Решение № 200 от 17.07.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Шумен, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20233600500219 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК 175074752, представлявано от С.Н.Н. и Н.М.Л., чрез пълномощника юрисконсулт Р.И.Р..а срещу решение № 86/03.02.2022 г. по гр.д. № 1756/2022 г. по описа на ШРС в частта, в която са отхвърлени предявените от дружеството установителни искове за главница за сумата над 24.70 лева до 773.28 лева и за договорно възнаграждение в размер на 748.58 лева.

Жалбоподателят намира решението за неправилно в обжалваната част, по съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да установи съществуването вземане на „ Профи Кредит България „ ЕООД срещу А. И. А. относно претендираната главница за сумата над 24.70 лева до 773.28 лева и за договорно възнаграждение в размер на 748.58 лева, ведно със законната лихва от входиране на заявлението до окончателното плащане на вземането.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемия А. И. А., чрез пълномощника адв. Р. К. от ШАК, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени и извършените деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:

1

Гр.д. № 1756/2022 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемия, имаща за предмет искане за признаване за установено съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответника в размер на 3 279.68 лева, от които 1 451.15 лева – главница, 534.13 лева – договорно възнаграждение, 237.23 лева – възнаграждение за закупена услуга Фаст, 704.07 лева –възнаграждение за закупена услуга Флекси, 235.28 лева – лихви за забава и 117.82 лева – законна лихва, дължима за периода 05.01.2022 г. – датата на предсрочна изискуемост до 30.05.2022 г., представляващи неизплатени задължения по договор за потребителски кредит № 30039997466, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до плащане на вземането.

В отговора си ответникът е оспорил предявените искове като изцяло неоснователни, навеждайки възражения, че между страните не са били договорени и не са му били предоставени услуги Фаст и Флекси, както и, че сключеният договор за кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1 от ЗПК, заобикаля изискванията на чл.10а, чл.19, ал.1 и чл.19, ал.4 от ЗПК и противоречи на добрата търговска практика.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД; чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД; чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.288 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.288 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като е постановил решение, с което е признал за установено, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.287 и чл.288 от ТЗ, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, по отношение на А. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Градище, обл.

Шумен, ул. .... № 1 и „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София 1404, обл. София, район Средец, бул. България № 49, бл.

53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от С.Н.Н. и Цветелина Г. Станева, че съществува вземане на „Профи Кредит България” от А. И. А. в размер на 24.70 лева, представляващо парично задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 15.10.2019 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2022 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 543/01.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1175/2022 г. по описа на Районен съд – Шумен и е отхвърлил предявения иск до пълния предявен за установяване размер 1 451.15 лева като неоснователен; отхвърлил е предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, гр.

София против А. И. А. иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.287 и чл.288 от ТЗ, вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 534.13 лева, представляващо задължение за плащане на възнаградителна лихва върху заета сума по договор за кредит от 15.10.2019 г., сключен между страните по делото, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 543/01.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1175/2022 г. по описа на ШРС, като неоснователен и недоказан; отхвърлил е предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София против А. И. А. иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.287 и чл.288 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за признаване за 2 установено съществуването на вземането за сума в размер на 237.23 лева, представляващо задължение за плащане на възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ по договор за кредит от 15.10.2019 г., сключен между страните по делото, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 543/01.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1175/2022 г. по описа на ШРС, като неоснователен; отхвърлил е предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София против А. И. А. иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл. 287 и чл.288 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 704.07 лева, представляващо задължение за плащане на възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по договор за кредит от 15.10.2019 г., сключен между страните по делото, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 543/01.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1175/2022 г. по описа на ШРС, като неоснователен; отхвърлил е предявения от „Профи Кредит България” ЕООД гр. София против А. И. А. иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.287 и чл.288 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 235.28 лева, представляващо задължение за плащане на лихви за забава по договор за кредит от 15.10.2019 г., сключен между страните по делото, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 543/01.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1175/2022 г. по описа на ШРС, като неоснователен; отхвърлил е предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, гр.

