Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 23.11.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
98/2021
Подписан
23.11.2021

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н И Е

№356 23.11.2021 г. гр.Бургас

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение

На двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав :

Председател: Дарина Костова

Секретар

: Ани

Цветанова като разгледа докладваното от съдията Костова гр.д.№ 98 по описа за 2021 година,за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по повод на искова молба от А.А.М.,

ЕГН **********, ***, местност *** ***, чрез: адв. адв. Виктория Георгиева Стоянова-Костова, член на САК, вписана в Регистъра на адвокатите на Софийската адвокатска колегия с номер **********, от „Гунева и Ангелова” Адвокатско дружество, Адрес за кореспонденция: гр. София 1000, р-н Средец, ул. Граф Игнатиев № 9, вх. Б, ет. 1, офис 1, Адвокатско дружество „Гунева § Ангелова“ против Х.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска от съда да осъди ответницата да заплати на ищеца суми в общ размер на 39 288,81 лева, от които сума в размер на 28 580,27 лева, за заплащане на приспадащата се част на ответницата, в качеството й на солидарен длъжник, по Договор за жилищен кредит от 06.11.2006 година, сключен с „БАНКА ДСК“ ЕАД, град Несебър, и по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 09.03.2016 година, сключен с „Обединена българска банка“ АД за периода от месец януари 2014 година до месец декември 2020 година, включително, заедно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сума в размер на 10 708,54 лева, с правно основание чл.

86 ЗЗД, за заплащане на законна лихва за забава, считано от по-късната дата из между датата на падежа на всяка от вноските и датата на плащане на всяка от тях, съобразно приспадащата се част на солидарния длъжник, до 18.01.2021 година. Претендират се и за заплащане на направени от ищеца разноски в производството по обезпечение на иск по ч. гр. дело № 2 по описа за 2021 година на Окръжен съд-град Бургас, и производството по налагане на допуснатите обезпечителни мерки по изпълнително дело № 6 по описа за 2021 година на ЧСИ Делян Николов, peг. № 804, с район на действие Окръжен съд-град Бургас, както следва: 40 лева - държавна такса за образуване на производство за обезпечаване на бъдещ иск, 2 451.60 лева, за заплатен адвокатски хонорар, 24 лева - такса за образуване на изпълнително дело, 72 лева - такса за налагане на запор и 20 лева - такса за връчване на съобщение. Претендират се направените в настоящото производство разноски.

Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи. Заявява, че бракът им е прекратен с решение от 27.03.2018 година, постановено по гражданско дело № 91 по описа на Районен съд- Несебър, но са във фактическа раздяла от началото на 2014 г. Сочи се в исковата молба, че по време на брака си, страните са придобили режим на СИО недвижим имот, представляващ Овощна градина с площ 1 000 кв. метра, трета категория, находящ се в местността „Солуджана“, землище на село Кошарица, община Несебър, област Бургас, представляващ имот № 15243 от масив 15, за което бил съставен нотариален акт **, том **, рег. № ****, дело № *** от 20**година на нотариус Мария Бакърджиева.

След придобиването на имота, бившите съпрузи променили предназначението му и съгласно издадено Разрешение за строеж № 28/05.06.2006 година изградили двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***.

Поради необходимостта от извършване на строителство и на довършителни работи на общото им жилище, страните сключили Договор за жилищен кредит от 06.11.2006 година с „БАНКА ДСК“ ЕАД, по силата на който им е отпуснат кредит в размер на 91 000 лева, за строителство и довършителни работи на жилищната сграда. За обезпечаване на вземането е учредена в полза на банката договорна ипотека върху поземлен имот № ***, находящ се в село Кошарица, община Несебър, област Бургас, ведно с правото на строеж за изграждане на двуетажна еднофамилна жилищна сграда.

На 09.03.2016 година, страните сключили и Договор за предоставяне на ипотечен кредит с „Обединена българска банка“ АД, с който им е предоставена сума в размер на 72 300 лева за рефинансиране на ипотечния кредит, отпуснат от „Банка ДСК“ ЕАД с Договор за жилищен кредит от 06.11.2006 година. След извършеното рефинансиране е заличена вписаната в полза на Банка ДСК“ ЕАД договорна ипотека върху горепосочения недвижим имот. Ищецът сочи, че и по двата договора за кредит, страните са били кредитополучатели-длъжници при условията на солидарност, като в тази връзка се позовава на разпоредбата на чл. 1.1. а (1) от Договора за предоставяне на ипотечен кредит от 09.03.2016 година.

Заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД, поради липсата на други уговорки между страните това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.

Сочи се от ищеца, че след прекратяване на брака, собствеността на недвижимия имот, за който са поети кредитни задължения от страна на бившите съпрузи е трансформирана на обикновена съсобственост между тях.

Твърди се в исковата молба, че за периода от януари 2014 година до месец декември 2020 година, включително, задълженията за месечни вноски по отпуснатите кредити са погасявани единствено от ищеца А.М., като към момента на подаване на исковата молба общата изплатена сума е в размер на 57 161.03 лева. В тази връзка се сочи, че задължението на ответницата следва да се формира на база половината стойност от всяка изплатена месечна вноска по кредитите, като в случая задължението й възлиза в размер на 28 580,27 лева, за периода от месец януари 2014 година до месец декември 2020 година, както и законна лихва за върху всяка от месечните вноски в общ размер на 10 708.54 лева, формирана считано от по-късната дата измежду датата на падежа на всяка заплатена вноска и датата на нейното плащане до 18.01.2021 година. Заявява се, че въпреки опитите за доброволно уреждане на отношенията между страните и отправените до ответницата покани, последната до настоящия момент не е извършвала никакви плащания по поетите договорни задължения и отказва да изпълнява задълженията си на солидарен длъжник.

