Решение № 19 от 15.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Велико Търново, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20234100100414 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид :

Предявен е главен иск, имащ за предмет претендирано право на обезщетение за неимуществени вреди – с правна квалификация, изведена от нормите на чл.2, ал.1, т.3, пр.2-ро, вр. с чл.4, ал.1от ЗОДОВ, както и добавъчен / аксесорен / иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва – с правна квалификация изведена от нормите на чл. 86, ал.1, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД .

Ищецът И. Й. К. чрез пълномощника си адвокат А. П. от ВТАК твърди , че е женен , с две деца и е работил като държавен служител в ТД на НАП Велико Търново от 01.04.2001 г. до 09.11.2016 г. На 25.02.2016 г. е задържан под стража за срок от 72 часа и е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.6 от НК с Постановление по ДП № 46/2015 г. по описа на СО-СП / Пр. пр. № 434/2015 г. на Специализирана прокуратура/.

По тази причина със Заповед № ЗЦУ-232/01.03.2016 г. на изпълнителния директор на НАП е отстранен от служба, а със Заповед № 1130/09.11.2016 г. по негова молба е прекратено служебното му правоотношение.

Наказателното производство е прекратено с постановление от 13.08.2020 г. на прокурор при СП на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК, което е отменено с постановление на АСП от 08.07.2021 г. поради допуснати процесуални нарушения и отново прекратено с влязло в сила постановление на СП от 14.07.2021 г.

Неоснователно повдигнатото му обвинение и задържането му в следствения арест довели до засягане на неговите чест, достойнство и добро име, изразено в и причинило му неблагоприятни последици от най -различно психическо, семейно и социално естество, които трябвало да преживее: чувство на безнадеждност, загуба на основен източник на доходи за семейството, пропусната възможност за закупуване на по-голямо семейно жилище, пренебрежение/ обръщане на гръб/ от приятели и колеги, притеснения, страх, отчаяние и тревоги заради / от изхода на наказателното преследване и за стресовото състояние на съпругата и децата му в тази връзка; невъзможност да си намери друга 1 подходяща работа и да осигури средства за издръжката за децата; медийна разгласа на задържането и действията по наказателното производство предизвикали отрицателни обществени нагласи и изолация, загуба на уважение към личността му в предишната му позиция на дългогодишен експерт, икономически недоимък и т.н.

Предвид това моли съда да постанови решение , с което да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева , заедно с обезщетение за забава върху сумата , считано от 25.02.2016 г. до окончателното й изплащане .

В с.з. чрез пълномощника си поддържа предявените искове с доводи изложени в писмена защита . Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА и разноските.

Ответникът оспорва предявения главен иск с възражения за неустановеност / доказателствена неподкрепеност / и частична липса на основанието му/ обстоятелствата, представени като вредоносни/, както и относно размера му.

Последиците от медийната разгласа на случая, както и отстраняването на ищеца от заеманата държавна служба не може да се вменят в отговорност на прокуратурата, тъй-като това са последици, които не се намират в пряка причинна връзка с обвинението и задържането му в ареста, още повече, че органът по назначението е длъжен да отстрани държавен служител на основание чл. 100, ал.2 от ЗДСл, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 ,б.“а“ от НК , а настоящият случай не е бил такъв / обвинението му не е по чл.321, ал.3 от НК/.

Претендираният размер на обезщетение е изключително завишен и несъответен на справедливостта по смисъла на пар.1 от ЗР на ЗОДОВ вр. с чл.52 от ЗЗД: наказателното производство е с фактическа и правна сложност и продължителността му от 5 години не е извън разумния срок; ищецът не е търпял вреди от задържането му под стража , тъй-като е било само за 72 часа и не е мярка за неотклонение по смисъла на чл.57 и чл.63 , ал.1 от НПК; не му е наложена забрана за напускане пределите на страната; няма трайни следи върху физическото и психическото му здраве; размерът не е съобразен с обществено – икономическите условия и стандарт на живот в страната през 2020 г., когато средният годишен доход за едно лице съгласно официалните данни на НСИ е 7002 лева , а средният годишен доход – 6220 лева.

