Решение № 260 от 01.04.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Добрич, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20213230102767 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Г. С. П., ЕГН **********, с.К. община К. област Д., ул. **** чрез упълномощения адвокат Ю.М. от АК-Д. със съдебен адрес: гр.Д., ул. „****офис*** срещу „А. С. П.” към МТСП, гр.С. ****, ул. „*****. Исковете са с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ – ищецът моли да бъде отменена Заповед № ******г. на изп. директора на ответника, с която е уволнена ищцата на осн. чл.325, ал.1, т.9 от КТ – невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа по здравни противопоказания, въз основа на заключение на ТЕЛК, да се признае за незаконно прекратяването на трудовия и договор, да бъде възстановена на работа на заеманата преди уволнението длъжност и да и бъде платено обезщетение за оставането и без работа след уволнението от 11.08.2021г. в размер на БТВ за последния пълен отработен месец – 1208.36 лв. за периода, считано от 11.08.2021г. до влизане в сила на съдебното решение, но за не повече от шест месеца.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства: ищецът работил като социален работник на ниво специалист в отдел „С. з.” към ДСП-Д. по безсрочен трудов договор, /като е в трудовоправни отношения с ответника от 14 години/ на пълен работен ден с място на изпълнение на трудовите и функции в административна сграда в с.К. област Д.

Г.П. е извършвала пряка работа и дейности, свързани с приемането на заявления на работното и място от хора от района на Община К., за отпускане на социални, семейни, целеви и други помощи на категории лица, живущи на територията на горепосочената община, вкл. като приема и заявления-декларации по ЗСПД, ППЗСП, ЗИХУ и др., извършвала е анкети в тази връзка и е посещавала домове на заявителите, правила е периодични проверки по подадените заявления, изготвяла е социални доклади и др. Община К. включвала 19 села, от които в 18 от тях имало лица за подпомагане. На територията на Община К. само ищцата е била социален работник, това е налагало тя да работи след изтичане на работното и време, както и в почивни дни, да ангажира близките си да пренасят документи от с.К. в гр.Д.

От 2006г. П. била диагностицирана с диагноза „М. с.” /което не е възпрепятствало 1 изпълнението на трудовите и задължения/, като много пъти се е явявала на ТЕЛК и са и издавани експертни решения. През 2014г. ищцата била освидетелствна от ТЕЛК, като и били определени 50% трудова неработоспособност за срок от 1 година.

На 15.04.2021г. П. подала отново заявление до изп. директор на АСП-С. с искане да и се изготви производствена характеристика в 2 екземпляра, с оглед предстоящото и явяване пред ТЕЛК-Д. на 26.04.2021г.

С писмо от 20.04.2021г. от АСП-С. са изпратени на ищцата 2 броя производствени характеристики от 16.04.2021г. в оригинал, в които не е упоменато, че Г.С. има тежки физически и психически проблеми /заболявания/, съответно, да е в обективна невъзможност да изпълнява трудовитеси задължения.. Поради обявеното извънредно положение в стрната, във връзка с пандемията, П. не е могла да се яви на 26.04.2021г. на преглед в ТЕЛК.

Ищцата е била повикана да се яви на ТЕЛК на 24.06.2021г. Работодателят обаче и дал само в 1 екземпляр нова производствена характеристика, изготвена на 11.06.2021г., която Г.С. /без да я прочете, мислейки, че е същата като предходната/ я е дала на ТЕЛК, т.е., на прегледа Г. е разполагала с два екземпляра на производствена характеристика - единият, изготвен на 16.04.2021г. и вторият екземпляр от 11.06.2021г., които обаче са били с различно съдържание. Във втората /последно изготвена/ производствена характеристика било записано, че трудно изпълнявала задълженията си, тъй-като заболяването и предизвиквало появата на физически и умствени проблеми и не можела да запомня нужната информация, трудно работела с документи, не можела да дава точни и ясни отговори на лицата, търсили помощ в ДСП, показвала често е.п.н., имала проблеми с кординацията и движението, което било пречка за извършване на проверки и социални анкети на адресите на лицата, т.е. ищцата имала проблем с паметта и мисленето и като краен извод се сочело, че П. не била в състояние да работи като социален работник. Пред ТЕЛК, Г.С. отрекла да е вярно написаното във втория екземпляр. Ищцата твърди, че на 24.06.2021г. не и е бил извършен преглед от лекарите в комисията, която обаче е издала ЕР на ТЕЛК от **** с което и е даден процент на инвалидизация 75% с дата на инвалидизацията 14.05.2014г. с водеща диагноза МС /”М. с.”/, но в т.15 на решението в ”Противопоказни условия на труд” е посочено, че П. не трябва да извършва тежък физически труд и да натоварва долните крайници.

