Решение № 261124 от 14.07.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

Номер

......./14.07

Година 2021 гр. София

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-13 състав на тридесети юни

Година 2021 в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Владимир

Вълков секретаря

Весела

Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1010 по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Предмет на разглеждане са предявени при условията на чл. 694 ТЗ обективно съединени положителни установителни искове.

Производството е образувано по искане на „А.К.“ ЕООД, представлявано от адв. Б.З. от

САК.

Ищецът „А.К.“ ЕООД – София чрез адв.

Б.З. твърди в рамките на откритото производство по несъстоятелност да е отречено предявено от него вземане срещу ответника „Г.У.С.ИВ.“ ЕАД – в несъстоятелност (ГУСВ). Сочи, че предявено вземане в размер на 104 333,67 лв., представляващо законна лихва върху главница от 125293,16 лв., формирана за периода от 10.12.2013 г. до 25.02.2019 г. му е прехвърлено от „Б.-М“ ЕООД с договор от 25.04.2019 г., който от своя страна придобил същото вземане от „Б енд В Б.“ ЕООД по договор за цесия от 30.12.2013 г. Сочи се за вземането да е издаден и изпълнителен лист от 17.02.2016 г. по т.д. № 8147/13 г. на СГС, VI-12 състав. Със същия договор е прехвърлено и вземане в размер на 38078,40 лв. – вземане за мораторна лихва по изп.д.

№ 441/17 г. по описа на ЧСИ А.Д.. Поддържа, че цесията е съобщена на длъжника чрез негов служител – Г. П. на 02.05.2019 г. Ищецът твърди да притежава и вземания, придобити по договор за цесия, сключен на 11.02.2019 г. с „Е.“ ЕООД, придобил от своя страна вземане на „П.“ ЕООД с договор от 11.02.2019 г. и издаден изпълнителен лист от 25.10.11 г., включващо 85 000 лв. – главница по договор за СМР Б1/25.08.09 г. и фактури 53/24.11.2009 г. и 54/25.11.2009 г. като част от вземане в размер на 104515,00 лв., и 1676,39 лв. като част от вземане за законна лихва към 08.07.2019 г. в общ размер от 63232,82 лв. Твърди и този договор за цесия да е съобщен на ГУСВ на 02.05.2019 г. чрез Г. П.. Застъпва теза, че Г. П. е установен на адреса на търговеца и е приел отправено до него писмено изявление, от които обстоятелства достига до извод, че е бил натоварен да приема входяща кореспонденция до търговеца с произтичащо от това задължение да предаде уведомленията на ръководството на ГУСВ. Навежда довод, че законът не изисква уведомяване на законните представители, а комуникацията с ръководството да е осъществявана преимуществено чрез деловодството. Твърди също така цесията да е съобщена и с оглед отправени искания за суброгиране като взискател в три изпълнителни производства и конституирането му за такъв без оспорване нито от страна на ГУСВ, нито от страна на „Е.“ ЕООД. Застъпва теза, че предявеното вземане и от „Е.“ ЕООД в производството по несъстоятелност не е било прието като смята предявяването му само по себе си за ирелевантно в случая. Иска се да бъде признато за установено, че неприетото вземане, отразено по т. 9.2 стр. 17 от списъка съществува, както и че съществуват вземанията по т. 9.3. от списъка на неприетите вземания. Претендират се разноски.

В отговор по исковата молба синдикът на ГУСВ застъпва теза за невъзможност да се разширява длъжностната характеристика на Г. П. като му се вмени задължение за предаване на уведомлението. Оспорва и съдебните изпълнители да са овластени да уведомят длъжника за извършени цесии предвид нормативното изискване това да стори самият цедент. При тези обстоятелства поддържа представителната власт на Г. П. да е оспорена при узнаване на извършеното действие и в рамките на откритото съдебно заседание, проведено на 20.10.2019 г. Оспорва и при предявяване на вземанията да са били представени убедителни писмени доказателства за основанието на предявените вземания, което смята за пречка да бъдат приети в производството по несъстоятелност и да бъдат включени в одобрения от съда списък на приети вземания. Твърди, че приетото в производството вземане от „Е.“ ЕООД в размер на 70048,87 лв. – законна лихва за периода 10.12.2013 г. – 14.06.2019 г. върху главница от 125293,16 лв. и мораторна лихва за периода 09.12.2010 г. – 09.12.2013 г. – 29, стр. 100, да изключва възможността за повторното му приемане. Оспорва и вземането от 85 000 лв. да е било надлежно индивидуализирано при предявяването му и без приложен изпълнителен лист. Твърди да е невъзможно идентифициране на основанието и в настоящото производство предвид разминаването между присъдените с главница от 143 684,30 лв., 11064,08 лв. – неустойка и 18 363,00 лв. разноски на основание чл. 78 ГПК съгласно изпълнителен лист от 25.10.2011 г. на СГС, ТО, VI-11 състав и претендираната в производството сума от 85000 лв. Вземането в размер на 1676,39 лв. се оспорва с оглед неустановената дължимост на главното вземане.

