Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 320 от 16.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 219/2023
Вид
Решение № 320
Подписан
16.10.2023
Състав
Трифон Иванов Минчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Стара Загора, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Диана Д. И. като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20235500900219 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл. 625 от ТЗ.

Постъпила е молба от „А.-И.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление област С., община Н.З., село А., п.к. **, с ЕИК *** против „М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление село М.о, ***, с ЕИК *** за откриване на производство по несъстоятелност.

Изложено е в молбата, че между ищеца - кредитор в качеството на Консултант и ответника - длъжник в качеството на Възложител е сключен Договор за консултантски услуги от 21.12.2016г., съгласно който Възложителят възлага, а Консултанта приема да предостави на Възложителя консултации и съдействие във връзка с кандидатстване на Възложителя пред ДФ З. по Мярка 4.1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от "Програма за развитие на селските райони 2014-2020г.", както и да изготви необходимите документи по Мярка 4.1. "Инвестиции в земеделски стопанства".

Сочи се, че съгласно чл.8, ал.2 от сключения между страните договор, Възложителят се задължава да изплати на Консултанта възнаграждение в размер на 5 % /пет/ процента от инвестиционните разходи по проекта в лева без ДДС, но не повече от 68 454 /шестдесет и осем хиляди и четиристотин петдесет и четири/ лева без ДДС. Възнаграждението по договора страните се 1 споразумяват да се заплати, както следва:

- В срок от 3 (три) работни дни от датата на получаване на уникален идентификационен номер при входирането на проекта в ДФ З., Възложителят заплаща на Консултанта сумата 10 268 (десет хиляди двеста шестдесет и осем) лева без ДДС, равняваща се на 15% (петнадесет) процента от възнаграждението по чл. 8 ал. 2.;

- В срок от 3 (три) работни дни от датата на получаване на заповед за одобрение от Държавен фонд „З." за отпускане на финансова помощ между Възложителя и Държавен фонд „З.", Възложителят заплаща на Консултанта сума представляваща 50% (петдесет) процента от стойността на възнаграждението по чл. 8, ал. 3, приспадайки платената сума по чл. 8, ал. 4, т. 1 без ДДС, като при забава дължи неустойка в размер на 0.5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден;

- В срок от 7 (седем) работни преди подаване на заявката за окончателно плащане на одобрената субсидия от Възложителя същият заплаща на Консултанта стойността на възнаграждението по чл. 8, ал. 3 без ДДС, приспадайки платените суми по чл. 8, ал. 4, т. 1 и т. 2 от сключения между страните договор.

Твърди се, че услугите са извършени съобразно изискванията и в сроковете, поставени от "М." ЕООД - и са приети без възражения. Фактът на извършване на услугите и предаването на стоката се удостоверява от наличието на приемо-предавателен протокол №1 от 01.12.2016г., надлежно подписан от длъжника.

Посочено е, че за извършената услуга „А.-И.“ ЕООД е издал на ответника Фактура №0000000067/09.02.2021 г. на стойност 68 454 лв.

/шестдесет и осем хиляди четиристотин петдесет и четири лева/, от която сума е приспаднато платеното от "М." ЕООД на "А.-И." ЕООД, авансово плащане в размер на 44 495 лв. /четиридесет и четири хиляди четиристотин деветдесет и пет лева/ и неизплатеният остатък по Фактура №0000000067/09.02.2021г. е в размер на 28 750,80лв. /двадесет и осем хиляди и седемстотин и петдесет лева и 80 стотинки/ с включен ДДС;

Твърди се, че във фактурата не е посочено отложено плащане, предвид което сумата по нея се дължи незабавно.

Изложено е, че във връзка с издадената фактура от "А.-И." ЕООД, от 2 страна на "М." ЕООД е извършено частично плащане в размер на 4791,80лв.

