Определение № 538 от 21.09.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 538 гр. Варна, 21.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Н.ина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20263001000443 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба на БАНКА ДСК АД, срещу решение №244/10.06.2025г. по ГД №692/2023г. на ОС - Шумен, в частта, с която съдът е отхвърлил частично предявените от Банка ДСК АД срещу Д. А. А. установителни искове с основание чл.422 ГПК, като приел недействителност на договора за кредит поради противоречие с чл.10 от ЗПК. Исковете са отхвърлени за сумата от общо 3 854.72 евро, съставляващи разликата над уважения размер от 28 798,52 евро до предявения общ размер на претенциите от 32 653,24 евро – непогасено задължение по Договор за кредит за текущо потребление от 18.02.2022г., за които в полза на „БАНКА ДСК“АД е била издадена Заповед № 63/28.02.2024г. за незабавно изпълнение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК и във основа на нея е бил издаден изпълнителен лист № 61/28.02.2024г. по по гр.д. № 118/2024г. по описа на РС-Велики Преслав. /предмет на принудително събиране по изпълнително дело № 368/2024г. по описа на ЧСИ Р.Р., с рег. № 931 на КЧСИ, с район на действие ОС-Шумен/ Отхврълените претенции представляват: 86,13 евро главница; 3 173.94 евро възнаградителна лихва, изчислена за периода от 01.04.22г. до 14.02.2024г.; 400.52 евро обезщетение за забавено изпълнение за периода от 01.04.22г. до 14.02.2024г.; 132.78 евро законна лихва за периода от 15.02.2024г. до 26.02.2024г. и 61.36 евро разходи за изискуем кредит.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение в отхвърлителната му част, постановено при допуснато нарушение на материалния и процесуален закон.

На първо място се излагат оплаквания за неправилно приложение нормата на чл.10, ал. 1 ЗПК, доколкото не са установени нарушенията, визирани в нея касателно шрифта на процесния договор и приложимите към него Общи условия. Твърди се, че както договорът, така и ОУ са изписани в размер от 12.3 пункта на шрифт Таймс ню роман. Позовава се на практиката на СЕС, обективирана в решение по дело С-42/15 и в решение по дело С-331/18 (задължителни за националните съдилища) по отношение информационната функция на погасителния план и погрешното му възприемане за компонента от договора за кредит, поради което не следва да отговоря на законовото изискване за размер на шрифта. Същото се 1 твърди и аргументира и по отношение на Приложение № 3, съдържащо таксите по договора за кредит за текущо потребление. Разпоредбата на чл.10 ЗПК, предвид императивния си характер, не следва да бъде тълкувана разширително по отношение на всички приложения към договора за кредит. Твърди се, че в процесния договор и ОУ ясно и разбираемо за кредитополучателя са посочени основните реквизити на договора, респ. на поетото с него задължение, сред които: общ размер на кредита, срок, падежна дата, първоначален размер на приложимия лихвен процент - 5,65 %, и компонентите, които включва, ГПР. В условията на евентуалност, намира наложената от съда санкция за допуснато отклонение от предвидения шрифт в частта от погасителния план и Приложение №3, за несъразмерно висока и непропорционална на нарушението, по арг. на чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, както на чл. 47 от съобразителната част на директивата. Счита, че липсата на погасителен план не би довела до недействителност на договора, доколкото възприетото от СЕС по тълкуване на чл. 10, параграф 2, б. „и“ и параграф 3 Директива 2008/48/ЕО, следва да се възприема в смисъл, че само при погасяване на главницата и наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план, но не е задължителен реквизит на договора за кредит, а представлява структурирана разбивка на погасителните вноски - за техния размер, брой и падежни дати, които са посочени посочени и в договора. В заключение излага съображения, че по делото безспорно се установява размера и основателността на претенциите включени в исковата защита на Банка ДСК.

Въззивникът моли съда да отмени решението в отхвърлителната му част като постанови друго, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Претендират се и сторените разноски за двете инстанции и заповедното производство, вкл. ю.к.възнаграждение.

В законоустановения срок по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната стрaна Д. А. А., чрез пълномощника му адв.Св. М. от АК-Шумен, с който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Посочва, че действително по делото е установено разминаване на шрифта на договора в отделните негови части от императивното правило на чл.10 ЗПК. Аргументира, че преценката на съда за това не е по целесъобразност, а по прилагане на закона. Посочва се още, че е налице разминаване и по отношение обявения в договора размер на ГПР от 6.01%, а в действителност прилагани 7.50%, което е било констатирано от съда. Това сочи на заблуждаващия характер на изискването за посочване на ГПР, като последният не може да изпълни предназначението си на стандартизиран показател за финансова тежест на съответния кредитен продукт. Страната претендира въззивният съд да остави жалбата без уважение като потвърди първоинстанционното съдебно решение. Претендира определяне на възнаграждение по реда на чл. 36а ЗАдв. за въззивното производство от АК-Шумен.

