Определение № 9707 от 11.08.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9707 гр. София, 11.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20231100503133 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 577 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Н.В.И.“ ЕООД, чрез адв. Н.П., срещу определение № 242 от 24.02.2023 г., вх. рег. № 242/24.02.2023 г., на съдия по вписванията към СВ, РС-София, с което е отказано поисканото от дружеството със заявление вх. № 11129/24.02.2023 г. отбелязване на решение № 2531 от 23.04.2018 г. по гр.д. № 2629/2016 г. на СГС, I ГО, 3 състав, влязло в сила на 24.01.2022 г., към вписана искова молба с вх. рег. № 13418/15.03.2016 г., акт № 260, том 3. Твърди се неправилност на обжалваното определение, иска се отмяната му и даване на указания до съдията по вписванията за отбелязване на решението към вписаната искова молба.

Съдията по вписванията не е изложил становище по обжалвания отказ.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:

Частната жалба е процесуално допустима- подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срок.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че в Служба по вписванията гр. София, на 15.03.2016 г., с акт № 260, том III, е била вписана искова молба с вх. рег. № 13418/15.03.2016 г., с ищци Е.Н.Г., Л.Н.С., В.А.М., С.В.М., Д.С.С., П.Е.С., Е.С.Т., Б.П.Т., Р.А.Р. и Д.М.Н. и ответници „И.***“ ООД, „М.“ ЕООД, „Общинска банка“ АД, за признаване за установено по отношение на ответниците, че правото на строеж за построяване на седеметажна монолитна жилищна сграда с гаражи, магазини, ателиета и офиси, със застроена площ 665,98 кв. м. и с разгърната застроена площ от 3884,28 кв.м., съгласно одобрен идеен архитектурен проект от 26.10.2007 г. от СО „ДАГ“, която е предвидено да бъде построена в гр. София, Столична община, район „Възраждане“, ул.

1

„*******, в УПИ № I-19, 22, кв. № 138 по плана на гр. София, ул. „*******, местност „Зона Б-3“, по одобрения със заповед № РД-50-09-152/03.05.1993 г. план на гр. София, изменен със заповед № РД-09-202/11.11.1994 г., с площ, изчислена графически, съгласно представената скица, от 825,80 кв.м., при граници: север- УПИ № ХХХ – 23, изток – УПИ № ХХ -21 и УПИ № XIX-20, юг – УПИ № IV -18 и запад – ул. „Отец Паисий“, учредено от ищците в полза на „Б.К.“ ЕООД, впоследствие прехвърлено на „И.***“ ООД и „М.“ ЕООД, и върху което е учредена договорна ипотека в полза на „Общинска банка“ АД, е погасено по давност в полза на собствениците на земята, поради неупражняване в срока по чл. 67 ЗС.

С решение № 2531 от 23.04.2018 г. по гр.д. № 2629/2016 г. на СГС, I ГО, 3 състав, влязло в сила на 24.01.2022 г., така предявените искове с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 67 ЗС, са уважени.

Със заявление вх. № 11129/24.02.2023 г. по описа на АВ, подадено от Н.В.И.“ ЕООД, е поискано отбелязване на влязлото в сила решение на СГС, посочено по-горе, по вписаната искова молба с вх. рег. № 13418/15.03.2016 г., акт № 260, том 3. Към молбата са приложени копие на съдебното решение, копие на исковата молба, пълномощно, молба, платежно нареждане за платена държавна такса и нотариални актове № 67/23.12.2021 г. и № 44/ 01.06.2022 г., и двата по описа на нотариус Н.П., съгласно които Д.М.Н., Е.И.Н. и Р.А.Р.

(ищци по делото) продават на Н.В.И.“ ЕООД притежаваните от тях идеални части от следния съсобствен недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес на ПИ: гр. София, район „Възраждане“, ул. „*******, местност III-105, с площ по кадастрална скица 328 кв.м., с номер по предходен план 19, кв. 138, парцел I, който ПИ съставлява парцел XXV-19 по плана на гр. София, местност „Центъра“, целият с площ от 330 кв.м.

С определение № 242 от 24.02.2023 г., вх. рег. № 242/24.02.2023 г., на съдия по вписванията към СВ, РС-София, е отказано отбелязване по заявление вх. № 11129/24.02.2023 г. на решение № 2531 от 23.04.2018 г. по гр.д. № 2629/2016 г. на СГС, I ГО, 3 състав, влязло в сила на 24.01.2022 г., по вписаната искова молба с вх. рег. № 13418/15.03.2016 г., акт № 260, том 3. Като основания за отказа са посочени: изтичане на 6 месечния срок, предвиден в чл. 115, ал. 2 ЗС; непредставяне в оригинал или нотариално удостоверен препис на скица на недвижимия имот, издадена от АГКК, необходима за вписване на решението, съгласно изискването на чл. 6, ал. 3 ПВ; внесен непълен размер на дължимата в случая държавна такса.

Настоящият съображения: състав намира, че отказът е незаконосъобразен по следните

Съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ съдията по вписванията може да постанови определение за отказ от вписване на представения за вписване акт, когато същият не отговаря на изискванията на закона или когато не подлежи на вписване. В т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни разяснения относно проверката, която съдията по вписванията извършва относно това дали актът отговаря на изискванията на закона. Посочено е, че проверката се ограничава до това 2 дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда. Когато е представено за вписване съдебно решение, което нормативен акт предвижда да бъде вписано, съдията по вписванията е длъжен да го впише, независимо от неговото съдържание. Разяснено е също, че може да бъде отказано вписване, ако не е внесена дължимата за това такса и ако липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ.