В отговор по исковата молба ГУСВ, представлявано от адв. Г.С. ***, оспорва да е уведомяван за извършената цесия от цедента като се оспорва да е налице и упълномощаване от него, за да бъде уведомен от други лица включително от съдебния изпълнител. Сочи, че вземане за законна лихва върху сумата от 125 293,16 лв. въз основа на издаден изпълнителен лист по т.д. № 8174/13 г. на СГС, VI-12 състав е предявено и от „Е.“ ЕООД, което вземане било включено в списъка на приетите вземания. Споделя и възприетото от съда по несъстоятелността, че предявената претенция и от цедента сочи на оспорване от негова страна. Претендират се разноски.

В допълнителната искова молба се сочи, че предявеното вземане за сумата 70048 лв. – законна лихва за периода 10.12.2013 г. – 14.06.2019 г. и 30078,40 лв. – мораторна лихва за периода

09.12.2010 г. – 09.12.2013 г. макар и прието в производството по несъстоятелност по възражение на КТБ АД (н) е било изключено от списъка Твърди се, че предявяването му е резултат на техническа грешка и дублиране при предявяване на вземанията, а и предявеното вземане от„А.К.“ ЕООД не е оспорено от „Е.“ ЕООД.

Ищецът не изпраща представител в хода на устните състезания.

Процесуалният представител на ответника – адв. С., застъпва теза, че ищецът не е доказал връзката между предявената претенция и цитираните изпълнителни дела като се позовава и на изтекла давност. Смята и че неизпълнената процедура по чл. 99 ЗЗД длъжникът не дължи да плаща към ищцовото дружество.

Синдик Ш., чрез адв. Н. застъпва теза, че не се доказва вземането от 104333,67 лв. да е непредявена част от съществуващо вземане.

Съдът констатира, че срокът за отговор по исковата молба (указан на ответника ГУСВ със съобщение по л. 27 от делото), връчено чрез З.Т.на 12.06.2020 г., е изтекъл на 26.06.2020 г. Отговорът е депозиран пред пощенски оператор на 09.07.2020 г. или след като указаният срок е изтекъл. Това е пречка да бъде зачетено противопоставеното от ГУСВ възражение за изтекла давност (арг. от чл. 370 ГПК).Като обсъди надлежно въведените в процеса искания и възражения, преценени при условията на чл. 235 ГПК с оглед събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните, намира за установено от фактическа страна съдът намира следното:

На

11.02.2019 г. писмено е изразено съгласие, че „П.“ ЕООД прехвърля на „Е.“ ЕООД вземанията си по изпълнително дело № 61/2015 г. по описа на ЧСИ В.М., образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.10.2011 г., издаден по т.д. № 575/2010 г. по описа на СГС, VI-11 състав по влязло в сила съдебно решение № 1002 от 30.08.2011 г. От представения по делото изпълнителен лист се установява, че праводателят на

ГУСВ – Държавно предприятие „Строителство и възстановяване“ ЕИК *********, е осъден да заплати на „П.“ ЕООД сумата 143684,30 лв. – частично незаплатена цена за извършени СМР по фактури № 53 от 24.11.2009 г. и № 54 от 25.11.2009 г. ведно със законната лихва от 18.02.2010 г. до окончателно заплащане на сумата, 11 064,08 лв. – неустойка и 18383 лв. – разноски на основание чл. 78 ГПК. При отчитане на получените суми в изпълнителното производство е конкретизирано, че прехвърленото вземане включва целия непогасен остатък от 305 137,77 лв. ведно с разноските в изпълнителното производство за платени такси по ТТРЗЧСИ, адвокатски възнаграждения и неизтеклите законни лихви. По делото не се спори, че уведомлението за прехвърляне на вземането е прието с придаден входящ номер 100 от 12.02.2019 г. На 25.04.2019 г. писмено е изразено съгласие и че „Е.“ ЕООД прехвърля на „А.К.“ ЕООД вземането си към „Г.у.с.и в.“ ЕАД в размер на 85 000 лева ведно със законната лихва върху тази сума от 25.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Посочено е, че вземанията са придобити от „Е.“ ЕООД по договор за цесия от 11.02.2019 г. с „П.“ ЕООД и са предмет на изпълнително дело № 20198530400082 по описа на ЧСИ А.Д.. Върху уведомлението за прехвърляне е положен подпис с указание да изхожда от Г. П. и да го полага за ГУСВ ЕАД с посочена дата 02.05.2019 г.

