Определение № 922 от 04.09.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 922 гр. Бургас, 04.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20232100600638 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.

С определение № 804 от 25.04.2023 г. на Районен съд – Бургас (РС – Бургас), постановено по ЧНД № 1451/2023 г. по описа на същия съд, е отменено Постановление от 12.02.2023 г. на прокурор към Районна прокуратура – Бургас за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство (ДП) № 251 ЗМ-105/2017 г. по описа на ОД на МВР – Бургас, пор. № 792/2017 г., по описа на Районна прокуратура – Бургас, водено за престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1 от НК.

Срещу съдебното определение е подаден въззивен частен протест от наблюдаващия разследването прокурор. Твърди се, че районният съд, отменяйки прекратителното постановление, е бил длъжен да даде задължителни указания относно правилното прилагане на закона, но същият не е сторил това, поради което за прокурора било неясно какви действия следва да извърши след като получи делото. Възразява се, че съдът не можел да подменя вътрешното убеждение на решаващият орган, в случая – прокурора, а само да извърши проверка дали разследването е проведено 1 обективно, всестранно и пълно, и дали изводите на прокурора са обективни и законосъобразни. Ето защо съдът бил длъжен и да укаже какви доказателства следва да бъдат събрани, и какви процесуално-следствени действия трябва да бъдат извършени. В протеста се твърди още, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, доколкото било налице противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на протестираното определение – в диспозитива съдът само отменил постановлението на РП – Бургас, но не дал задължителни указания относно прилагането на закона, както и не посочил кои допуснати нарушения на процесуалния закон следва да бъдат отстранени.

Моли за отмяна на атакуваното съдебно определение и постановяване на ново, с което прекратителното постановление на РП – Бургас да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд (БОС), след като се запозна с наведените в жалбата доводи и след служебна проверка на събраните в хода на разследването и приложени по ДП доказателства, в пределите на правомощията си по чл. 243, ал. 8 от НПК, установи следното:

ДП № 251 ЗМ-105/2017 г. по описа на ОД на МВР – Бургас, пор. № 792/2017 г., по описа на Районна прокуратура – Бургас, е образувано на 21.03.2017 с Постановление на РП-Бургас за извършено престъпление по чл.

210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1 от НК – затова, че при условията на продължавано престъпление, в периода 2010 г. – 2015 г., с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, възбудил и поддържал у Е. М. З. заблуждение, сключвайки предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и с това й причинил имотна вреда в размер на 40 911 евро, като причинената вреда е в големи размери.

В хода на досъдебното производство са извършени разпити на свидетели, събрани са множество писмени доказателства, изготвени са експертни заключения по назначени графически експертизи, извършвани са очни ставки между свидетели.

С постановление от 15.02.2023 г. наблюдаващият разследването прокурор от РП – Бургас е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл. 24, ал.1, т.3 от НПК – поради изтичане на предвидената в закона давност за наказателно преследване по разследваното престъпление. Според прокурора, събраният до този момент 2 доказателствен материал водел до извод, че в конкретният случай се касаело за гражданско-правни отношения, произтичащи от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който спор вече бил решен по съдебен ред от Окръжен съд – Плевен. От друга страна, според прокурора, дори и да се приемело, че е налице осъществен състав на престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1 от НК, то образуваното наказателно производство трябвало да се прекрати заради изтичане на предвидената в закона давност. В тази връзка, прокурорът приел, че престъплението е довършено на 07.09.2011 г., когато пострадалата З. извършила последния си акт на имуществено разпореждане по въпросния договор, плащайки сумата от 1446 евро на св. П..

Прокурорският акт е обжалван пред от пострадалата чрез нейния повереник, с доводи за необоснованост и незаконосъобразност, като по този повод е било образувано ЧНД № 103/2023 г. по описа на РС – Бургас. С определение от № 266 от 31.01.2023 г. първоинстанционният съд потвърдил прекратителното постановление, съгласявайки се изцяло с доводите, изложени в атакувания акт на прокуратурата. С определение на БОС от 29.03.2023 г. по ЧНД № 291/2023 г. този акт на РС – Бургас е бил отменен, а делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Въззивната инстанция не приела доводите на районния съд, като посочила, че преди да се приеме за изтекла погасителната давност за наказателно престъпление, прокурорът и съдът дължат отговор на въпроса, дали въобще е налице осъществен състав на разследваното престъпление. Според въззивната инстанция, неправилно прокурорът приемал датата 07.09.2011 г. като крайна дата на имуществено разпореждане на пострадалата, тъй като по делото били събрани допълнителни доказателства, установяващи плащания на З. и след тази дата, като макар същите да се отнасяли за такса, дължима към стопанисващото имота дружество, това, според въззивната инстанция, били задължения, произтичащи от процесния предварителен договор за покупкопродажба, за който пострадалата твърди, че е била въведена в заблуждение да подпише.

С определение № 804 от 25.04.2023 г. (обжалваното определение), постановено по ЧНД № 1451/2023 г., РС – Бургас отменил атакуваното от пострадалата прекратително постановление на прокуратурата. Приел, че е налице извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1 от НК, както и че давностният срок за наказателно преследване не е изтекъл, тъй 3 като пострадалата е извършила акт на имуществено разпореждане на 04.06.2014 г. – платила е разходи за обслужване на жилището, предмет на процесния предварителен договор, които според първоинстанционния съд З. не би направила, ако не е имала убеждението, изградено въз основа на поддържана заблуда, че въпросното жилище ще й бъде изцяло прехвърлено като собственост съгласно този договор.