Съдът след като обсъди доводите на страните , прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Образуваното наказателно / в досъдебна фаза / производство с неговия предмет на разследване и продължителността му, привличането на ищеца в качеството на обвиняем за извършено деяние по чл.321, ал.6 от НК , задържането му под стража за срок от 72 часа , отстраняването му от държавна служба, прекратяването на служебното му правоотношение и прекратяването на наказателното производство са безспорни и установени факти по смисъла на чл. 154, ал.1 от ГПК с представените заверени копия на нарочните официални писмени документи, съдържащи предвидените в НПК и ЗДСл. волеизявления на компетентните държавни органи .

Влязлото в сила постановление на наблюдаващия прокурор, с което воденото наказателно производство е прекратено поради извод за недоказаност на деянието/ чл.321, ал.6 от НК/ , за което ищецът е обвинен / това, че за времето от м. ноември 2013 г. до м. ноември 2015 г. в гр. В. Търново се е сговорил с повече от едно лице да върши в страната престъпления, за които е предвидено лишаване от свобода повече от три години и чрез които 2 се цели да се набави имотна облага, а именно престъпления по чл. 282 НК, чл. 301 НК, чл.

214 НК/ е юридически факт , характеризиращ ex lege по заложена модерна правова законодателна концепция / аргумент от чл.31, ал.3 от КРБ/ повдигнатото му обвинение като материалноправно неоснователен, т.е. незаконен / смисълът на този израз е: несъответствие с обективната истина / наказателнопроцесуален акт.

Тази му характеристика изпълнява важна правна роля на първичен градивен елемент на правото на неоснователно обвиненото лице да търси осъществяване на имуществена отговорност/ имаща рисков, гаранционен и обективен характер/ от държавата чрез нейния правосубектен орган –Прокуратурата на РБ за всички преки и непосредствени вреди , произтекли от този акт, без при това да има значение добросъвестността на разследващия орган повдигнал обвинението - чл. 4, ал.1 от ЗОДОВ.

Отрицателната качествена определеност на обвинението идва от положението н а необореност на презумпцията за невиновност на обвиняемия до влизане в сила на осъдителна присъда , с която се установява противното / чл.16 от НПК/.

Органът на разследването когато привлича едно лице като обвиняем трябва да разполага с достатъчно доказателства , че е извършило деянието/ чл.219, ал.1 от НПК/ , осигуряващи възможност впоследствие съдът да си изгради убеждение , че обвинението е доказано по несъмнен начин/ чл.303, ал.2 от НПК/, защото иначе повдигането му се оказва един неоправдан риск.

Н а езика на гражданскоправната философия / липсва легално определение/ неимуществените вреди са неблагоприятни последици / аргумент от чл.51, ал.1 от ЗЗД , където ясно е казано : „ . . . последица от увреждането”/ от противоправно засягане на блага, които са предмет на абсолютни права или най-общо на някакъв правно защитим интерес/ ценност : лична неприкосновеност, свобода, здраве, чест, достойнство, добро име/ чл.32 от КРБ/ , тайна на информацията, душевно спокойствие/ благосъстояние/ и др.

Макар и това да са твърде абстрактни , трудно определяеми и преливащи, понятията по чл. 32 от КРБ преведени на общодостъпен език означават : 1/ обективна съвкупност от нравствени качества и принципи/ добродетели/, които заслужават уважение, предпоставят и запълват утвърдени обществени представи/ разбирания/ за правдиво и порядъчно поведение/ чест/; 2/ чувство за собствена значимост, ценност , основано на правилна самооценка , съзнание за обладаване на определени лични добродетели/ достойнство/ и 3/ известност в обществото и професионалната среда поради положителна качествена оценка/ признание за/ личността / добро име, авторитет /.

Неимуществените вреди се предполагат като налични/ в този смисъл е практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург/ , щом нарушението на правно закриляните ценности / противоправното състояние/ е достигнало някакво минимално ниво на значимост в обхвата на обективен цивилизован модел, очертан от утвърдените обществени разбирания на зачитането му, в който е съвместима субективната гледна точка на засегнатия според конкретните обстоятелства на случая .

