Решение № 1184 от 22.07.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3412/2021
- Вид
- Решение № 1184
- Подписан
- 22.07.2021
- В сила
- 17.01.2022
- Състав
- Поля Петрова Сакутова
Цитирани разпоредби
- чл.45, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 404, ал.1, т.1 и т.12 · Кодекс на труда
- чл. 404, ал.1, т.1 и т.12 · Кодекс на труда
- чл.404, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.404, ал.4 · Кодекс на труда
- чл. 415, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1184 гр. Пловдив , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20215330203412 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Медицински изделия и компоненти ЕООД, седалище и адрес на управление : ***, представлявано от А.А. чрез адв. Л.К. от АК-Пловдив против Наказателно постановление № 16-003077 от 05.02.2021 г., издадено от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Л. К. от АК-Пловдив, която поддържа жалбата по направените в нея оплаквания. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от Н. К., началник отдел „Адмнистративно информационно и правно осигуряване“ в ДИТ- Пловдив, която счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
След извършена проверка на инспектори към Инспекцията по труда на 1 дружеството жалбоподател е било издадено предписание, за което бил съставен протокол № ПР 2026757/23.10.2020 г.
В т.16 от съставения протокол било предписано на дружеството като работодател на Ж.П. да изплати начисленото по ведомост трудово възнаграждение за месец май 2019 г.в размер на 434,55 лв..
Във връзка с проверка относно изпълнение на даденото предписание от страна на служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив на дружеството жалбоподател била изпратена и връчена призовка по чл.45, ал.1 от АПК, с която е изискано представяне на доказателства по изпълнение на предписание по т.16 от протокол изх.№ ПР2026757/23.10.2020 г.
На 10.12.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“-Пловдив по време на извършената проверка по документи било установено, че в указания срок до 20.11.2020 г. дружеството жалбоподател не е изпълнило даденото задължително за изпълнение предписание по т.16 от протокол изх.№ ПР2026757/23.10.2020 г. относно изплащане на трудово възнаграждение за месец май 2019 г. на Жоржик Погосян.
Проверяващите констатирали, че предписанието не било изпълнено и към датата на протеклата проверка.
С оглед резлутатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 16-003077 от 10.12.2020 г., връчен на представител на дружеството срещу подпис на същата дата.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу съставения АУАН постъпило писмено възражение, с което било изразено несъгласие с резултатите от проверката, като били представени доказателства за предявяване на отрицателен иск в съда за недължимост на сумата, която според предписанието дружеството като работодател следвало да плати на работника.
Като взел предвид всички събрани писмени доказателства включително и представените от жалбоподателя –искова молба вх.
№54780/14.12.2020 г. пред РС-Пловдив, административнонаказащият орган приел фактическата обстановка, възприета от наказващия орган за правилна и издал обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Ат. Д. П., както и призовка и по чл.45, ал.1 от АПК, протокол за извършена проверка изх.№ ПР2026757/23.10.2020 г., искова молба вх.№54780/14.12.2020 г., подадена пред РС-Пловдив.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел, като намира 2 същите за последователни, логични и непротиворечиви. Същите са в съответствие с писмените доказателства по делото.
В процесния случай е било прието, че дружеството жалбоподател е било задължено да изпълни т.16 от даденото предписание, обективирано в протокол за извършена проверка изх. № ПР 2026757/23.10.2020 г.
Предписанието няма данни да е било обжалвано, поради което е било влязло в законна сила.
По отношение на изтъкнатото от защитата обстоятелство, че предписанието не е било обжалвано, но е бил предявен иск от страна на работодателя, следва да се обърне внимание на разпоредбата на чл.404, ал. от К Т . В чл.404, ал.3 КТ се съдържа ограничение да бъде издадено предписанието в случаите по чл. 404, ал.1, т.1 и т.12 КТ - може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба, когато в случаите по ал. 3 по един и същ въпрос е дадено задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда. Ограничението по чл.404, ал.3 КТ е задължително условие за допустимост да бъде дадено предписанието, а от друга страна след като предписанието е дадено, изискването да не е предявен иск пред съда, е изключващо основание предписанието да бъде изпълнено при преценката на въпроса за възникнало задължение за изпълнение на предписание по чл.404, ал.1, т.1 и т.12 КТ, както административнонаказващият орган при издаването на НП, така и съдът при преценката за законосъобразност на НП, следва да проверят спазването на изискването по чл.404, ал.3 КТ - отрицателна предпоставка, която наред с предвиденото по чл.404, ал.4 КТ, при противоречие със съдебен акт, изключва задължението за изпълнение на предписанието. В този смисъл е и решение № 4501 от 06.08.2020 г. по адм.д. № 5505/2020 г. на Административен съд – София. Цитираната разпоредба има предвид предявяване на иск от страна на работника, а не на такъв, предявен от работодателя. Това е така, тъй като издаването на предписанието е направено по искане на работника. Нещо повече дори след издаване на предписанието той може да защити правата си и по друг ред – пред съда. И при предявен иск от страна на работника предписанието е съобразено с изискванията на закона, ако същото е издадено преди предявяване на иск от работника пред съда т.е. то е законосъобразно, но предявеният иск е основание предписанието да не бъде изпълнено.
Ирелевантен за административнонаказателното производство е предявеният иск от работодателя пред съда и то след съставяне на АУАН.
С оглед всичко изложено правилно е било прието неизпълнение на предписание от страна на жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство.
Налице е правилно приложение на материалния закон. Визираната в чл.
415, ал. 1 от КТ отговорност е налице, когато не е изпълнено задължително 3 предписание по спазване на трудовото законодателство, издадено от оправомощен за това орган. За извършеното нарушение на дружеството е била наложена санкция в минимален размер, която съдът намира за справедлива и правилно определена.
При извършената служебна проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и на НП съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. Спазени са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП са съставени от компетентни лица.
Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се състои и да организира в пълен обем защитата си.
С оглед всичко изложено наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и при направено искане от ответната страна, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните от въззиваемата страна разноски. Предвид че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и участието на страната, в чиято полза следва да бъде постановено решението, със състои само в едно съдебно заседание, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс , чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление № 16-003077 от 05.02.2021 г., издадено от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на Медицински изделия и компоненти ЕООД, седалище и адрес на управление : ***, представлявано от А.А., ЕИК 203386468 за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА Медицински изделия и компоненти ЕООД, седалище и адрес на управление : ***, представлявано от А.А. , ЕИК 203386468 да заплати на Инспекция по труда сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5