София против А. И. А. иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.287 и чл.288 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 117.82 лева, представляващо задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 05.01.2022 г. – 30.05.2022 г. по договор за кредит от 15.10.2019 г., сключен между страните по делото, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 543/01.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1175/2022 г. по описа на ШРС , като неоснователен; определил е в полза на ищеца „Профи кредит България“ ЕООД гр. София, разноски в производството – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100.00 лева и е осъдил А. И. А. да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД гр. София направените в исковото производство деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 2.45 лева, както и направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 1175/2022 г. на ШРС, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 0.87 лева.

Решението се обжалва от ищеца в частта, в която са отхвърлени предявените от дружеството установителни искове за главница за сумата над 24.70 лева до 773.28 лева и за договорно възнаграждение в размер на 748.58 лева.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

При проверка по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо в обжалваната част.

По съществото на спора, от събраните по делото писмени доказателства се доказва и не спори, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит 3

„ПрофиКредитСтандарт“ № 30039997466/15.10.2019 г., при следните параметри: сума по кредита – 1 900 лева, срок на кредита – 36 месеца, размер на вноската – 92.11 лева, дата на погасяване – 15-то число на месеца, ГПР – 49.15 %, ГЛП – 41.00 %, лихвен процент на ден – 0.11 %. Със същия договор ответникът се е съгласил да му бъдат предоставени допълнителни услуги Fast и Flexy, срещу възнаграждение в размер на 380 лева за допълнителна услуга Fast и в размер на 1 102 лева за допълнителна услуга Flexy, платими на вноски от по 41.17 лева, дължими заедно с месечната погасителна вноска по кредита, като размерът на общото задължение по кредита е бил определен на 4 798.20 лева, а на вноската – на 133.28 лева. С договора е било договорено рефинансиране по предходен кредит на ответника към „Профи Кредит България“ ЕООД, в размер на 1 369.81 лева.

С преводно нареждане от 15.10.2019 г. заемодателят е превел по сметка на заемателя в „Търговска банка Д“ сумата от 530.19 лева, явяваща се разлика след удържане от сумата по кредита на сумата за рефинансиране, в размер на 1 369.81, лева по кредит № 30039415078.

С уведомително писмо от 06.01.2022 г. до длъжника кредиторът е обявил предсрочна изискуемост на кредита, считано от 05.01.2022 г.. Уведомлението е било връчено на ответника чрез известие с обратна разписка и получено лично от него на 14.01.2022 г..

На 31.05.2022 г. заемодателят е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което, по ч.гр.д. № 1175/2022 г. по описа на ШРС срещу заемателя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 543/01.06.2022 г., с която е задължен да заплати сумите от 1 451.15 лева – главница по неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № 30039997466/15.10.2019 г., 534.13 лева – договорна лихва за периода 15.12.2020 г. – 05.01.2022 г., 237.23 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, 704.07 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, 20.00 лева – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането начислени на 24.08.2020 г., 235.28 лева – лихва за забава за периода от 16.11.2019 г. до 05.01.2022 г., 117.82 лева - законна лихва за периода 05.01.2022 г. – 30.05.2022 г., законната лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането и 115.99 лева – разноски по делото. В законоустановения срок длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което заповедният съд е указал на кредитора да предяви вземанията си по съдебен ред, което същият е сторил в едномесечен срок от връчване на уведомлението, с разглежданата искова молба.

С влязло в сила решение № 86/03.02.2023 г. по гр.д. № 1756/2022 г. по описа на ШРС в отношенията между страните е признато за установено, че в полза на кредитора по процесния договор за кредит съществуват валидни, ликвидни и изискуеми вземания, както следва: 24.70 лева, представляващо парично задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 15.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2022 г. до окончателното й плащане.

От заключението на вещото лице по допуснатата СГЕ се установява, че шрифтът на процесния договор за потребителски кредит № 30039997466/15.10.2019 г., ведно с приложенията към него е несерифен „Колибри“, с големина 12.2 pt.

4

От заключението на вещото лице по допусната ССЕ се установява, че за периода от датата на предоставяне на кредита – 15.10.2019 г. до 12.01.2021 г. ответникът е извършил плащания по кредита в размер общо на 1 875.30 лева, от които ищецът е погасил 448.85 лева – главница, 748.58 лева – договорни лихви, 540.70 лева – суми по допълнителен пакет, 37.17 лева – лихва за закъснение и 100.00 лева – такси.