Протокол № 334 от 07.03.2022, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 334 гр. Пазарджик, 23.02.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова

Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Наказателно дело частен характер № 20215220200446 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Тъжителят АНГ. СЛ. Г. – редовно уведомен, не се явява. За него се явява се адв. Ч. надлежно упълномощен от преди.

Подсъдимата С. В. Б. - редовно уведомена, не се явява. За нея се явява адв. А. надлежно упълномощен от преди.

СЪДЪТ докладва постъпила актуална справка за съдимост на подсъдимата С.Б..

АДВ. Ч. – Да се даде ход на делото.

АДВ. А. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВ. Ч. – Да се приеме постъпилата справка.

АДВ. А. – Да се приеме постъпилата справка.

По доказателствата и на осн. чл. 283 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал постъпилата актуална справка за съдимост, както и характеристична справка на С.Б., заверени копия на документи изпратени от Министерство на здравеопазването с писмо изх. № 11-03-46/15.04.2021 г., писмо с приложените 1 документи на МБАЛ – Пазарджик с изх. № РД08-1498/25.06.2021 г., писмо на РЗИ – Пазарджик с изх. № 05-207/08.10.2021 г. ведно с приложени писмени обяснения.

АДВ. А. - Подсъдимата заяви, че е в болница, за това не се явява, хоспитализирана е, няма против да се разгледа делото в нейно отсъствие, единственото, което ме помоли е дали е представено по делото всички решения на ТЕЛК, тъй като тя твърди, че от 2015 г. до 2020 г. е била преглеждана и само един единствен път не е участвал д-р Г., всички останали прегледи по нейни твърдения каза, че има решения на ТЕЛК и моли да бъдат изискани, ако не са представени.

СЪДЪТ отбелязва, че на лист 75 се намира горецитираното писмо от 25.06.2021 г. на МБАЛ- Пазарджик, с което са предоставени всички издадени експертни решения от ТЕЛК във заверени копия на С.Б. и същите вече бяха приети към доказателствения материал, поради което не е необходимо отново да бъдат изискани.

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Нямаме други искания. Да се приключи делото.

СЪДЪТ счете, делото за изяснено от фактическа страна затова О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЮЛЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

АДВ. Ч. - От името на моя доверител заявявам, че поддържам тъжбата, така както сме я предявили. Считам, че от анализа на установените по делото факти се установи по един безспорен и категоричен начин, че подсъдимата С.Б. на 07.07.2020 г. чрез жалба, умишлено е разпространила клеветнически твърдения с израза „д-р Г. е казал специално за моя случай да не ми дават проценти“, като безспорно същата е адресирана до Министъра на здравеопазването по отношение на тъжителя д-р А.Г.. При простият прочит на самата жалба се установява, че действително подсъдимата е съобщила свои твърдения, с които видно от проведеното съдебно заседание на 02.02.2022 г. пред настоящия състав и пред страните изрично в обясненията 2 си в това съдебно заседание потвърди тези обстоятелства като безспорен обективен факт. Тя заяви лично, че тя е диктувала на свидетелката А., която буквално е нанасяла тези нейни думи. След което свидетелката А. е зачела жалбата и е датирана с дата 07.07.2020 г., като лично в нейно присъствие същата я е подписала и още същия ден я е подала до Министъра на здравеопазването. Свидетелката А. безспорно заяви, че тази жалба я е възприела, като пред настоящия състав и беше предявена и тя потвърди, че именно това е датата на която е написана и на която тя за първи път я е възприела, а именно 07.07.2020 г., като в някаква степен възпроизведе написаното и това което си спомня на жалбата, като изрично заяви, че тези думи за които е подведена подсъдимата под наказателна отговорност действително са изречени от подсъдимата. Нещо повече самата свидетелка А. на няколко пъти заяви, че лично тя като лице със юридически образование е заявила на подсъдимата, че това не е редът и начина, ако тя не е доволна от конкретното телково решение, има си ред пред който се обжалва пред Националната Лекарската комисия. Въпреки всичко тя е държала това нещо да бъде обективирано и да бъде доведено до знанието на трети лицата.

