Решение № 459 от 11.05.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3572/2020
- Вид
- Решение № 459
- Подписан
- 11.05.2021
- Състав
- Иванка Ангелова, Красимир Машев, Златина Рубиева
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 165, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 165, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 152, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 209 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 459 гр. София , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Иванка Ангелова
Красимир Машев
Златина Рубиева при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20201000503572 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 3167/21.05.2020 г., постановено по гр. д. № 15813/2017 г. по описа на СГС, І-17 състав, са отхвърлени предявените от В. Е. Г. срещу И. Ц. Ц. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 200000 щатски долара, представляваща предметът на договор за паричен заем, сключен на 15.01.2011 г., ведно с уговорената мораторна неустойка в размер на сумата от 20000 щатски долара, изтекла за периода от 16.11.2017 г. до 05.12.2017 г.
Срещу така постановеното решение е предявена въззивна жалба от ищеца, в която се излагат съображения за неправилност на крайния съдебен акт, постановен от СГС.
Въззивникът твърди, че по делото е установено по несъмнен начин, че между страните в настоящото съдебно производство е сключен договор за паричен заем в размер на исковата сума, т. е. че ищецът е предал на ответника процесната парична сума при постигнато съгласие тя да бъде върната като дадена по договор за заем. Счита, че този правен извод се обосновава и при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства процесният запис на заповед е издаден в обезпечение именно на това каузално правоотношение. Поддържа, че ирелевантно за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, се явява приетото от СГС обстоятелство, че ищецът не е доказал, че е имал достатъчно финансови средства за предоставяне на заемната сума.
1
Въззиваемият е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност, тъй като СГС е приложил точно процесуалния и материалния закон при постановяване на своя краен съдебен акт. Поддържа релевирания пред СГС правен довод, че процесната сума никога не му е предоставяна, което представлява един от юридическите факти, включени във фактическия състав, при проявлението на който възниква правно задължение за връщане на тази сума. Счита, че в процеса на доказване ищецът не е установил обстоятелствата, при които твърденият договор за паричен заем е бил сключен, каква е била действителната обща воля на страните, характера на преговорите, как са поети и изпълнявани задълженията по договора след сключването му.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
СГС, ГО, І-17 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен, безспорен начин, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК, наведеното в исковата молба фактическо твърдение, че ищецът е предоставил на ответника исковата сума в заем, поради което не е породено правното задължение тя да бъде върната в същата валута и размер. С оглед неоснователността на главния иск е отхвърлен и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение в темпорално отношение - за заплащане на уговорената мораторна неустойка.
Договорът за заем за потребление (паричният заем) е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка (в конкретни случай парична сума), като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.
2
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от следните правопораждащи юридически факти: 1) съгласие на страните (съвпадане на две насрещни волеизявления с идентичен предмет за пораждане на признат от закона правен резултат) за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на изискуемост на това парично задължение и 2) реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
Тези материални предпоставки, включени във фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на изискуемостта на паричното договорно задължение за връщане на заетата сума следва да бъдат установени от ищеца-заемодател при пълно и главно доказване – съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК. При оспорване на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД ответникът може само да проведе насрещно доказване на своите възражения и оспорвания: че средствата са дадени на друго основание; че е налице порок на волята; че задължението е прекратено чрез изпълнение или чрез други правопрекратителни способи, и пр.
В договор за паричен заем, сключен между страните на 15.01.2011 г., е удостоверено, че страните в настоящото съдебно производство формално са постигнали съгласие за предоставяне на сумата от 200000 щатски долара като заем - от ищеца на ответника, като в клаузите на чл. 2 и чл. 3 от договора е обективирано, че тази сума реално е предоставена от „заемодателя” на „заемополучателя” в момента на сключване на договора („при подписване на настоящия договор”). Макар и документът, обективиращ признанието за неизгоден за страната факт (в тази част процесният документ е частен удостоверителен), да се ползва с материална доказателствена сила, тя не е обвързваща съда, а това признание се преценява с оглед на всички доказателства по делото - арг. чл. 175 ГПК. С оглед на релевираните в отговора на исковата молба оспорвания, а именно че процесният договор за заем е сключен к а т о обезпечение на поето правно задължение за заплащане на комисионна (възнаграждение) при действително сключен посреднически договор за предоставяне на заем от трето на правоотношението лице на ответника, поради което сумата, обект на процесния „договор за заем”, реално не е предоставена, от съществено значение за решаване на правния спор, предмет на настоящото дело, представлява обстоятелството дали процесната сума е „предоставена” от ищеца на ответника на датата, посочена в този документ.