На

17.02.2016 г. е издаден изпълнителен лист по т.д. № 8147/2013 г. в полза на „Е.“ ООД при посочен идентичен ЕИК с придадения на „Е.“ ЕООД – *********, за сумите 125293,16 лв. ведно със законна лихва от

10.12.2013 г., 38078,40 лв. – лихва за забава по чл. 86 за периода 09.12.2010 г. до 09.12.2013 г.и разноски. С договор от 28.02.2019 г. писмено е изразено съгласие, че „Е.“ ЕООД прехвърля на „Б.-М“ ЕООД част от своите вземания към „Г.у.с.и в.“ ЕАД , предмет на изпълнително дело № 20178530400441 по описа на ЧСИ А.Д., образувано въз основа на изпълнителен лист от 17.02.2016 г. по т.д. № 8147/2013 г., а именно – 104333,67 лв., представляващо законна лихва върху сумата 125293,16 лв. за периода от 10.12.2013 г. до 25.02.2019 г. и лихви за забава в размер на 38078,40 лв. съгласно удостоверение от 25.02.2019 г. за размера на дълга по изпълнителното дело. Върху представеното по делото и неоспорено уведомлението за прехвърляне на вземането е нанесен ръкописно текст: „Получил: С.Ш.28.02.2019 човешки ресурси“ На 25.04.2019 г. писмено е изразено съгласие че „Б.-М“ ЕООД прехвърля описаното в договора за цесия вземане на „А.К.“ ЕООД . Уведомление за прехвърленото вземане отразява ръкописно добавен текст „Г. П. ГУСВ ЕАД (макар и нечетлив изцяло, надписът е разпознаваем) икономист труд 02.05.19 г. и положен подпис.

При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:

Договорът за цесия по силата на чл. 21 ал. 2 ЗЗД поражда действие за длъжника, който е трето лице по договора, при предписаното от чл. 99 ал. 3 ЗЗД условие – че кредиторът му в правоотношението, от което произтича вземането го уведоми за извършеното разпореждане. Законът не предписва възможност за длъжника да се противопостави на прехвърлянето, поради което условието го гарантира срещу опасността да плати двойно. Затова и визираното от чл. 99 ал. 3 ЗЗД действие е ограничено до легитимацията на цесионера като титуляр на вземането. До съобщаването длъжникът може надлежно да плати на известния му кредитор и съответно да откаже плащане на цесионера.

Надлежната легитимация пред длъжника ангажира и всички останали да зачетат за титуляр на вземането именно цесионера.

С оглед очертаното предназначение на уведомлението длъжникът се нуждае от безусловно изявление на своя кредитор, указващо именно цесионера като титуляр на вземането. Законът предписва това да стане с писмен документ, каквото изявление в случая се установява. Възниква въпросът какво означава то „да бъде съобщено“ на длъжника.

Настоящият състав споделя тезата, че с цел обезпечаване ефективна защита срещу двойно плащане изявлението следва да достигне до знанието на лицето, овластено да се разпорежда с имуществото на длъжника.

Затова и доброволно предприето изпълнение към стария кредитор и прието от него преди изявлението да е било съобщено на законния представител следва да се счете за надлежно и в този смисъл, погасяващо задължението. Отношенията между легитимирания според материалното правоотношение кредитор и цесионерът като титуляр на вземането, доколкото договорът за цесия поражда транслативен ефект във вътрешните им отношения, подлежат на уреждане по реда на чл. 75 ал. 2 ЗЗД. Обстоятелството, че старият кредитор е такъв по силата на известното за волеизявяващия орган правоотношение и приетото изпълнение се явяват недвусмислени обстоятелства, легитимиращи стария кредитор и да приеме изпълнението. С други думи, писменото изявление е необходимо, за да бъде освободен длъжникът от ангажиментите си към цедента и да идентифицира еднозначно своя кредитор в лицето на цесионера. Позоваването на писмения документ е необходимо, но и достатъчно, за да бъде счетен за титуляр на вземането именно цесионерът и от третите на правоотношението лица.