Решение № 4446 от 09.12.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4446 гр. Варна, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от И. Стойнов Гражданско дело №

20223110116847 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от А. Щ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, Ж. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. * и Д. М. З., ЕГН **********, с адрес: гр. *, с която срещу Н. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. *, Ж. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *, И. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *, М. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. * Ф. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *, е предявен положителен установителен иск за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищците са собственици на Поземлен имот с идентификатор *по КК и КР на гр. *, одобрени със Заповед № РД-18-47/18.08.2006 г. на изп. директор на АК, с административен адрес: гр. *, обл. *, *, неизползвана нива, площ 1040 кв.м., стар номер *, кв. *, парцел *-*, при съседи: ПИ с идентификатори *, *, *и *, обективиран на скица на л. 9 от делото, на основание чл. 124, ал.

1 ГПК, както следва:

А. Щ. К., ЕГН **********, е собственик на 15/30 ид.ч. от имота, от които 3/15 ид.ч. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № *г. на нотариус * и 12/15 ид.ч. по силата на упражнявано от него давностно владение в периода 26.06.1996 г. – 22.12.2022 г. /датата на предявяване на иска/;

Ж. М. К., ЕГН **********, и Д. М. З., ЕГН **********, са собственици на общо 15/30 ид.ч. от имота, по силата на упражнявано от наследодателя им **и продължено от тях давностно владение в периода 26.06.1996 г. – 22.12.2022 г. /датата на предявяване на иска/.

В производството по делото е приет за съвместно разглеждане предявения от главното встъпило лице Д. З. П., ЕГН **********, с адрес: гр. * срещу А. Щ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, Ж. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, Д. М. З., ЕГН **********, с адрес: гр. *, Н. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. *, Ж. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. * И. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *, М. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

* и Ф. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *, положителен установителен иск за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът е собственик на 9/30 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор *по КК и КР на гр. *, одобрени със Заповед № РД-18-47/18.08.2006 г. на 1 изп. директор на АК, с административен адрес: гр. *, обл. *, з*“, неизползвана нива, площ 1040 кв.м., стар номер *, кв.*парцел* при съседи: ПИ с идентификатори *, *, *и *, по силата на Договор за покупко-продажба от 19.11.2004 г, евентуално по силата на изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 25.06.1996 г. до настоящия момент, на основание чл.

124, ал. 1 ГПК

В исковата молба ищците А. Щ. К., Ж. М. К. и Д. М. З. твърдят, че А. К. и *Катели*в (наследодател на ищците Ж. К. и Д. З.) през пролетта на 1994 г. са се самонастанили на изоставен и запустял недвижим имот (понастоящем с идентификатор *) в рибарско на гр. *.

Сочат, че са почистили и оградили имота, като са го използвали да ремонтират рибарските си лодки и същите да зимуват там. Излагат, че през 1996 г. при тях отишла жена, която обяснила, че е наследник на бивш собственик (А. Г.), като предстои в тяхна полза да им бъде издадено решение за възстановяване на собствеността върху този имот. Твърдят, че са проведени още две срещи, на които са присъствали и част от останалите наследници, като всички постигнали уговорка К. и *да закупят имота от ответниците, след като им приключи реституционната процедура и имота бъде възстановен. Сочат, че имотът е възстановен с решение от 1996 г., като през 1997 г. всички наследници се снабдяват с КНА за собственост по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Излага, че от всички наследници единствено *А. Г. е спазила уговорката за продажба на своята част, като с нотариален акт от 1999 г. е прехвърлила собствеността върху 3/15 ид.ч. от имота на ищеца К.. Твърди, че останалите наследници не са изпълнили уговорката да прехвърлят собствеността и не са потърсили по никакъв начин ищците, които са продължили да използват необезпокоявано имота. Сочат, че през летните месеци имотът е бил посещаван ежегодно и от наследниците на *, които са считали половината за собствен на баща им. Излагат, че в бунгалото, ползвано за жилище от *, има монтирана сателитна телевизия към „Булсатком“, партидата за ел.енергия на целия имот е била на негово име, като партидата за вода е била на името на К.. Твърдят, че владението върху имота продължава от 1994 г. до настоящия момент, като до смъртта на */25.09.2020 г./ той е осъществявал владение, заедно с К., след което владението в продължило да се осъществява от неговите дъщери К. и З., които са присъединили към своето владение това на техния баща. Считат, че доколкото имотът се възстановява по реда на ЗСПЗЗ давност не е текла до издаване на решението на ПК през 1996 г., но след това са изтекли повече от 10 години и собствеността е придобита по давност от тях. Считат, че имат интерес да предявят положителен установителен иск за собственост спрямо наследниците на А. Г..

Ответникът И. И. Г. подава писмен отговор в срок, чрез назначения му особен представител, с който оспорва иска. Оспорва твърдението, че придобивната давност върху имота е започнала да тече от приключване на реституционната процедура, като посочва, че съгласно чл. 5, ал .2 ЗВСОНИ тя започва да тече от 21.11.1997 г. Сочи, че видно от заповед от 03.02.2016 г. на основание чл. 16 ЗУТ и влязъл в сила ПУП-ПРЗ на *, част от стария имот от 133 кв.м. е отредена за изграждане на обекти на социалната инфраструктура. Счита, че с представените писмени доказателства ищците не са доказали, че са осъществявали владение върху процесните идеални части. В тази връзка цитира ЗС и съдебна практика. Моли за отхвърляне на иска спрямо него.

Ответниците Н. В. Т., Ж. Г. Г., М. Р. М. и Ф. Р. М. не са подали писмени отговори на исковата молба.