/четири хиляди седемстотин деветдесет и един лева и 80 стотинки/, което покрива дължимия ДДС по фактурата;

Сочи се, че след извършеното частично плащане от страна на "М." ЕООД, задълженията на "М." ЕООД към "А.-И." ЕООД възлизат на сумата в общ размер на 23 959лв. /двадесет и три хиляди деветстотин петдесет и девет лева/, представляваща дължима главница по посочената по-горе фактура.

Заявено е, че възложените дейности и услуги са изпълнени качествено и в срок, поради което не е налице правно основание, дължимата сума по издадената фактура от "А.-И." ЕООД да не бъде заплатена от "М." ЕООД.

Услугите са извършени съобразно изискванията и в сроковете, поставени от длъжника - и са приети без възражения. Посочва се, че факта на извършване на услугите се удостоверява от наличието на приемо-предавателен протокол №1 от 01.12.2016г., както и от извършената справка в публичния регистър на Държавен фонд „З.", от която е видно, че длъжникът "М." ЕООД е усвоил в пълен размер отпуснатата от ДФЗ субсидия по Мярка 4.1.

Твърди се, че фактурата е приета от "М." ЕООД без възражения и доколкото е известно, е заведена и в счетоводството му. Същият е ползвал и право на данъчен кредит по тази фактура. Изложени са доводи, че съгласно трайната съдебна практика, осчетоводяване на фактурата в счетоводството на ответника и ползване на право на данъчен кредит по фактурата е доказателство за получаване на стоките и дължимостта на сумата по фактурата. Заявява се, че въпреки разговорите проведени между страните за уреждане на отношенията, до настоящия момент дължимата сума не е изплатена и е дължима от "М." ЕООД.

Твърди се, че освен дължимата сума по- горе по посочената фактура, "М." ЕООД дължи и обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, както следва:

- считано от датата на падежа на Фактура №0000000067/09.02.2021г. 24.02.2021г., до 17.06.2021г. /датата на извършеното частично плащане по фактурата в размер на 4791,80лв./, която възлиза на сумата в размер на 910,44лв. /деветстотин и десет лева и 44 стотинки/.

Посочено е, че общият размер на задълженията на "М." ЕООД към "А.И." ЕООД възлиза на сумата 24 869,44 лв. /двадесет и четири хиляди 3 осемстотин шестдесет и девет лева и 44 стотинки/.

Излагат се аргументи, че с новата редакция на разпоредбата на чл. 608, ал. ТЗ/ред.ДВ бр.20/2013.г, се изменя легалната дефиниция на неплатежоспособността, като основание за откриване на производството по несъстоятелност. СъС.ието на неплатежоспособност се изразява в невъзможността на търговеца да изпълни определени категории свои изискуеми задължения. В разпоредбата на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ примерно са изброени задълженията, породени или отнасящи се до недействителността, изпълнението, неизпълнението, прекратяването, унищожаването и развалянето, както и последиците от прекратяването на търговски сделки, без изброяването да е изчерпателно. В случая считам, че е налице хипотезата на чл.608, ал.3 от ТЗ, според която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Отбелязано е, че въпреки, че падежът за плащане на горепосочената фактура е настъпил отдавна, до настоящия момент длъжникът "М." ЕООД не е извършил плащане към "А.-И." ЕООД на дължимата сума по горепосочената фактура. Поради това, може да направи законосъобразния правен извод, че задълженото дружество е изпаднало в неплатежоспособност.

Отделно от това се сочи, че видно от извлечение от справка в АВ по партидата на "М." ЕООД, против ответното дружеството има образувани множество изпълнителни дела, въз основа на които са наложени множество възбрани и запори на движимо и недвижимо имущество на длъжника.

Намира, че поради това, може да се направи законосъобразния правен извод, че задълженото дружество е изпаднало в неплатежоспособност.

Кредиторът счита, че ако тези обстоятелства се установят в хода на делото, може да се направи обоснован извод, че публикувания баланс на длъжника за финансовата 2021г. не дава реална представа за финансовото и имуществено съС.ие на длъжника, коефициентът на обща ликвидност, и тези на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, ще са под минималните размери, и следователно длъжникът е изпаднал в неплатежоспособност.