С други думи достатъчно е да е налице потенциално вредоносно по същество правонарушение , т.е. такова , което според естествената/ нормалната/ логика на нещата, общественият разум приема, че е годно да породи онези присъщи/ обичайни/ за всеки човек с нормална психика душевни страдания, изпаднал в положение да търпи осъзнатите негови реални и/или възможни последици.

Няма съмнение, установява се от показанията на свидетелите Т.А. , Г. Ч. и А. К. / съпруга / и представените разпечатки от интернет сайтове на местни и централни информационни издания, че неоснователно повдигнатото на ищеца обвинение е / 3 естествено неминуемо/ засегнало неговите чест, достойнство и добро име поради разгласата/ узнаването на този факт в/от обществото в населеното място, където е живял и от начина, по който е задържан и отведен в следствения арест в гр.София/ внезапно , изненадващо и на служебното му място / , особено във връзка с положението му на дългогодишен държавен служител/ данъчен инспектор/, както и душевното му благосъстояние на равновесие и спокойствие, довело до неблагоприятни промени в неговия личен , семеен и социален живот, изразени в първоначален стрес от внезапното му задържане и чувство на срам и унижение , изживявания на притеснения/ безпокойства/ и мисловна обърканост с оглед евентуалното му осъждане по обвинението и как ще осигурява занапред средства за препитание на семейството заради загубената в тази връзка държавна служба , от чието изпълнение е изпитвал удовлетворение , нарушен сън, чувство на огорчение , потиснатост, изнервеност , затвореност в къщи и в себе си, намалени и избягвани социални контакти .

Затова му принадлежи субективното притезателно право да бъде компенсиран по справедливост- чл.52 от ЗЗД заради претърпяването им чрез потребителната стойност на парите- своеобразно средство за получаване на някакво морално удовлетворение / по причина, че няма измислено по-добро/ .

Носител на насрещното задължение да удовлетвори това право е държавата чрез прокуратурата в битността й на юридическо лице/ чл.137 от ЗСВ/- чл.2, ал.1, т.3, пр.3-то от ЗОДОВ, понеже съответният наблюдаващ прокурор от структурата й ръководи разследването по досъдебното производство и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане в изпълнение на функциите си да повдига и поддържа обвинението - чл.46, ал.2, т.1, вр. с ал.1 от НПК.

В закона липсва каквото и да било определение на понятието справедливост в правораздаването. Няма определение и в тълкувателните актове на ВС на НРБ и ВКС, а с а м о посочване на примерни показатели за „измерването й” в пари като израз на обществена оценка на засегнатите идеални блага на личността според конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Няма и някаква нормативно фиксирана казуистична “тарифа” за парична компенсация на морални вреди от отделни видове деликти , причинили различни физически и психически увреждания. По обща и разумна правораздавателна идея се има предвид обаче не субективното разбиране/ чувство/ за справедливост на всеки отделен съдия/ макар че фактически, то почти винаги се проявява , и няма как да не се проявява, щом законът мълчи и не определя съдържанието на това понятие като родово, нито фиксира някаква каузистична „тарифа” /, а изнамиране на някакъв обективен, преобладаващо приет от обществото, подход/ критерий за постигане на това явление за подобни случаи на конкретно разглеждания. С оглед философските прозрения на различни мислители във вековете и човешкия опит, понятието справедливост би могло да се определи като вид нравствен закон/ обществен идеал/, повеляващ на всеки и изразяващ съзнателно и доброволно зачитане на принципа на равенство между всички хора по такъв начин, че в отношенията им един към друг и към цялото общество , всеки от тях да се постави в положението на другите и да се отнася към тях, така както би желал да се отнасят с него – една мярка за заслужено компенсаторно равновесие в живота според човешкото поведение, целяща всеки да получи това , което другия получава при еднакви или сходни предпоставки и обстоятелства. Ясно е , че основен и общ ориентир по делата за обезщетения за неимуществени вреди, включително и по настоящото дело следва да бъдат обичайните разрешения в съдебната практика за други подобни и съпоставими случаи, разбира се при съобразяване на всички конкретни обстоятелства, имащи приложно значение при „оживяването” на понятието справедливост.