В допълнителен лист №***към ЕР на ТЕЛК е посочено, че с оглед основното заболяване на ищцата – МС и допълнителното – П.ф. на д. б. к. и затруднено п. с помощта на проходилка, лицето „не би могло да изпълнява едно от описаните задължения – проверки и социални анкети на адресите на лицата”. В резултат на това, ТЕЛК е приела, че П. не може да изпълнява длъжността на социален работник.

Въз основа на горното, директорът на ДСП – Д. е уведомил на 26.07.2021г. изп. директор на АСП гр.С. че следва да прекрати трудовото правоотношение с Г.С. и в тази връзка е издадена заповед от 06.08.2021г., с която на осн. чл.325, ал.1, т.9 от КТ е прекратен трудовия договор на ищцата. Заповедта е връчена на П. на 10.08.2021г.

Г.С. твърди, че работодателят не и е предложил /а е бил длъжен/ друга подходяща работа, с оглед здравословното и състояние /чл.317, ал.3 от КТ/. А отделно от това, работодателят е трябвало на осн. чл.315 от КТ да определи работни места, подходящи за лица с намалена трудоспособност. Дори и да нямало такива предвидени, ответникът е следвало да предложи на ищцата друга подходяща работа, но той не го е сторил. Само на това основание П. счита, че атакуваната заповед от 06.08.2021г. е незаконосъобразна и трябва да бъде отменена.

Отделно от гореизложеното, в исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът е нарушил императивни норми, а именно: чл.1, ал.4 и чл.2, ал.1 и ал.3 от Наредба №3/1986г. за трудоустрояване. Също така бил нарушен и ЗХУ, задължаващ всички работодатели с повече от 49 работници, да назначават и поддържат работни места за работници и служители 2 с трайни увреждания /като този списък с такива места следвало да е достъпен за всички/.

Ищцата твърди, че не са налице сочените основания в заповедта за прекратяване на трудовото и правотношение. Оспорва втората производствена характеристика от 11.06.2021г. в частта на описаното в допълващата информация на т.23, стр. последна.

Между първата и втората производствена характеристика има времеви интервал от помалко от 2 месеца и през това време няма промяна в здравословното състояние на ищцата и в заболяванията и. В този смисъл изложеното като твърдения в последната производствена характеристика не отговаряло на действителното положение и това се потвърждавало от фактите, които сочели, че в последния месец на работа, ищцата е обработила 40 заявлениядекларации на лица и е посетила 28 от тях в съответните населени места с личен превоз на дъщеря и Р. П.

Г.П. имала заболяване „М. с.” от години /за което работодателят и е знаел и своевременно е бил уведомяван за всяко издавано в тази връзка ЕР на ТЕЛК/, но това не и пречело да изпълнява качествено и в срок трудовите си задължения до момента на прекратяване на трудовото и правоотношение.

С оглед гореизложеното, ищцата счита, че прекратяването на трудовия и договор е незаконосъобразно и е предявила в срок искове с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 от КТ, които моли съдът да уважи като основателни и доказани.

