е оспорена от насрещната страна и не е поискано представянето им на електронен носител. Направеното 5 от процесуалния представител на ответника изявление, че няма подпис на нито един от документите по същество не представлява оспорване на истинността им, тъй като се касае за сключен от разстояние договор по реда на ЗПФУР, за действителността на който не се изисква полагане на саморъчен подпис.

Същевременно от представената разписка за извършено плащане с номер * от 25.02.2020 г., с наредител „Сити Кеш“ООД и получател Г. Д., се установява, че е предоставена от заемодателя по процесния договор на ответника, чрез паричен превод през системата на Изипей, сумата в размер от 700 лева. Видно от разписката, сумата е преведена на длъжника в деня на сключване на процесния договор за кредит – 25.02.2020г . , като размерът на преведената сума съвпада изцяло с уговорената в договора главница, а следва също да се отбележи, че в разписката изрично е посочен номерът на договора за кредит - №***. В тази връзка неоснователни са доводите на процесуалния представител на ответницата, че последната не е кандидатствала за кредит и не е получавала заемната сума. С оглед данните по делото въззивният съд приема за установено, че потребителят е получил сумата от 700 лева по процесния договор за потребителски кредит, с което е завършен фактическият състав на реалния договор за заем, а възраженията, поддържани и във въззивната инстанция , за липсата на облигационна обвързаност между страните по посочения договор за заем, са неоснователни.