В случая са налице предпоставките за извършване на поисканото отбелязване на влязлото в сила съдебно решение: същото подлежи на отбелязване към вече вписана искова молба, искането за отбелязване е направено от заинтересовано лице, налице е хипотезата на чл. 6, ал. 4 ПВ, изключваща приложението на чл. 6, ал. 3 ПВ, внесена е дължимата за това такса.

Съгласно чл. 114, б. „в“, вр. чл. 112, б. „з“, вр. б. „а“ ЗС и чл. 4, б. „з“, вр. б. „а“ ПВ на вписване подлежат исковите молби и влезлите в сила съдебни решения с предмет учредяване, прехвърляне, изменяне, прекратяване или признаване на право на собственост или на друго вещно право върху недвижим имот. Това вписване има само оповестително действие – даване гласност на съдебния спор. Само в изрично предвидените в закон случаи вписването на исковата молба има освен оповестително и защитно действие - право на ищеца да противопостави своите права на трето за спора лице, приобретател на имота по време на висящия съдебен процес (например вписванията на искови молби по чл. 17, ал. 2 и ал. 3, чл. 33, ал. 3, чл. 88, ал. 2, чл. 135, ал.1, изр. 3, чл. 211, ал. 2, чл. 227, ал. 5 ЗЗД и др.)След като вписването на исковата молба в случая има само оповестително действие, то и отбелязването на влязлото в сила решение към нея също би имало само оповестително действие. С изтичане на предвидения в чл. 115, ал. 2, изр. 2 ЗС шестмесечен срок за отбелязване на съдебното решение към вписаната искова молба не се преклудира възможността съдебното решение да бъде отбелязано към същата, а се изгубва с обратна сила единствено правото на ищеца да се ползва от възникналото защитно действие на вписаната искова молба (ако е имала такова действие). В такъв случай ще се счита, че с вписването на исковата молба е възникнало единствено оповестително действие, а противопоставимостта спрямо трети лица ще възникне от момента на отбелязването на решението (решение № 422 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 223/2012 г. на ВКС, I г. о.) Не може да се сподели изводът на съдията по вписванията, че представеният за вписване акт не подлежи на отбелязване, тъй като не може да се установи идентичност между описания в исковата молба поземлен имот и поземления имот, описан в приложените от заявителя Н.В.И.“ ЕООД нотариални актове за покупко-продажба, която идентичност да обоснове заинтересованост на дружеството от отбелязване на влязлото в сила решение към вписаната искова молба. Видно от нотариални актове за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 67/23.12.2021 г. и № 44/ 01.06.2022 г., и двата по описа на нотариус 3

Н.П., поземленият имот с идентификатор ***, с адрес гр. София, район „Възраждане“, ул. „*******, е описан и с номер по предходен плат: имот пл. № 19, парцел I, кв. 138, каквото е описанието на имота и във влязлото в сила решение: УПИ № I-19, 22, кв.

№ 138 по плана на гр. София, с адрес гр. София, район „Възраждане“, ул. „*******.

Не може да се сподели изводът на съдията по вписванията, че представеният за вписване акт не подлежи на отбелязване, тъй като не е представена в оригинал или нотариално удостоверен препис скица на недвижимия имот, издадена от АГКК, съгласно изискването на чл. 6, ал. 3 ПВ. В случая е налице хипотезата на чл. 6, ал. 4 ПВ, според която правилото на ал. 3 на същия член, не се прилага при вписвания, отбелязвания и заличавания на исковите молби и влезли в сила решения с предмет учредяване, прехвърляне, изменяне, прекратяване или признаване на право на собственост или на друго вещно право върху недвижим имот. В този смисъл са и разясненията, да дени в т. 2 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС: „…съдията по вписванията не може да отказва вписване на възбрана поради липса на скица-копие от кадастралната карта с извлечение от кадастралния регистър и схема. Същото важи и при вписване на искови молби.“ Не може да се сподели изводът на съдията по вписванията, че не е внесен пълният размер на дължимата такса за отбелязването. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, за извършване на отбелязване се събира половината от събраната такса за вписване. Съгласно чл. 2, ал. 1 от тарифата за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1 на сто, но не помалко от 10 лв. В случая дължимата такса за вписване на искова молба, с оглед цената на иска - данъчната оценка на отстъпеното право на строеж (582875,40 лв.), възлиза на 582,87 лв., поради което таксата за отбелязването на влязлото в сила съдебно решение е в размер на 291,44 лв. Същата сума е внесена от дружеството по сметката на АВ, видно от представеното към заявлението платежно нареждане.

Като незаконосъобразно, определението на съдията по вписванията следва да бъде отменено и преписката върната на съдията по вписванията за извършване на поисканото отбелязване.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 242 от 24.02.2023 г., вх. рег. № 242/24.02.2023 г., на съдия по вписванията към СВ, РС-София, с което е отказано отбелязване на решение № 2531 от 23.04.2018 г. по гр.д. № 2629/2016 г. на СГС, I ГО, 3 състав, влязло в сила на 24.01.2022 г., към вписаната искова молба с вх. рег. № 13418/15.03.2016 г., акт № 260, том 3 и ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията към Служба по вписванията – гр. София за извършване на отбелязването, поискано със заявление вх. № 11129/24.02.2023 г. по описа на СВ-София.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5