Решение № 885 от 20.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 885 гр. Пловдив, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н.Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330202645 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 8809897 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на М.

К. С., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят М. К. С. обжалва процесния електронен фиш и моли съда да го отмени като незаконосъобразен, по подробно изложени в жалбата съображения, в насока допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител, а в нарочна писмена молба, чрез процесуалния си представител, моли за отмяна на електронния фиш по изложените в жалбата аргументи за незаконосъобразност с акцент към допуснато съществено процесуално нарушение в насока неспазване срока на издаването на ЕФ по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага доводи по същество на делото и претендира разноски. Възразява 1 алтернативно при уважаване на жалбата за намаляване до минимум на претендираните от жалбоподателя разноски.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваният електронен фиш е издаден срещу М. К. С., за това, че на 25.08.2022г. в 14:01 часа в Пловдив, Калояново, с.Черноземен, ул.“27-ма“, № 15, посока на движение към с.Долна махала при ограничение 50 км/ч за населено място и отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, с МПС Тойота Рав 4, вид лек автомобил, рег. № **, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 511, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 85 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 35 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то/ползвател бил вписан М. К. С. и на същия била наложена глоба 400лв за нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.

Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от страните.

При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на вмененото административно нарушение. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП п ри избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойност на скоростта, а именно 50 км/ч в населено място, когато се касае за управление на ППС от категория В, както е в случая.

Нарушението неправилно е било квалифицирано по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, доколкото в конкретния казус не се твърди ограничението на скоростта да е било сигнализирано с пътен знак и нарушителят да е превишил именно въведена с пътен знак стойност на скорост. В тази връзка деянието е следвало да бъде възведено по чл.21, ал.1 от ЗДвП, каквито фактически положения са описани в обстоятелствената част на електронния фиш. Този порок не влече незаконосъобразност на процесния ЕФ и не е основание за 2 отмяна на същия, доколкото наказаното лице се е защитавало именно по изложените в ЕФ правно релевантни факти и обстоятелства изначално. Тоест правото му на защита не е било ограничено, тъй като не е бил поставен в положение да се брани по нови, отегчаващи положението му, факти.

Описаната противоправна дейност правилно и законосъобразно е била санкционирана по реда на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, според който се наказва с глоба 400 лв. водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 31 до 40 км/ч., какъвто е настоящия казус. В случая размерът на глобата е императивно определен, поради което и за съда, а също и за наказващият орган липсва възможност за преценка на същия. Доколкото санкционната разпоредба е правилно определена, то видът и размерът на наказанието не се променят и в този смисъл не се прилага закон за по-тежко наказуемо нарушение.

Различната правна квалификация не само не е пречка за упражняване на правомощието на съда за преквалификация на нарушението, но дори е условие за това. Доколкото се касае за същото нарушение и то не е по-тежко наказуемо, то са осъществими правомощията на районния съд в административнонаказателното производство като въззивна инстанция по чл.

337, ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗАНН. Затова се приема, че е нарушена именно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В подкрепа на горните изводи и ТР № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ВАС.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за настъпила давност, поради изтичане на преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН. В случая следва да се съобрази трайната съдебна практика, базирана върху задължителните разрешения на ТР 1/2014 на ВАС, приемаща, че ЕФ представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, (който по своето правно действие съчетава в себе си функциите както на АУАН, така и на НП), поради което за него не намират приложение сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН, нито тези за издаване на НП. На основание Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС приложение намират само обикновената давност от 3 години по чл.80, ал.1, т.5 от НК, (която се прекъсва с всяко действие по преследване на административнонаказателно отговорното лице) и абсолютна преследвателна давност от 4,5 години.

3

Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че атакуваният Електронен фиш Серия К № 8809897 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на М. К. С., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ИЗМЕНЕН като бъде ПРЕКВАЛИФИЦИРАНО нарушението в такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а в останалата му част, в т.ч. досежно наказанието, следва да бъде ПОТВЪРДЕН като правилен и законосъобразен.

При този изход на спора и съобразно с чл.63д от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила единствено в изготвяне на писмено становище по делото. В този размер от 80 лв. следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати разноски на въззиваемата страна.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 8809897 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на М.

К. С., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева, като преквалифицира нарушението от чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП в нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА електронния фиш в останалата част, включително относно наказанието.

ОСЪЖДА М. К. С., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР 4

Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5