Обстоятелството, че същата е знаела, че това не е редът и начина по който следва да бъдат защитени нейните права, че трябва да бъде защитена по някакъв ред, и че се чувства неоправдана така както заяви и св. А. се установява и от представените множество телкови решения от които е видно, че поне 2-3 от решенията са обжалвани пред НЛК, която НЛК е уважила нейната жалба и е връщана за допълнително разглеждане, след което именно телковите решения по решение на д-р Г. процента и е завишаван, а не намаляван. Считам, че действията от страна на подсъдимата са били умишлени. Безспорно законодателят изисква тези неистински позорни обстоятелства да са доведени до знанието на трето лице. В случая видно от свидетелските показания, че тази жалба лично е била прочетена от свидетелката А. на 07.07.2020 г. така, че още на същата датата е била доведено до нейното знание по смисъла на закона. Същата заяви, че е възприела написаното и именно в тази връзка е реплекирала подсъдимата, като й е напомнила, че редът е друг. Друго обстоятелство безспорно в случая е, че достатъчно е да се доведе до знанието на едно трето лице, за да бъде осъществено от обективна страна състава на престъплението клевета и позорно обстоятелство, така както са заявено в тъжбата. Това е така защото 3 разпространяването на тези обстоятелства пред по- широк кръг лица следва да приемем, че е осъществен кръга на другия квалифициращ състав чл. 148, ал.,1 т. 2 от НК и в тази връзка считам, че е изпълнен състава от обективна страна. Безспорно това разгласяване на тези обстоятелства се явява позорно, тъй като практиката и доктрината по смисъла на чл. 147 от НПК позорно обстоятелство е това, което е твърдение за съществуването на конкретен фактор в действителността, свързан от подсъдимия с личността на пострадалия. В случая отнасящ се до неговата професионална реализация и изпълнението на служебните си задължения, а именно че д-р Г. се е възползвал от служебното си задължение да разпореди на комисията на която той е председател по принцип, тъй като той на тази дата е отсъствал да се наложи по- нисък процент от подлежащия за конкретното лице, което е подсъдимата в настоящия процес. Считам, че този факт с оглед твърдените морални ценности е от естество да накърни доброто име на моят доверител в обществото и от друга страна там където той реализира своите професионални задължения. От простия прочит на тъжбата е, че този факт е достатъчно конкретизиран по съдържание, а именно по времеви пространство, както и по отношение на неговият адресат, което в случая ни позволи в настоящето производство да се извърши проверка на неговата истинност относно релевантния факт, а именно дали това което обективно е съобщено, че е станало е истина или не е истина. Видно от прочита на свидетелските показания на единствените жени, които са били членове на комисията, а именно св. М.Й. и другата свидетелка Ф. – С., че същите заявиха, че са били членове на въпросната комисия, но никога по никакъв повод никой от комисията не е казвал това което е обективирано от страна на подсъдимата в процесната жалба във връзка с която е образувано настоящето производство. За подкрепа на твърденията на подсъдимата, че това е истина не бяха ангажирани каквито й да било доказателства, които да подкрепят тези нейни твърдения. Не бяха опровергани събраните доказателства, както гласни така и писмени, тъй като във връзка с тази жалба е извършена проверка от Министерството на здравеопазването и лично от РЗИ, като целият доклад във връзка с тези действия и издадените телкови решения са приложени със съответното писмо с изх. №03-1688/14.09.2020 г. нещо за което е адресирано и до самата С.Б. и с която тя е запозната за резултатите от извършената проверка. Но въпреки всичко тя продължава да поддържа изразеното от нея, 4 което безспорно доказва, че и нейните действия са умишлени. Видно от простия прочит на експертните решения, че първото експертно решение е от 27.09.2002 г., а последното което е издадено е от 19.04.2021 г., като в предпоследното решение, което е процесното от 26.05.2020 г. и е видно, че председател на комисията не е бил д-р Г. и въпреки всичко процента е помалък отколкото преди това, това което и е дал д-р Г., тъй като по попредходно решение д-р Г. е дал 50 процента на подсъдимата, а именно това е експертно телково решение от 06.12.2017 г. От анализа на тези телкови решения е видно, че цялото движение по намаляването и впоследствие увеличаването на процентите е затова, че през годините всяка година тя е имала едно заболяване впоследствие са се появявали по две-три заболявания и всяко едно от тези заболявания има квалифицираност със съответен процент и затова през различните години е с различен процент на освидетелстване на нетрудоспособност, а не според обстоятелството, че един доктор я харесва, а друг доктор не я харесва. Преди това д-р Г. е дал 50 процента, а д-р С. е дал 40 процента, като впоследствие той през 2020 г. е дал само за исхимичмна болест на сърцето, а за да вдигне после процента на 19.04.2021 г. д-р С. е дал 50 процента след като е установил, че има и вече инсулинова зависимост.