За обезпечаване на вземанията на ищеца по настоящата искова молба е било образувано частно гражданско дело № 2 по описа за 2021 година на Окръжен съд- Бургас, по което е постановено Определение от 04.01.2021 година и е допуснато обезпечение на настоящия иск. В тази връзка е издадена обезпечителна заповед № 1 от 04.01.2021 година, въз онова на която е било образувано изпълнително производство № 6 по описа за 2021 година на ЧСИ Делян Николов.

По отношение на допустимостта на предявените искове се излагат твърдения, че същите са с правно основание в чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 32, ал. 2 СК за заплащане на сумата в размер на 28 580,27 лева , представляваща ½ част от изплатени от ищеца месечни вноски по двата договора за кредит, за периода от месец януари 2014 година до месец декември 2020 година, включително и с правно основание в чл. 86 ЗЗД за заплащане на законна лихва за забава, считано от датата на заплащане на всяка месечна вноска до 18.01.2021 година в общ размер на 10 708,54 лева.

Заявява се, че от представените с исковата молба доказателства се установява, че за ищеца е налице активна легитимация за предявяване на исковете. Задължението по процесните договори за кредит е поето по време на съществуването на гражданския брак на страните, като считано от месец януари 2014 година задължението е било погасявано само от ищеца, поради което за него възниква правото на регресен иск към другия длъжник, при условията на чл. 127, ал. 2 ЗЗД.

На следващо място ищецът излага твърдения за основателност на предявените искове. Позовава се на представените с исковата молба писмени доказателства, от които се установява валидно възникнала солидарна отговорност между страните по Договор за жилищен кредит от 06.11.2006 година с „БАНКА ДСК“ ЕАД и по Договор за предоставяне ипотечен кредит с „Обединена българска банка“ АД от 09.03.2016 година, което е предпоставка за възникналото в полза на ищеца правото на регресен иск и законна лихва за забава. В тази връзка се посочва, следното: задълженията по процесните кредите са поети от страните през време на брака; отпуснатата сума е използвана за задоволяване на семейни потребности, свързани със строителство и довършителни работи на жилище, което е било СИО по време на съществуването на брака, а впоследствие обикновена съсобственост между бившите съпрузи; единствено ищецът е заплащал изцяло погасителните вноски, считано от фактическата раздяла между съпрузите до настоящия момент; налице е редукция на имуществения партимониум на ищеца в резултат на погасените само от него месечни вноски; налице е обогатяване под формата на спестяване на разходи от страна на ответницата в размер на приспадащата й се ½ част от вече погасените месечни вноски за процесния период; налице е единност и еднаквост на елементите на фактическия състав, обусловил обедняването на ищеца и обогатяването на ответника; липсва на съвместен принос и на съпружеска общност между страните в момента на погасяване на всяка една от месечните вноски.

От изложените в исковата молба обстоятелства и представените с нея доказателства се прави извода, че ищецът с лични средства е изпълнил в повече от своята част, както и че ответната страна не е извършвала каквито и да било погасявания на поетото общо задължение, поради което за ищеца възниква правото да предяви регресен иск срещу другия солидарен длъжник, по процесните договори за кредит, за заплащане на приспадащата му се част от вече погасените месечни вноски, както и законна лихва за забава за всяка отделна вноска. Заявява се, че отпуснатите от банките парични средства са послужили за удовлетворяване на семейни, а не на лични нужди поради което солидарната отговорност на страните е възникнала на основание чл. 127, ал. 1 ЗЗД, както и на основание чл. 32, ал. 2 СК. Сочи се още, че солидарната им отговорност е изрично предвидена в самите договори за кредит, а получените парични средства са използвани за цел, свързана с общото им жилище, като страните са се облагодетелствали в равна степен. В тази връзка се сочи, че отпуснатия кредит бил целеви и е изразходван на три етапа, от които първия етап - 45 500 лв. за изграждане на груб строеж с покрив, втория етап - 27 300 лв. за вътрешна дограма, външна изолация и мазилка, инсталации, вътрешни мазилки и третия етап - 18 200 лв. за вътрешна дограма, шпакловки, боядисване, облицовки и настилки.

Отново се подчертава обстоятелството, че вноските по кредитите за процесния период са изплащани само от ищеца с негови лични средства, както по време на брака, така и след неговото прекратяване. В тази връзка се сочи, че когато заемът е платен по време на фактическа раздяла, касае се за лични средства на съпруга, поради което претенцията е основателна, тъй като е свързана с уреждане на имуществените отношения между съпрузите след прекратяването на брака им. Сочи се, че погасяването на задължения от единия съпруг поражда облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат уредени след прекратяване на брака, тъй като е налице обогатяване на ответницата за сметка на ищеца. Изтъква се обстоятелството, че прекратяването на брака не води до отпадане на солидарния характер на поетите през време на брака задължения, свързани със задоволяване на нуждите на семейството, тъй като кредиторът може да претендира от всеки от солидарните длъжници дълга в пълен размер при условията на чл. 121 и сл. от ЗЗД, включително по време на фактическата раздяла на съпрузите. Последната е обективно състояние, което се характеризира с липса на всякакви връзки между съпрузите-духовни, икономически и физически, поради което изразходваните само от единия съпруг средства за погасяване на общо задължение са с личен произход.

По отношение на претенцията за законната лихва за забава, се излагат твърдения, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на длъжника за заплащането й. Поради неизпълнение от страна на ответницата на задълженията й по договорите за кредит, за ищеца възниква правото да получи обратно платените над приспадащата му се част суми за погасяване на кредитните задължения, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за просрочени задължения в лева върху дължимите суми. Ангажира доказателства. Претендира разноски.