Настоящият въззивен съдебен състав намира частният протест, с които е сезиран, за процесуално допустим, доколкото е подаден от съответната прокуратура в законоустановения срок и цели проверка на не влязъл в сила съдебен акт, произнесен по реда на чл. 243, ал.5 от НПК. Разгледан по същество, частният протест се явява неоснователен.

Настоящият въззивен съдебен състав изцяло споделя доводите на предходните съдебни състави относно момента, от който следва да се преценява дали в конкретният случай е изтекла погасителната давност за наказателно преследване на извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1 от НК. Извършеното от З. плащане на 04.06.2014 г., за което са налични писмени доказателства, следва безспорно да се приема като акт на имуществено разпореждане в изпълнение на задължения по предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот. Аргумент за този извод е клаузата на т. III.2 от предварителния договор, подписан на 24.03.2010 г., съгласно която, с подписването на този договор, З. се е задължила да сключи договор за управление и стопанисване с посоченото в клаузата дружество, на което следвало да плаща по 9 евро на кв.м. годишно. Очевидно е, че пострадалата не би имала задължение и не би плащала посочената сума, ако не е имала съзнанието, че е страна по действащ предварителен договор за покупко-продажба и че предстои прехвърлянето на собствеността върху процесния имот на нея. Предвид изложеното, неоснователно е възражението на прокурора, че съдът не бил дал указания за последващи действия след връщане. Такива указания не са необходими, доколкото наблюдаващият прокурор просто трябва да направи собствена правна преценка на посочения от първоинстанционния съд факт и в съответствие с нея да извърши, свързаните с нея последващи процесуално-следствени действия.

Макар настоящият въззивен съдебен състав да не споделя категоричната убеденост на районния съд, че е налице престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр.

4 чл. 209, ал.1 от НК, следва да се отбележи също, че изводите на наблюдаващият прокурор, че в конкретният случай са налице гражданскоправни отношения между страните, се явяват прибързани и преждевременни.

Фактическата обстановка по случая не е изяснена изцяло, а това затруднява формирането на окончателни изводи както относно наличието на съставомерно деяние, така и относно неговия вероятен извършител.

Следователно, доколкото разследването, макар да е било проведено обективно, не може да се определи като всестранно и пълно, правилно контролираната инстанция е отменила прекратителното постановление на прокуратурата.

За правилното изясняване на конкретния казус е необходимо преди всичко да се установи максимално обективно датата на съставяне на анекса, с който предварителния договор от 24.03.2010 г. за покупко-продажба на процесния имот е бил развален. Вярно е, че по делото са приложени ксерокопия от паспорта на З., но доколкото това е документ, изхождащ от заинтересовано лице и не е представен като оригинал, твърденията на пострадалата, че въпросният анекс е антидатиран могат да се потвърдят чрез прилагане по делото на официални справки за престоя на З. в България през периода 01.01.2009 – 31.12.2014 г. (дати на издаване на визи, продължителността им, дати на напускане на страна), а също и справка за задграничните пътувания на св. А. за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2012 г.

(предвид твърденията на З., че вторият предварителен договор е бил подписан от този свидетел). Следва да се съберат данни и относно настъпилата смърт на съпруга на пострадалата предвид твърдението й, че това обстоятелство е станало причина за искането й за „заместването“ й по предварителния договор с нейната майка. Неизяснен докрай остава въпросът дали З. потвърждава датата, на която е подала заявлението си до „Кондор Травъл“, че иска сключения предварителен договор за процесния имот да бъде развален.

По делото следва да бъде приложено и пълномощното, което майката на З. е изготвила в нейна полза и което е било нотариално заверено в САЩ – видно от приложената по делото заверка на нотариус от САЩ завереният документ е съдържал 13 страници. Следва са съберат и доказателства, дали приложеният по делото апостил действително са отнася до твърдяното пълномощно.

В хода на разследването е останал неизяснен въпросът, защо 5 пострадалата не е превеждала дължимите по предварителния договор суми по посочената в самия договор банкова сметка на дружеството „Кондор Травъл“, а е внасяла сумите на ръка (лична нейна инициатива ли е било това и ако дазащо, или някой я е посъветвал да направи това – и кой), както и каква е била причината за забавата й в плащането на дължимата по договора сума, доколкото видно от клаузите на същия, последната вноска от 5000 евро е следвало да бъде направена през месец април 2011 г. В тази връзка е следвало да се установи чрез разпит на свидетели и най-вече на сем. Лолови, как дружеството е щяло да установи в конкретния случай, респ. имало ли утвърдена практика за това в дружеството, пълното изпълнение на задължението по предварителния договор за покупко-продажба, ако купувачът плаща не по банков път, а в брой и не в посочените в договора падежи.

Във връзка с твърденията на пострадалата относно времето и начина на подписване на втория предварителен договор, по който страна се явява майка й, както и относно последващите действия – нейни и на А., наложително се явява провеждането на очна ставка между тях, както и назначаването на повторна графическа експертиза, която да изследва положения подпис върху договора от 29.10.2010 г. доколкото представеното по делото заключение е непълно и неясно – липсва посочване на критериите и аргументите, въз основа на които експертът е приел, че подписите на този документ са негодни за изследване.