Материалната доказателствена сила на този документ - по отношение на удостовереното обстоятелство, че „заемната сума е предадена от заемодателя на заемателя при подписване на настоящия договор”, т.е. на 15.01.2011 г. е опровергана от обективирания в самия документ правнорелевантен факт, че описаната лична карта на „заемодателя” е издадена по-късно от момента на „сключване” на договора за заем - договорът е от 15.01.2011 г., а личната карта е издадена на 24.01.2011 г. Следователно, опроверган е фактът, че процесната сума е предадена на 15.01.2011 г., в който смисъл е обективираното признание на ответника в този документ. Моментът на предаване на заемна сума не би 3 притежавал съществено значение, в случай че не бе се породил спор в кой момент е „сключен” заемния договор, респ. дали страните са постигнали съгласие именно за пораждане правните последици на този годен юридически факт или чрез него не се обезпечава изпълнение по друго правоотношение - в противоречие с правната норма, уредена в чл. 152, предл. 2 ЗЗД („съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително”).
В отговора на исковата молба ответникът е навел правен довод, че твърденият от ищеца договор за паричен заем е нищожен, тъй като страните по него не са целели правните последици на заемната сделка, а чрез с него да се обезпечи изпълнение на договорно задължение (комисионна, възнаграждение) по действително сключен между тях посреднически договор - за пораждане на заемно правоотношение между ответника и вложители в банката, в която ищецът е полагал труд, но при по-ниска лихвена ставка, на която банката би предоставила банков кредит, като същевременно вложителите в банката чрез посредничеството на ищеца, биха предоставили в заем на ответника парична сума при ставка, която значително надвишава тази, при която банката привлича финансов ресурс от тях - „Ищецът предложи да бъде гарант между мен и лицето, което ще ми предостави заем, но аз трябва да подпиша договори за заем и записи на заповед в негова полза...
Комисионната е дължима след получаване на финансирането и е в размер между 10% и 20% от размера на полученото финансиране... Обективирана е воля в съответната форма, но зад изявлението действително воля няма, т.е. волята и изявлението не съвпадат . Не съм имал воля да сключвам с ищеца договор за заем, с който да признавам, че съм получил в брой заемна сума. Волята ми е била да обезпеча плащане към ищеца на възнаграждение по договор за посредничество. Ирелевантно е как ответникът е квалифицирал изложените от него правни и фактически възражения и оспорвания (недействителност на договора поради симулативност или заобикаляне на закона; поради сключването му в противоречие с добрите нрави; поради липса на съгласие и пр.). Служебно правомощие на съда обаче е да ги подведе под приложимата правна норма. Тъй като ищецът се защитава не по дадената от ответника правна квалификация на релевираните в отговора на исковата молба възражения и оспорвания, а по наведените от него фактически твърдения, обосноваващи твърдяната недействителност, съдът е длъжен до подведе тези възражения под приложимата правна норма. Понеже единствено на ответника принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи осъществяването в обективната действителност на фактите, обосноваващи твърдяната недействителност, законосъобразно първоинстанционният съд е дал указания на ответника в доклада по чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, че „ответникът трябва да докаже възраженията си за нищожност на договора за заем и валидно съглашение по договор за посредничество, прикриващ заемното правоотношение”.
Други указания към страните по тези оспорвания СГС не е дължал.
Но тъй като се установи от предметното съдържание на процесния договор за „заем”, че той не е сключен на датата, на която е посочено в него, поради което е опровергано и 4 признанието на ответника, че е получил „заемната” сума именно на датата на „сключване” на договора - 15.01.2011 г., допустимо е със свидетелски показания да се установяват действителните уговорки между страните и в частност дали реално процесната сума е предадена от ищеца на ответника в заем. От друга страна, както бе изяснено, всички фактически и правни твърдения на ответника относно недействителността на договора за заем трябва да бъдат подведени под диспозицията на правната норма, уредена в чл. 152, предл. 2 ЗЗД, която по своята правна същност урежда материалноправна забрана за сключване на договори, чрез които се обезпечава точното изпълнение на договорно задължение по друго правоотношение - чрез привидно поемане на друго правно задължение, извън изчерпателно уредените в закона реални и персонални обезпечения. В този смисъл, „обезпечителното” правоотношение би било нищожно поради нарушаване на императивни правила на закона (арг. чл. 152, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД), симулативност и заобикаляне на закона (с правнодопустими средства да се постигне противонормен резултат, като само привидно се създаде едно годно правно основание, което да „обезпечава” точното изпълнение на друго правно задължение по различно правоотношение). Поемането на правно задължение по договор за заем за връщане на непредоставена в заем парична сума като „реално, вещно” обезпечение на точното изпълнение на правно задължение по друго правоотношение не е измежду изрично уредените в закона обезпечения. В този смисъл, забраната, уредена в чл. 152, предл. 2 ЗЗД, предварително да се уговаря начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, макар и да е сходна със запрета да не се сключват симулативни сделки, се отличава със своя собствена специфика, поради което разкриването на действителните уговорки между страните може да се осъществи чрез свидетелски показания, като не са приложими процесуалните правила, регламентирани в чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, респ. в чл. 165, ал. 2 ГПК, както необосновано поддържа въззивникът и в писмената защита пред САС.
Разпечатката съдържа 31 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88e5977b-d794-4070-b8c3-bc91d282a51f