Ищцовата страна претендира сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който твърди, че исковете са допустими, но неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Излага, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно, при спазване на предвидената в КТ процедура. Излага, че поради влошено здравословно състояние, ищцата не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения, че има забавяне и сериозни пропуски и грешки в работата и, както и оплаквания и сигнали на граждани срещу нея, че е била груба и невнимателна с тях, че ги е консултирала неправилно, че са отпуснати социални помощи на лица, на които не им се следват такива, в този аспект П. е направила погрешна преценка, или неправилно е разбрала и тълкувала законови разпоредби, или е укрила целенасочено служебна информация. П. е изпитвала затруднения при обработването на документите и ежедневно е търсила съдействие по телефона от колегите си в Д. и същевременно трудно приемала да и се правят забележки от началника и. През дългите периоди на ползване на отпуск, поради временна нетрудоспособност и/или платен годишен отпуск, функциите на ищцата се поемали от социален работник Д. К., която сама е успявала да се справя с всички задачи.

Нерядко гражданите са предпочитали да отидат в ДСП-Д. и там да търсят съдействие и консултация, за да бъдат обслужени точно, коректно и по-бързо, отколкото в К. Отделно от това, било недопустимо трето лице, неработещо при ответника да подпомага ищцата, респ. да извършва трудовите и функции, да я придружава със собствен транспорт при посещения в домовете на хората, както и да попълва вместо нея служебни документи, че поради проблеми на П. с опорно-двигателния апарат и трудности с придвижването и посещаването на адреси на гражданите, се е наложило от две години да работи и друг социален работник, който е служител в ДСП-Д. и периодично трябвало да ползва служебен транспорт, като е поел обслужването на 16 села в Община К., а П. – само на останалите две села.

Не отговаряло на истината твърдението на П., че се налагало да работи в почивните дни и в извън работно време, а и не било уточнено в исковата молба, какво точно е работила тогава ищцата. За да се работи в извънработно време, трябвало нарочна заповед и разрешение от директора на ДСП-Д., както и да се уведоми началник отдел, което не е сторено от Г.С.

3

От съдържанието на Заповед №*** било видно, че в ДСП-Д.работодателят е бил в обективна невъзможност да предложи друга подходяща работа на ищцата, доколкото при него не е имало такава, съобразно здравословното състояние на П.

Работодателят моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани и претендира сторените съдебни разноски.

Съдът, като обсъди събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Видно от трудовото досие на Г.П. /л.142-358/, същата е работила по трудово правоотношение в АСП, считано от 12.07.2002г. по трудов договор №***** като първоначално е била назначена на длъжност „к.-д.и ЛС“, след това преназначена на длъжност „т. с.“, считано от ***, а от 01.05.2004г. е изпълнява длъжността „м. с.“ и от 01.09.2006г. е преназначена като „с. р.“ в отдел „Х. с у. и с. у.“ /л.351/, а по-късно в отдел „С. з.“ /л.342/ и е изпълнявала непрекъснато тази длъжност до датата на прекратяване на трудовото и правоотношение на 11.08.2021г.

През 2006г. Г.П. е диагностицирана със заболяване „М. с.“ и се е явявала на ТЕЛК.

От месец май 2014г. ищцата е освидетелствана с ЕР на ТЕЛК **** **** с 50% неработоспособност и водеща диагноза „МС“ /л.301/. Следващите ЕР на ТЕЛК са: №***. с 50% неработоспособност и водеща диагноза „МС“ и №*** ***г. със 70% неработоспособност и водеща диагноза „МС“ /л.277/. Последното към момента ЕР на ТЕЛК е №*** /л.389-390/, изд. от „МБАЛ-Д.“ АД, гр.Д. с определена степен на увреждане 75% неработоспособност и водеща диагноза „МС“ за срок от три години, т.е. до 01.06.2024г. и е посочено в т.15 на решението в ”Противопоказни условия на труд”, че П. не трябва да извършва тежък физически труд и да натоварва долните крайници. В допълнителен лист №** към ЕР на ТЕЛК е посочено, че с оглед основното заболяване на ищцата – МС и допълнителното – Петрохантерна фрактура на дясна бедрена кост и затруднено придвижване с помощта на проходилка, лицето „не би могло да изпълнява едно от описаните задължения – проверки и социални анкети на адресите на лицата”. В резултат на това, ТЕЛК е приела, че П. не може да изпълнява длъжността на „с. р.“.