Съдът, при преценка допустимостта на производството констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, поради което се преценява като процесуално допустима. Извършеното от първата инстанция администриране на жалбата е надлежно.

С жалбата и отговора не се правят нови доказателствени искания както и не се навеждат нови твърдения за релевантни за спора факти, не се правят обосновани оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения. Предвид така очертания от жалбите спор, въззивният съд намира, че не се налага служебно даване указания на страните за предприемане на процесуални действия за доказване на релевантни факти и обстоятелства нито са налице основания за служебно събиране на доказателства от въззивния съд /по 2 приложение на императивна правна норма/.

Въззивният съд, в проверката по реда на чл.267 от ГПК констатира, че въззиваемият Д.

А. А. се представлява от назначен особен представител на разноски на ищеца, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. На процесуалния представител на въззиваемия за въззивното производство – адв. С. М., следва да бъде определено възнаграждение, което да бъде авансирано от ищеца-настоящ въззивник. Възнаграждението на особения представител следва да бъде определено по размер съгласно чл.36, ал.3 и ал.4 от ЗАдв. от АК-Шумен.

За изслушване на становищата на страните по същество на спора, следва делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което съставът на ВАпС, на осн. чл. 267 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на „БАНКА ДСК“ АД-гр. София срещу решение № 166/03.07.2026г. по ГД № 372/2025г. по описа на Шуменския окръжен съд, в отхвърлителната част по исковите претенции с правно основание чл.422 ГПК.

НАСРОЧВА производството по ВТД №423/2026г. по описа на ВнАС, ТО, в о. с. з. на 02.12.2026г. от 14.00 часа, за които дата и час да се призоват страните с препис от определението, съответно въззивникът – с препис от постъпил отговор по ВЖ.

ДА СЕ ИЗПРАТИ ИСКАНЕ до Адвокатски съвет при Адвокатска колегия гр.Шумен за определяне размер на възнаграждението на назначен особен представител на Д. А. А. – адвокат С. М., за защита интересите на страната по инициираното от Банка ДСК АД обжалване с въззивната жалба вх. № 4244/22.07.2026г. по Вх. Рег. на ШОС на решението по ГД №372/2025г. по описа на ОС-Шумен.

Определеното от АК-Шумен възнаграждение за особен представител във въззивното производство следва да бъде внесен от въззивника и ищец БАНКА ДСК АД по набирателна сметка на въззивната инстанция АС-Варна, за което съдът допълнително ще укаже срок за изпълнение.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът:

УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.

УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

УКАЗВА на „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуалния представил ю.к. Н. В., че предвид предоставения на страната електронен достъп до делото и осъществените от страната процесуални действия по делото посредством ЕПЕП (в т.ч., но не само депозиране на въззивната жалба), отчитайки и липсата на данни по см. на чл. 38а, ал. 4 ГПК за оттегляне на даденото съгласие, че е налице съгласие за приемане на електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции по арг. на чл. 38а, ал. 3 ГПК, като всички съобщения и призовки до страната ще бъдат връчвани по електронен път – посредством ЕПЕП, с приложение фикцията за връчване по чл. 41а ал.1 ГПК, приложима при ползване на портала за комуникация със съда.

3

УКАЗВА на страните, че посочването от пълномощник на страна, задължена да поддържа електронна кореспонденция по чл. 50, ал. 5 ГПК, на съгласие за уведомяване чрез ЕПЕП се приравнява на избран от упълномощителя начин за електронна комуникация със съда по смисъла на чл. 38, ал. 2 ГПК, като предупреждава тази страна, че оттегляне на съгласието на пълномощника при липса на посочен друг начин на сигурно връчване се приравнява на неизпълнение на законово задължение, осуетяващо своевременно уведомяване и съдът може да наложи глоба на лицето, неоснователно отложило делото по арг. на чл. 92а ГПК или поради неизпълнение на дадените с настоящото определение указания на осн. чл. 89 ал.1 т.2 ГПК, както и ще възлага на тази страна разноски за изготвяне на преписи от електронни книжа, подавани от насрещната страна.

Съдебните книжа, предназначени за Банка ДСК АД, представлявана в производството по делото от ю.к. В., да се връчат чрез ЕПЕП, с оглед качеството на дружеството на задължено лице по см. на чл. 50, ал. 5, вр. чл. 38, ал. 2 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4