Това доказва, че всички тези телкови решение през годините са на базата на някакви обективни факти, а не на някакви субективни усмотрения от страна на конкретните лекари. В тази връзка аз считам, че така предявеното обвинение е доказано, както от обкитвана, така и от субективна страна. В тази връзка моля за вашия съдебен акт. По отношение на предявения граждански иск ние го поддържаме до размера на 5000 лева.

АДВ. А. – Моля да се възползвате от дадените ви от закона правомощия и със съдебния акт, който ще постановите да признаете моята подзащитна за невиновна и да я оправдаете по така повдигнатото обвинение по чл.147 от НК. На първо място ще започна с едно Решение №93/2010 г. на ВКС, където еднозначно е посочено, че в НПК тълкувателната дейност на ВС и в текущата практика на ВКС принципни решения не се поставят никакви ограничения за възможността частният тъжител да поправя непълнота в съдържанието на част от тъжбата, например дата на извършване, място, елементи, непълнота, но дело отстранено преди изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл.

81, ал. 3 от НПК. Това се споделя от много други решения на ВС, които няма да цитирам това считам че е най- важното. В този ред на мисли е и Решение 5

№ 139/2016 г. по НД №520/2016 г. на второ наказателно отделение, където еднозначно е посочено, като говорим за датата на извършеното. При всички случай да започне да тече срока по чл. 81, ал.3 от НПК е необходимо пострадалият да е узнал за престъплението от което е пострадал, което означава достатъчно знание за извършено деяние, което да мотивира у него убеждение, че има право на защита по съдебен ред на накърнените си права.

Преценката за срок по чл. 81, ал. 3 от НПК е фактическа и подлежи на обжалване във всеки отделен случай. Това което в пледоарията повереника на тъжителя д-р Г., и твърди пред Вас, че изготвяйки тъжбата адв. Арабова на 07.07.2020 г. и е било станало известно, това не е вярно, поради току що прочетените решения и практика на ВКС, а и с оглед обстоятелството че именно адв. А. е написала на тази неграмотна жена жалбата до Министъра на здравеопазването до г-н Кирил Ананиев, тъй като и други жени болни, като нея са подавали жалби и са им обръщали необходимото внимание. Видно е, че именно в резултат на назначената проверка и повторно разглеждането на случая на подсъдимата е даден необходимият процент, който й се полага в действителност. Искам да акцентирам вашето внимание, че в жалбата си тя еднозначно сочи- „когато отидох д-р Г. го нямаше“, т.е. това е фактор, който е неоспорим, но една от докторките която е член на комисията ми каза, че д-р Г. специално е казал за моя случай да не ми дава процент. Тук основният въпрос съгласно практиката на ВС, питам аз, къде е позорното обстоятелство.