Решение № 260510 от 12.04.2021, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№

260510 гр.

Пловдив,12.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ГО, VII въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

МИРЕЛА

ЧИПОВА при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от млaдши съдия Чипова в. гр. д. № 1730 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.П.Д. и Й.П.Т., подадена чрез процесуалния им представител адвокат К., против Решение № 140 от 10.04.2020 г., постановено по гр. дело № 1400 по описа на РС – Асеновград за 2018 г., в частта, с която на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е унищожен договорът, обективиран в нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване и прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 16, том 1, дело № ***г. на нотариус Радмила Йорданова, с който П. А. С., действащ лично за себе си като приемател и като пълномощник на дъщеря си А.П.С., е учредил в своя полза пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК на гр. Асеновград, с адрес: ул. ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 64,07 кв.м., ведно с прилежащи части: избено помещение № 12 с площ от 3,60 кв.м. и 1,383% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж: 0702.525.55.1.34, ***, ***, под обекта:

***, над обекта: ***, и е прехвърлил на С.П.Д. и Й.П.Т. – негови дъщери, при равни права по ½ ид.ч. за всяка от тях недвижимия имот срещу задължение за пожизнено гледане и издръжка до края на живота му, както и в частта, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на А.П.С. разноски в производството в размер на 3899,42 лв.

В жалбата се навеждат доводи за недопустимост на първоинстанционното решение в обжалваната част. Поддържа се, че легитимиран да предяви иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД е единствено този, чиято воля се твърди да е опорочена, а ищцата не може да се позовава на порока на чужда воля, тъй като никой не може да предявява чужди права от свое име, освен в предвидените в закона случаи. В жалбата първоинстанционното решение в обжалваната му част се оспорва и като неправилно, като се излагат доводи в тази насока. Отправя се молба за обезсилване на решението в обжалваната част и прекратяване на производството по делото, а по същество – за отмяна на решението в тази част и постановяване на друго такова, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата А.П.С., подаден чрез пълномощника ѝ адвокат Х., в който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и не страда от нито един от посочените в жалбата пороци. Отправя се молба за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени в условията на евентуалност искове на А.П.С. против П. А. С., С.П.Д. и Й.П.Т. за прогласяване нищожността на гореописания договор и за неговото унищожаване. В исковата молба се твърди, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ІV, дело № ***г. на нотариус Светлана Кожухарова П. А. С. и М. Г. С. – родители на ищцата, дарили на последната следния недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност: апартамент № **, находящ се на четвърти жилищен етаж, вход ** от жилищен блок № ***, целият с площ от 64,07 кв.м., при граници: С.С.С., С. Н. Г., Н. П. П., Б.

К. Я., ведно с избено помещение № 12, с площ от 3,60 кв.м., както и 1,383% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж на жилищен блок на ул. ***, построен върху поземлен имот, находящ се в строителните граници на гр.

Асеновград, обл. Пловдивска, предназначен за комплексно жилищно строителство, съставляващ имот пл. № *** в кв. 281 по плана на гр. Асеновград, обл. Пловдивска.

С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 16.09.2003 г. на нотариус Кожухарова ищцата упълномощила родителите си – двамата заедно и поотделно, да я подписват и представляват пред общинските органи, данъчни служби, като от нейно име подават молби, декларации, получават документи, оценки и други документи, както и да я подписват и представляват пред нотариус, като от нейно име се разпореждат по своя преценка, включително да договарят сами със себе си, с горепосочения имот. В исковата молба се твърди още, че възползвайки се от правата, дадени му чрез цитираното пълномощно, на 12.03.2018 г. с нотариален акт № 16, том 1, рег. №

198, дело № ***г. на нотариус Радмила Йорданова баща ѝ П. А. С. учредил в своя полза пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота, и прехвърлил по ½ ид.ч. от имота на ответниците С.П.Д. и Й.П.Т., срещу поето от тях задължение за гледане и издръжка на П. А. С.. Ищцата поддържа, че пълномощното, представено при нотариуса за изповядване на сделката, било с единствено с нотариална заверка на подписа, а не в изискуемата съгласно чл. 37, пр. 2 ЗЗД форма.

Освен това, пълномощните от категорията на процесното се подреждали и пазили в нотариалния архив в продължение на десет години, като при изтичане на този срок подлежали на унищожаване след съгласуване със съответния държавен архив. Ищцата твърди, че пълномощното било издадено на 16.09.2003 г. и в него не бил посочен срок за действието му, което го поставяло в категорията на безсрочните пълномощни, които важали, докато не бъдат оттеглени от страна на упълномощителя, но не повече от десет години от датата на издаването, като в случая упълномощеното лице се ползвало от правата, дадени му с пълномощното, след изтичането на този десетгодишен срок. Твърди още, че при оформяне на нотариалния акт П. А. С. положил на две места отпечатък от десен палец, без да е посочена причината за полагане на пръстов отпечатък вместо подпис, с което били нарушени изискванията на чл. 579, ал. 2 ГПК. Ищцата твърди, на следващо място, че към момента на сключване на процесния договор П. А. С. не бил в състояние да разбира и да ръководи действията си, тъй като същият страдал от психиатрично заболяване.

С подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответниците С.П.Д. и Й.П.Т. оспорват като неоснователен иска за прогласяване нищожността на процесния договор и като недопустим съединения в условията на евентуалност иск за неговото унищожаване. Същите поддържат, че в исковата молба не било посочено нито от предвидените в чл. 26, ал. 1 ЗЗД основания за нищожност на договора. Посочват, че представеното при изповядване на атакуваната сделка пълномощно било изготвено и заверено съгласно действащата редакция на чл. 37 ЗЗД. Оспорват изложените в исковата молба доводи за допуснато нарушение на изискванията на чл. 579, ал. 2 ГПК при изповядване на процесната нотариална сделка. Излагат становище за недопустимост на евентуалния иск за унищожаемост с оглед настъпилата на 05.07.2018 г. смърт на ответника П. А. С..

С

Определение № 1193 от 13.08.2018 г., постановено по гр. д. № *** по описа на РС – Асеновград за *** г., П. А. С. е заличен като страна в производството поради настъпилата му в хода на процеса смърт.

С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е приел за неоснователен главния иск за прогласяване нищожността на процесния договор, поради което го е отхвърлил и е разгледал предявения в условията на евентуалност иск за унищожаване на договора. За да уважи евентуалния иск, съдът е намерил за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че атакуваният договор е сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си. В частта, с която е отхвърлен искът за прогласяване нищожността на процесния договор, решението като необжалвано е влязло в законна сила.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.

269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС. С оглед наведеното във въззивната жалба оплакване за недопустимост на постановеното решение в обжалваната му част следва да се отбележи следното: Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материално право. В случая настоящият съдебен състав намира, че ищцата е легитимирана да предяви иск за унищожаване на процесния договор, доколкото се позовава на пороци във волята на представителя, чрез когото е сключила договора. Според възприетата у нас репрезентационна теория за представителството представителят формира и изявява воля при извършване на правни действия, а не предава на третото лице чуждо волеизявление. От това следва, че пороците на неговото волеизявление имат значение при преценката дали сделката е действителна. Унищожаването на договор, сключен чрез представител, може да бъде релевирано от представлявания, тъй като съгласно чл. 36, ал. 2 ЗЗД последиците от извършените от представителя правни действия възникват направо за представлявания, т.е. рефлектират върху неговата правна сфера.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка, съдът приема за установено следното:

От представения по делото нотариален акт № 102, том ІV, рег.

№ 6385, дело № ***г. на нотариус С. Кожухарова се установява, че на 16.09.2003 г. П. А. С. и М. Г. С. са дарили на ищцата А.П.С. свой собствен, представляващ СИО недвижим имот, а именно: апартамент № *, находящ се на четвърти жилищен етаж, вход * от жилищен блок № **, целият с площ от 64,07 кв.м., при граници: С.С.С., С. Н. Г., Н. П. П., Б. К. Я., ведно с избено помещение № 12, с площ от 3,60 кв.м., както и 1,383% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж на жилищен блок на ул. ***, построен върху поземлен имот, находящ се в строителните граници на гр. Асеновград, обл.

Пловдивска, предназначен за комплексно жилищно строителство, съставляващ имот пл. № ***в кв. 281 по плана на гр. Асеновград, обл. Пловдивска.

По делото е представено и пълномощно с нотариална заверка на подписа, от което е видно, че ищцата А.П.С. е упълномощила родителите си П. А.

С. и М.Г.С., двамата заедно и всеки един от тях поотделно, да я подписват и представляват пред общинските органи, данъчни служби, като от нейно име да подават молби, декларации, получават документи, оценки и други документи, както и да я подписват и представляват пред нотариус, като от нейно име се разпореждат по своя преценка, включително и да договарят със себе си, с нейния собствен недвижим имот – апартамент № *, на 4 жилищен етаж, вход *, блок **, с площ от 64,07 кв.м., ведно с избено помещение № 3, ведно с ид.ч. от сградата и правото на строеж върху УПИ III-3329, в кв. 281 по плана на Асеновград.

По делото е приложена издирвателна преписка № *** г. по описа на РУ – Асеновград, от която се установява, че същата е образувана по подадено от ответницата С.П.Д. заявление за това, че около 13,30 часа на 17.10.2017 г. баща ѝ П. А. С. е излязъл от дома си и оттогава е в неизвестност. Същият е обявен за местно издирване от РУ - Асеновград, като в същия ден е бил установен и предаден на дъщеря му.

От представената по делото епикриза, издадена от Център за психично здраве Пловдив ЕООД, се установява, че П. А. С. е постъпил в центъра на 29.10.2017 г. и е изписан на 06.11.2017 г. с поставена окончателна диагноза – о. н. /ш./ р., подобрено, като са констатирани и следните придружаващи заболявания: х. на п. ж., х. с. б. и п. х. к. По делото е приобщена и етапна епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, на П. А. С., според която пациентът е със с. д.