В исковата си молба главното встъпило лице Д. З. П. твърди, че на 19.11.2004 г. е придобил от Г. Д. Г. и А. Б. Г. с договор за покупко-продажба 9/30 ид.ч. от ПИ – врем.неизп.нива, находяща се в гр. *, обл. *, м-ст „*А.“, целият с площ 1 173 дка., съставляващ имот № *, ведно с всички подобрения в имота, включително два фургона.

Сочи, че от датата на придобИ.е на имота до настоящия момент владее необезпокоявано своите идеални части, като към своето владение е прибавил и това на Г. Г. и А. Г. от 25.06.1996 г. до 19.11.2004 г., като сочи, че праводателите му са владели притежаваните от тях идеални части по силата на споразумение между съсобствениците за разпределение на имота. Излага, че на място чтази част от имота е свързана с водопроводна мрежа и е 2 оградена. Счита, че притежава самостоятелни права върху вещта и част от предмета на иска, поради което иска конституиране в процеса и предявява искове срещу останалите страни, доколкото се смущава правото му на собственост, което обосновава правния му интерес. В тази връзка обосновава, че праводателите на ищците са се легитимирали като собственици на тези идеални части от процесния имот въз основа на Решение на ПК № БО 109/25.06.1996 г. и КНА от 1997 г. Сочи, че към датата на закупуване на имота от него /19.11.2004 г./ ищецът А. *е бил съсобственик на Г. Г. и А. Г., като квотата му е била 6/30 ид.ч., като А. *и **са дали нотариално заверена декларация – отказ от правото на изкупуване на цялата останала към 20.09.2004 г. част от процесния имот – 9/15 ид.ч. и са изразили съгласие тази част да бъде продадена от съсобствениците. В тази връзка ГСЛ счита, че при спазване на изискванията на закона е придобил 9/30 ид.ч. от имота, които владее необезпокоявано до днес. В тази връзка не оспорва, че А. *е собственик на 6/30 ид.ч. от имота, но оспорва претенцията да е придобил въз основа на давностно владение 9/30 ид.ч. Оспорва и претенцията на ищците Ж. К. и Д. З. по отношение на притежаваните от него 9/30 ид.ч. Излага твърдения, че ползва имота необезпокоявано от датата на придобИ.ето му, като никой не е оспорвал това негово владение. Посочва, че е титуляр на абонатен номер за имота към Електроразпределение Север и го е декларирал в общинската администрация. Предявява искове срещу всички страни за установяване, че е собственик на 9/30 ид.ч. от имота.

Ответницата М. Р. М. подава отговор в срок, с който заявява, че няма и не разполага с документи и информация за процесния имот. Не знае къде се намира и няма никакви претенции спрямо него и спрямо лица, свързани с него, поради което не желае да бъде ангажирана с делото.

Ответникът И. И. Г., подава писмен отговор в срок, чрез назначения му особен представител, с който оспорва иска на главното встъпило лице. Счита, че Д. П. не е доказал, че в качеството му на съсобственик е превърнал държането на идеалните части на останалите съсобственици във владение и го е манифестирал спрямо тях, поради което и в негова полза не е изтекла придобивната давност. Сочи, че няма данни лицето да е упражнявало фактическата власт върху спорния имот с намерение за своене, което да покрива всички признаци на владението. Счита, че представените от лицето писмени доказателства не установяват твърдяното придобИ.е въз основа на давностно владение.

Моли за отхвърляне на иска.

Ответниците А. Щ. К., Ж. М. К. и Д. М. З. подават писмен отговор в срок, с който твърдят, че искът на главното встъпило лице е недопустим. Посочват, че не оспорват правата на праводателите на Д. П. – Г. Г. и А. Г. и поради тази причина са оттеглили иска си спрямо тях. В тази връзка не оспорват и правата на ищеца от 9/30 ид.ч. от процесния имот, а само правата на наследниците на *А.ов Г.. Считат, че правата на Д. П. не са засегнати от силата на присъдено нещо, поради което и няма интерес да насочва иска си спрямо тях.

Ответницата Ж. Г. Г. подава писмен отговор в срок, с който оспорва като недопустим иска на главното встъпило лице, доколкото не отрича правата му. Оспорва твърдението, че при извършване на продажбата от 2004 г. всички съсобственици са предоставили декларации по чл. 33 ЗС и са направили отказ от изкупуване. Оспорва, че съсобствениците са направили разпределение на ползването върху имота. Оспорва, че са спазени изискванията на чл. 33 ЗС по отношение на извършените по делото сделки за покупкопродажба на идеални части от имота. Твърди, че купувачите са ползвали имота на основание придобивните сделки и са държатели на останалите идеални части. Сочи, че след придобИ.е на идеални части от имота А. К. през 1999 г. е осъществявал владение само върху тези части и е знаел за правата на останалите съсобственици, като не ги е оспорвал и отблъсквал, поради което е и държател на техните части. Не е налице манифестиране на намерение за своене спрямо останалите съсобственици, поради което и няма как да бъде придобит имотът по давност. Счита, че първоначално предявеният иск е неоснователен, като посочва как според нея следва да е разпределена собствеността върху вещта спрямо всички съсобственици.

3

Главното встъпило лице Д. З. П. е подал становище, с което излага, че претенцията на първоначалните ищци е спрямо целия имот, поради което и смущава правото му на собственост върху претендираните от него идеални части. В тази връзка счита, че за него е налице правен интерес от търсената защита.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител поддържат иска.

Представя писмена защита по съществото на спора.

В съдебно заседание главното встъпило лице, чрез процесуалния си представител поддържа иска. Представя писмена защита по съществото на спора.

В съдебно заседание ответниците Ж. Г. Г. и И. И. Г., поддържа отговорите. Първата представя писмена защита по съществото на спора.

В съдебно заседание ответниците Н. В. Т., М. Р. М., Ф. Р. М. не се явяват и не се представляват.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи: