Решение № 3905 от 27.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3905 гр. */*****, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110125520 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от ********* , уточнена с молба с вх. № 52726/18.02.2026г. срещу „А3 *********“ ЕООД с която са предявени осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 3067,75 евро, представляваща неплатено възнаграждение за предоставени услуги по фактура №********г., издадена на основание сключен неформален договор с предмет изготвянето на тръжна документация, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба – 07.05.2025г., до окончателното плащане, и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 522,31 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 23.02.2024г. до 06.05.2025г.

Ищецът твърди, че в качеството си на изпълнител по неформален договор за юридически услуги изпълнил точно престацията си, изразяваща се в изготвянето на тръжна документация за обществена поръчка– Строителство на обект „*********, с. ********, общ.

*******,. Съгласно постигнатата уговорка между страните насрещното задължение на ответника било да заплати на адвокатското дружество сумата от 5 000 лв., представляваща възнаграждение за извършената работа, като върху тази сума се дължал и ДДС. На 08.02.2024 г. адвокатското дружество издало Фактура № ******** г. за сумата от 6 000 лв., от които 5 000 лв. за правни услуги, а останалите 1000 лв. - за начисленият ДДС със ставка 20 %. Твърди, че изпълнил публичното си задължение за внасяне на дължимия се ДДС по фактурата, а ответникът я осчетоводил, като ползвал данъчен кредит по нея. С имейл от 28.02.2024 г. представител на ответното дружество признавал. че работата е приета, но въпреки многократните покани, дължимото се възнаграждение не било платено. По арг. от чл. 303а, ал. 3 ТЗ счита, че изискуемостта на вземането му настъпила с изтичането на 14дневен срок от деня на получаване на фактурата от насрещната страна – на 08.02.2024г., 1 поради което ответникът му дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена за периода от 23.02.2024г. до 06.05.2025г. Иска от съда да му присъди съдебно предявените вземания, като претендира и законна лихва и разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока за това.

В проведеното на 24.02.2026 г. открито съдебно заседание по делото ответникът не изпраща представител.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът е намерил, че това искане следва да бъде уважено поради наличието на предвидените в закона предпоставки.

На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място същият не изпрати представител в първото заседание по делото, като не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - с разпореждането от 05.06.2025г., което е редовно връчено на ответника чрез законния му представител с преписа от исковата молба, на същия са указани последиците от неявяването на негов представител в съдебно заседание.

Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По разноските:

При този изход на спора ищецът има право на разноски в настоящето производство, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, включващ сумите от 434,60 евро за адвокатско възнаграждение и 143,92 евро за държавна такса в настоящето производство, 20,45 евро за държавна такса и 204,52 евро за адвокатски хонорар в производството по ч.гр.д.

№20111/2025г. по описа на СРС, образувано по молба за обезпечение на бъдещ иск.

При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „*********“ ЕООД с EИК ********* със седалище и адрес на управление гр.*/*****, ул. „**********“№6, ет. 2 да заплати на „*********, БУЛСТАТ 176216425 с адрес гр. */*****, бул. „********** №33 на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумите от 3067,75 евро, представляваща неплатено възнаграждение за предоставени услуги по фактура №********г., издадена на основание сключен неформален договор с предмет изготвянето на тръжна документация, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба – 07.05.2025г., до окончателното плащане, сумата от 522,31 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 23.02.2024г. до 06.05.2025г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 578,52 евро, представляваща сторени съдебни разноски в настоящето производство и сумата от 224,97 евро за разноските в производството по ч.гр.д. № 20111/2025г. по описа на СРС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

2

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3