Решение № 243 от 28.03.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Сливен, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от И. Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20232230105074 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на С. И. Ж. от гр.

Сливен срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД.

Ищцата твърди, че сключила с ответника Договор за кредит, по силата на който усвоила главница в размер на 1195,13 лв. В договора бил уговорен ГПР от 49,70 % и ГЛП от 40,97 %. Било уговорено и заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 100,00 лв. Ищцата погасила предсрочно задълженията си по договора на 27.01.2021 г. като заплатила на ответника сума в размер на 1369,85 лв. Ищцата твърди, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие с императивни норми на закона, тъй като не е спазена предвидената от закона форма и са нарушени са нормите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага, че при сключване на договора не е спазена процедурата по ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, а общият размер на кредита не е посочен коректно. Не е посочено по никакъв начин как се определя и изчислява лихвеният процент, липсва методология.

Посоченият в договора ГПР не отговаря на реалния такъв. В този смисъл ищцата твърди нищожност на договора поради липса на съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР по кредита, тъй като същият е посочен 1 грешно. Ищцата излага още, че клаузата за заплащане на такса за бързо разглеждане е нищожна, тъй като нарушава забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, накърнява добрите нрави и е неравноправна. На изложените основания ищцата моли да бъде прогласена нищожността на договора за кредит, евентуално на клаузата за заплащане на такса бързо разглеждане и с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 174,72 лв., представляваща недължимо платена сума по договора, евентуално сумата от 100,00 лв., представляваща недължимо платена такса за бързо разглеждане по договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищцата моли и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Не оспорва сключения договор за кредит и предсрочното му погасяване от ищцата, но излага, че описаната в исковата молба фактическа обстановка не отговаря на действително развилата се. Излага, че между страните са сключени осем Анекса за отпускане на допълнителни суми по Договора за кредит като описва подробно движението на средствата по тях. Изтъква, че при сключването на договора, който е реален и формален, са спазени изискванията на ЗПК и ЗПФУР. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея основания, като изтъква, че е спазена изискуемата от закона форма, недвусмислено и изрично е посочен фиксираният годишен лихвен процент, а изчисленият ГПР по кредита отговаря изцяло на изискванията на ЗПК. Изтъква също, че уговорената клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане е валидна и действителна, тъй като услугата е допълнителна и незадължителна, предоставена по изрично искане на кредитополучателя. Таксата е допустима и законосъобразно начислена, като тя не следва да се включва в общите разходи по кредита и в ГПР, тъй като не отговаря на условията за това, а представлява възнаграждение за самостоятелна услуга. На изложените основания моли за отхвърляне на исковете и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата, като заявява, че размерът на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да се определи в минималния размер по НМРАВ върху сбора от 2 цената на всички искове и без да намира приложение разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата. Прави и особено искане при евентуално уважаване на исковете, посоченият начин на плащане на присъдените в полза на ищцата суми да бъде по адвокатската сметка на пълномощника, а не чрез пощенски запис, предвид вътрешните политики на ответното дружество и спазването на задължителните условия и насоки на ЗМИП.

С протоколно определение от 26.03.2024 г. по делото е допуснато изменение на предявените искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за кредит № 9776802015 от 20.01.2021 г., сключен между ищцата С. И. Ж. и ответното дружество „ВИВУС.БГ“ ЕООД, поради противоречие и заобикаляне на закона, евентуално за прогласяване за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл.

10а ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД на клаузата в Договора за кредит, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане поради противоречие на закона и накърняване на добрите нрави, като е увеличен размерът на главния иск от 1369,85 лв. на 4069,85 лв., както и размерът на евентуалния иск от сумата 100,00 лева на сумата 667,88 лева, представляваща стойността на таксата бързо разглеждане по договора за кредит. Допуснато е и изменение на предявените искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 174,72 лв., представляваща недължимо платена сума по договора, поради изначална липса на основание, евентуално сумата от 100,00 лв., представляваща недължимо платена такса за бързо разглеждане по договора, като е увеличен размерът на главния иск от 174,72 лв. на 749,85 лв., представляваща недължимо платена сума по договора, поради изначална липса на основание, както и размерът на евентуалния иск от сумата 100,00 лева на сумата 667,88 лева, представляваща недължимо платена такса бързо разглеждане по договора за кредит.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

3

Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище, с която моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и претендира направените по делото разноски.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за кредит № 9776802015 от 20.01.2021 г., вкл. анексите към него, сключен между ищцата С. И. Ж. и ответното дружество „ВИВУС.БГ“ ЕООД, поради противоречие и заобикаляне на закона, евентуално за прогласяване за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД на клаузата в Договора за кредит, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане поради противоречие на закона и накърняване на добрите нрави и с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 749,85 лв., представляваща недължимо платена сума по договора, поради изначална липса на основание, евентуално сумата от 667,88 лв., представляваща недължимо платена такса за бързо разглеждане по договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Предявените искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество, съдът намира предявените главни искове и за изцяло основателни и доказани.

Безспорно е между страните, а се установява и от приетите писмени доказателства по делото, че между ответника „ВИВУС.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4финанс“ ЕООД/ и ищцата С. И. Ж. бил сключен Договор за кредит № 9776802015 от 20.01.2021 г. и осем анекса към него, по силата на които ответникът предоставил на ищцата сумата от общо 3320,00 лв.

Уговорено било, че срокът на договора е 30 дни, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,98 %. ГПР бил посочен като 49,6 %.

4

В договора за кредит и във всеки от анексите била предвидена такса за бързо разглеждане, като общият размер на таксата бил 667,88 лв.

След сключване на последния анекс ищцата заплатила на ответника сумата от 1369,85 лв. по договора, с което погасила предсрочно задълженията си по договора в размер на 3320,00 лв. - главница, 81,97 лв. - договорна лихва и 667,88 лв. - такса за допълнителна услуга „Бързо разглеждане“. Поради предсрочното погасяване на кредита, дължимата договорна лихва била намалена от 22,92 лв. на 5,35 лв. Общата сума, заплатена от ищцата над изтеглената главница по кредита възлизала на 749,85 лв.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Основателно е релевираното в исковата молба основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е 5 необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49,6 %, а договорната лихва е 40,98 %. Не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрИ.. Отделно от това е предвидена и такса за допълнителна услуга „Бързо разглеждане“, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Услугата за бързо разглеждане е пряко свързана с договора за кредит.

Следователно, таксата за тази услуга представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за кредит ГПР. В случая посоченият в договора размер на ГПР е неточен и заблуждава потребителя, тъй като не отразява действителния размер на разходите по кредита. Същевременно, заплащането на този допълнителен разход по кредита води до съществено увеличение на тежестта на задължението на потребителя, тъй като предвидената такса за експресно обслужване е в размер на 20 % от усвоената сума или главницата по кредита.