Счита, че длъжникът е изпаднал в неплатежоспособност, тъй като не е в съС.ие да плати изискуемо парично задължение по търговска сделка хипотезата на чл.608, ал.1 ТЗ, и е спрял плащанията - хипотезата на чл.608, 4 ал.3 ТЗ.

Заявява, че за него възниква правен интерес да предяви молба за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника "М." ЕООД.

Посочено е, че данните по неговите търговски сделки сочат, че началната дата на неплатежоспособността е 18.06.2021г. - датата на спиране на плащанията.

Моли, да се постанови решение, с което:

- Да се определи неплатежоспособността на длъжника "М." ЕООД с начална дата -18.06.2021г.;

- Да се открие производство по несъстоятелност на длъжника "М." ЕООД;

- Да се назначи временен синдик на "М." ЕООД;

- Да се допусне обезпечение чрез налагане на запори върху движими вещи на длъжника, възбрани върху недвижими имоти на длъжника или чрез други обезпечителни мерки;

- Да се определи датата на първото събрание на кредиторите.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

От приложенията към молбата, подадена на основание чл.625 ТЗ, както и от изпълнената по делото съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и мотивирано, съдът приема за установено следното:

След извършената справка по приложените документи по търг. дело № 219 /2023г. и документи, предоставени от счетоводството на ищеца вещото лице установява, че документите са идентични и могат да се направят следните изводи:

Посочва, че процесната фактура е отразена в счетоводството на „М.” ЕООД, същата е осчетоводена в отчетните регистри и Справка Декларацията по ЗДДС за съответния данъчен период, т. е. ответникът ползвал право на данъчен кредит по фактурата.

Сочи, че към датата на изготвяне на ССЕ /05.09.2023г./ неразплатената от длъжника главница е в размер на 23 959,00лв. /двадесет и три хиляди деветстотин петдесет и девет лева/;

5

Посочва, че за реализираната от „А. ” ЕООД услуга е съставен /подписан от страните/ приемо-предавателен протокол.

В експертизата се сочи, че видно от обявените актове в ТРРЮЛНЦ, в частност публикувани съкратени годишни финансови отчети /ГФО/ за 2021г., 2020г., 2019г. и 2018г., същите не съдържат достатъчно информация за извършване на изчисления относно коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на дружеството.

Вещото лице посочва, че в случая ответникът е длъжник по търговска сделка от дата - 18.06.2021 г., като в с.з. уточнява, че по процесната фактура той е длъжник от 18.06.2021г., като сделката не е от 18.06.2021г., а от тогава е задължението. Посочва, че ответника е привел частично сума на 17.06.2021г., като е станал длъжник по търговската сделка на база издадената фактура, за дължимия остатък.

Посочва, че общото финансово съС.ие на длъжника /по Баланси/ показва, че същият вероятно е в съС.ие на неплатежоспособност, т.е. не може да изпълни изискуемото парично задължение по търговската сделка. Спрени са плащанията по търговски сделки /кредити/ и публично правни задължения /НАП/, най-старото задължение е от дата - 27.06.2022г.

Вещото лице посочва, че превишението на задълженията спрямо собствения капитал /2 пъти/ показва, че съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имуществото на дружеството.

Сочи, че анализирайки общото финансово съС.ие, длъжникът - „М.“ ЕООД има сериозни финансовите затруднения и не е в съС.ие да покрива задължения си, може да се твърди, че е изпаднал в неплатежоспособност от 21.12.2021 г..

В експертизата се дава заключение, че наличното имущество на длъжника не е достатъчно /вероятно/ за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че длъжникът е неплатежоспособен по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ, тъй като не е в съС.ие да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност или задължение по частно вземане.

6

Съдът приема за установено, че затрудненията на длъжника не са временни и той не разполага с имущество, с което да покрие задълженията си към кредиторите.